-
1 temper
{'tempə}
I. 1. регулирам, темперирам, правя по-умерен/по-мек/по-слаб чрез размесване с нещо друго, смекчавам (и прен.)
to TEMPER strong drink with water pазреждам силно питие с вода
to TEMPER justice with mercy прилагам не само правосъдие, но и милост
2. прен. смекчавам, успокоявам, уталожвам
3. калявам метал/стъкло, калявам се, достигам до състояние на закаленост (за метал, стъкло)
4. прен. закалявам, заякчавам
5. омесвам (глина и пр.) с вода, за да омекне, ставам мек и гъвкав
6. муз. привеждам в хармония с, темперирам
7. ост. смесвам, размесвам в необходимото съотношение
II. 1. метал. закаляване, закалка
2. годност за обработване, гъвкавост, еластичност, мекота и пр
3. нрав, характер, природа
a man of stubborn/fiery, etc. TEMPER упорит/пламенен и пр. човек
4. избухливост, раздразнителност, невъздържаност
to show TEMPER кисел/сприхав/раздразнителен съм
to have a TEMPER избухлив съм, лесно избухвам
to get/fly/go into a TEMPER кипвам, ядосвам се, избухвам
5. сдържаност, самообладание
to keep/control/hold one's TEMPER запазвам спокойствие, не се ядосвам, сдържам се, въздържам се
out of TEMPER (with) сърдит (на)
6. настроение
to be out of TEMPER не съм в настроение
to be in no TEMPERfor нямам настроение за
7. сръдня, яд (особ. за дете)
a fit/outburst of TEMPER изблик на яд, пристъп на раздразнителност/опърничавост
to be in a TEMPER ядосан/разгневен съм* * *{'tempъ} v 1. регулирам, темперирам, правя по-умерен/по-мек/по(2) {'tempъ} n 1. метал. закаляване, закалка; 2. годност за об* * *характер; сръдня; темперамент; темперирам; регулирам; закалка; калявам; настроение; нрав;* * *1. a fit/outburst of temper изблик на яд, пристъп на раздразнителност/опърничавост 2. a man of stubborn/fiery, etc. temper упорит/пламенен и пр. човек 3. i. регулирам, темперирам, правя по-умерен/по-мек/по-слаб чрез размесване с нещо друго, смекчавам (и прен.) 4. ii. метал. закаляване, закалка 5. out of temper (with) сърдит (на) 6. to be in a temper ядосан/разгневен съм 7. to be in no temperfor нямам настроение за 8. to be out of temper не съм в настроение 9. to get/fly/go into a temper кипвам, ядосвам се, избухвам 10. to have a temper избухлив съм, лесно избухвам 11. to keep/control/hold one's temper запазвам спокойствие, не се ядосвам, сдържам се, въздържам се 12. to show temper кисел/сприхав/раздразнителен съм 13. to temper justice with mercy прилагам не само правосъдие, но и милост 14. to temper strong drink with water pазреждам силно питие с вода 15. годност за обработване, гъвкавост, еластичност, мекота и пр 16. избухливост, раздразнителност, невъздържаност 17. калявам метал/стъкло, калявам се, достигам до състояние на закаленост (за метал, стъкло) 18. муз. привеждам в хармония с, темперирам 19. настроение 20. нрав, характер, природа 21. омесвам (глина и пр.) с вода, за да омекне, ставам мек и гъвкав 22. ост. смесвам, размесвам в необходимото съотношение 23. прен. закалявам, заякчавам 24. прен. смекчавам, успокоявам, уталожвам 25. сдържаност, самообладание 26. сръдня, яд (особ. за дете)* * *temper[´tempə] I. v 1. регулирам, темперирам, смекчавам, правя по-умерен (по-мек, по-слаб) (чрез размесване с нещо друго); to \temper justice with mercy смекчавам правосъдието с милост, прилагам не само правосъдие, но и милост; 2. муз. темперирам; 3. ост. размесвам; смесвам; 4. калявам ( метал); калявам се (и прен.), достигам до състояние на закаленост (за метал); 5. приготвям смес, омесвам (глина и пр. с вода), за да може да се обработва; ставам мек и гъвкав; 6. отстранявам отстатъчни напрежения; 7. навлажнявам ( кожи); 8. дефектовам (захарен сок); II. n 1. нрав, характер, същност, природа; a mаn of stubborn (fiery etc.) \temper човек с упорит (буен и пр.) нрав, упорит (пламенен и пр.) човек; 2. настроение, състояние; good ( bad) \temper добро (лошо) настроение; to lose o.'s \temper излизам от кожата си, разсърдвам се, ядосвам се; to regain o.'s \temper успокоявам се, възвръщам си доброто настроение; out of \temper в лошо настроение; 3. сръдня, яд (особ. за дете); a fit \temper ( an outburst) of \temper изблик на яд; to be in a \temper ядосан съм; to fly ( get) into a \temper избухвам; to show \temper проявявам сприхавост (раздразнение); 4. мет. закалка; съдържание на въглерод; 5. годност за обработване (на глина и пр.).
