-
41 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
42 échafaud
m. (lat. pop. °catafalicum, du préf. gr. kata "en bas"; et lat. fala "tour en bois") 1. ост. скеле (на сграда); 2. временна трибуна, естрада; 3. ешафод; гилотина; 4. смъртна присъда чрез обезглавяване. -
43 entour
m. (de en- et tour) 1. околност; les entours d'un village околностите на село; 2. loc.adv. а l'entour наоколо, в околностите; 3. loc.prép. а l'entour entour de около, в околностите на. -
44 entournure
f. (de l'a. fr. entourner, de en- et torn "tour") извивка на ръкав под мишницата. Ќ être gêné aux entournures натясно съм, чувствам се затруднен; чувствам се неловко. -
45 entropion
m. (du gr. en "dans" et tropê "tour") мед. обръщане клепачите навътре. -
46 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
47 fois
f. (lat. plur. vices "tour, succession") 1. път (само при броене); maintes fois, plus d'une fois, bien des fois много пъти, често; encore une fois още веднъж; 2. в съчет. une fois разг. веднъж, един път; une fois pour toutes веднъж завинаги; 3. едно време, някога; il était une fois имало едно време; 4. loc. adv. une fois que щом като; а la fois, tous а la fois едновременно, изведнъж; de fois а autre от време на време. Ќ des fois нар. понякога; toutes les fois que всеки път, когато; en plusieurs fois на няколко пъти; payer en une fois плащам наведнъж. -
48 girelle
f. (lat. gyrus "cercle, tour") зоол. морски юнкер ( малка рибка от топлите морета). -
49 globe
m. (lat. globus) 1. глобус; 2. стъклен похлупак; 3. разш. земно кълбо; 4. сфера; 5. ост. сферично тяло на звезда; 6. кристален глобус на лампа. Ќ globe oculaire очна ябълка; faire le tour du globe правя околосветско пътешествие; mettre qqn. sous globe гледам някого, като писано яйце; le globe terrestre Земята; globe de feu метеор. -
50 inclinaison
f. (de incliner) наклоненост, наклон; l'inclinaison d'un toit наклонът на покрив; l'inclinaison de la tête наклонът на главата; l'inclinaison de la tour de Pise наклонът на кулата в Пиза. Ќ Ant. aplomb, rectitude. -
51 joli,
e adj. (probabl. de l'a. scand. jôl, nom d'une grande fête du milieu de l'hiver) 1. красив, мил, приятен; une joli,e femme красива жена; joli, а croquer разг. много красив; joli, comme un cњur много красив; aimer les joli,es choses обичам красивите неща; 2. разш. изгоден, добър, значителен; un joli, moyen добро средство; une joli,e somme хубава, значителна сума; 3. забавен, духовит; joli, tour забавен номер; les joli,s mots de qqn. духовитите думи на някого; 4. m. красивото. Ќ en voilà du joli,! и таз добра! tu es dans un joli, état! добре си се наредил! faire joli, стоя добре, красиво; un joli, coco човек, от когото трябва да се пазим. Ќ Ant. laid, vilain, ignoble. -
52 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
53 nouba
f. (arabe nowba "tour de rôle") 1. нуба, алжирски военен оркестър (от местни инструменти); 2. разг. гуляй, пируване; faire la nouba гуляя, пирувам. -
54 passe-passe
m.inv. (de l'impér. de passer redoublé) в съчет. tour de passe-passe фокус, номер, изпълнен от фокусник. -
55 pourtour
m. (de pour- et tour) 1. окръжност, обиколка; 2. заграждение. -
56 réciproque
adj. et n. (lat. reciprocus) 1. взаимен; реципрочен; amour réciproque взаимна любов; 2. мат. обратен; реципрочен; 3. грам. взаимен (за възвратен глагол); 4. f. същото; il m'a joué un tour, mais je lui rendrai la réciproque той ми изигра номер, но ще му върна със същото; 5. m. взаимен възвратен глагол; 6. f. мат. обратна, реципрочна функция; 7. f. реципрочно твърдение. -
57 rôle
m. (lat. médiév. rotulus "parchemin roulé", de rota "roue") 1. списък, каталог, опис; 2. юр. списък, ред на съдебни дела; 3. театр. роля; 4. прен. роля; значение; мисия, задача; функция; avoir le beau rôle играя положителна роля в някаква ситуация; avoir un rôle important dans une affaire имам главна роля в сделка; jeu de rôle игра, в която играчите възприемат ролята на определен персонаж; le rôle du verbe dans la phrase функцията на глагола в изречението; 5. увити тютюневи листа за дъвчене; 6. данъчна книга, регистър; 7. юр. лист от присъда или нотариален акт. Ќ tour de rôle поред, всеки по реда си; rôle d'équipage списък с екипаж на кораб; rôle d'impôt списък на данъкоплатците от община с данъчното им задължение. -
58 sommet
m. (de l'a. fr. som, lat. summum) 1. връх; monter au sommet de la tour Eiffel качвам се на върха на Айфеловата кула; sommet pointu d'une montagne остър връх в планина; 2. прен. връх, връхна точка, предел. -
59 tour3
m. (lat. tornus, gr. tornos "tour de tourneur") струг; travailler au tour3 работя на струг. -
60 tourelle
f. (de tour) малка кула, куличка.
Страницы
См. также в других словарях:
Tour 2007 — Tour de France 2007 – Endstand Streckenlänge 20 Etappen, 3569,9 km Gelbes Trikot Alberto Contador 91:00:26 h (39,227 km/h) Zweiter Cadel Evans + 0:23 min … Deutsch Wikipedia
Tour eiffel — 48° 51′ 30″ N 2° 17′ 40″ E / 48.8583, 2.2945 … Wikipédia en Français
Tour de France 2011 — Tracé … Wikipédia en Français
tour — 1. (tour) s. f. 1° Bâtiment élevé, rond ou à plusieurs faces, qui servait autrefois à fortifier l enceinte des villes, des châteaux, etc. • Les tours étaient carrées : chaque côté de la tour avait vingt pieds de largeur, SACI Bible, Judith, I … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Tour Montparnasse — Tour Maine Montparnasse Localisation Localisation Quartier Necker (15e) Coordonnées … Wikipédia en Français
Tour de France (cycliste) — Tour de France (cyclisme) Pour les articles homonymes, voir Tour de France. Tour de France … Wikipédia en Français
Tour de France 1997 — Le Parcours du Tour de Fra … Wikipédia en Français
Tour de France auto — Tour de France automobile Pour l’article homonyme, voir Tour de France. Le Tour de France automobile est une compétition constituée de courses à étapes à travers la France en automobile. Cette épreuve fut créée en 1899 par L… … Wikipédia en Français
Tour de France cycliste — Tour de France (cyclisme) Pour les articles homonymes, voir Tour de France. Tour de France … Wikipédia en Français
Tour de catalogne — Informations Nom Tour de Catalogne Nom Local Volta a Catalunya … Wikipédia en Français
Tour de france (cyclisme) — Pour les articles homonymes, voir Tour de France. Tour de France … Wikipédia en Français