См. также в других словарях:
keep one’s cool — [v] remain calm control one’s temper, go with the flow*, keep calm, keep cool*, keep one’s shirt on*, restrain oneself; concepts 121,130,191 … New thesaurus
hair on, keep one's — Keep calm. Control one s temper … A concise dictionary of English slang
temper — tem|per1 [ˈtempə US ər] n 1.) [U and C] a tendency to become angry suddenly or easily ▪ That temper of hers will get her into trouble one of these days. ▪ According to Nathan, Robin has quite a temper . ▪ Theo needs to learn to control his temper … Dictionary of contemporary English
temper — n. 1) to control, keep one s temper 2) to lose one s temper 3) a bad, explosive, hot, nasty, quick, uncontrollable, ungovernable, violent temper 4) a calm, even temper 5) tempers flare (up) 6) a display, fit of temper (she said that in a fit of… … Combinatory dictionary
keep — [[t]kip[/t]] v. kept, keep•ing, n. 1) to hold or retain in one s possession, either permanently or temporarily 2) to hold in a given place; put or store: to keep mints in a dish[/ex] 3) to maintain (some action), as in accordance with duty: to… … From formal English to slang
temper — I (New American Roget s College Thesaurus) n. temperament, nature, disposition; mood, humor, tone; tantrum, passion, rage; mettle, quality; calmness, composure, equanimity. See irascibility, feeling, intrinsic. v. t. moderate, soften; harden,… … English dictionary for students
temper — 1. noun 1) he walked out in a temper Syn: fit of rage, rage, fury, fit of pique, tantrum, bad mood, mood, sulk, huff; informal grump, snit, hissy fit 2) a display of temper Syn … Thesaurus of popular words
temper — 1. noun 1) he walked out in a temper Syn: rage, fury, fit of pique, tantrum, bad mood, pet, sulk, huff; Brit.; informal strop, paddy; N.Amer.; informal hissy fit 2) a display of temp … Synonyms and antonyms dictionary
temper — 1 noun 1 TENDENCY TO BE ANGRY (C, U) a tendency to become angry suddenly: That temper of hers will get her into trouble one of these days. | If he can t control his temper, he should give up teaching. | quick/fiery/violent temper: Be careful, he… … Longman dictionary of contemporary English
keep — I. verb (kept; keeping) Etymology: Middle English kepen, from Old English cēpan; perhaps akin to Old High German chapfēn to look Date: before 12th century transitive verb 1. to take notice of by appropriate conduct ; fulfill: as a. to be faithful … New Collegiate Dictionary
keep — keepable, adj. keepability, n. /keep/, v., kept, keeping, n. v.t. 1. to hold or retain in one s possession; hold as one s own: If you like it, keep it. Keep the change. 2. to hold or have the use of for a period of time: You can keep it for the… … Universalium
