-
1 forfeit
{'fɔ:fit}
I. 1. глоба, залог, конфискувана вещ
his life was the FORFEIT of his crime той плати с живота си за престъплението си
2. неустойка, просрочка
3. конфискация, лишаване от права
4. рl игра, при която се залагат различии предмети
II. 1. загубвам поради конфискация
his land was FORFEITed to... земите му бяха конфискувани от
2. лишавам се от, загубвам, отказвам се от
to FORFEIT one's honour/word загубвам честта си, не устоявам на думата си
to FORFEIT one's life пожертвувам живота си* * *{'fъ:fit} n 1. глоба; залог; конфискувана вещ; his life was t(2) {'fъ:fit} v 1. загубвам поради конфискация; his land was* * *глоба; залог; конфискация; неустойка;* * *1. his land was forfeited to... земите му бяха конфискувани от 2. his life was the forfeit of his crime той плати с живота си за престъплението си 3. i. глоба, залог, конфискувана вещ 4. ii. загубвам поради конфискация 5. pl игра, при която се залагат различии предмети 6. to forfeit one's honour/word загубвам честта си, не устоявам на думата си 7. to forfeit one's life пожертвувам живота си 8. конфискация, лишаване от права 9. лишавам се от, загубвам, отказвам се от 10. неустойка, просрочка* * *forfeit[´fɔ:fit] I. n 1. глоба; залог, конфискувана вещ; 2. неустойка, просрочка; 3. конфискация, лишаване от права; 4. ост. престъпление, злоупотреба; 5. pl игра, при която се залагат различни предмети; II. adj ист., юрид. конфискуван; III. v 1. загубвам поради конфискация; to \forfeit to the State конфискувам в полза на държавата; 2. лишавам се от, загубвам, отказвам се от; to \forfeit o.'s honour ( word) загубвам честта си (не устоявам на думата си); to \forfeit profit in the name of safety отказвам се от (жертвам) печалбата в името на сигурността. -
2 bail
{beil}
I. 1. гаранция, залог, поръчителство
on BAIL под гаранция
to accept/admit/allow/hold/let/take to BAIL пускам под гаранция
to forfeit/jump one's BAIL не се явявам в съда в определения срок
to go BAIL for плащам гаранция/поръчителствувам за, гарантирам за истинността на
out on BAIL пуснат на свобода под гаранция
2. поръчител, гарант
to go BAIL обзалагам се
II. v ставам поръчител на, освобождавам под гаранция
BAIL out прен. избавям от затруднение
III. 1. черпя вода от лодка
to BAIL out a boat изгребвам вода от лодка
2. to BAIL out ав. скачам с парашут* * *{beil} n 1. гаранция, залог, поръчителство; on bail под гаранция; t(2) v ставам поръчител на; освобождавам под гаранция; bail out п{3} v 1. черпя вода от лодка; to bail out a boat изгребвам вода* * *поръчител; поръчителство; гарант; гаранция; залог;* * *1. bail out прен. избавям от затруднение 2. i. гаранция, залог, поръчителство 3. ii. v ставам поръчител на, освобождавам под гаранция 4. iii. черпя вода от лодка 5. on bail под гаранция 6. out on bail пуснат на свобода под гаранция 7. to accept/admit/allow/hold/let/take to bail пускам под гаранция 8. to bail out a boat изгребвам вода от лодка 9. to bail out ав. скачам с парашут 10. to forfeit/jump one's bail не се явявам в съда в определения срок 11. to go bail for плащам гаранция/поръчителствувам за, гарантирам за истинността на 12. to go bail обзалагам се 13. поръчител, гарант* * *bail [beil] I. n 1. залог, гаранция, поръчителство, депозит; застраховка; \bail in o.' s own recognizance гаранция с личен залог; on \bail под гаранция; to forfeit (разг. jump) o.'s \bail не се явявам в съда в определения срок; 2. поръчител, гарант; to be ( become, go, stand) \bail for ставам поръчител на; • straw \bail несигурна гаранция; I'll go \bail обзалагам се, басирам се, хващам се на бас; II. v 1. освобождавам под гаранция (и \bail out); 2. ставам поръчител (гарант) на; 3. давам имущество на съхранение; 4.: to \bail out 1) спасявам, измъквам ( някого) от (парично) затруднение; 2) скачам с парашут.IV n 1. преграда между коне в обор; 2. напречна преграда на врата (при игра на крикет). V v изгребвам вода (от лодка); to \bail out a boat изгребвам водата от лодка. VI n 1. дръжка (на кофа, чайник); 2. полуобръч за подпиране чергило на кола.
См. также в других словарях:
forfeit — for·feit 1 / fȯr fət/ n [Anglo French, from Middle French forfait, past participle of forfaire to commit a crime, from fors outside + faire to do]: something forfeited or subject to being forfeited forfeit 2 vt 1: to lose or lose the right to by … Law dictionary
forfeit — for‧feit [ˈfɔːft ǁ ˈfɔːr ] verb [transitive] 1. LAW to lose property or the legal right to something because you have broken the law: • The company will forfeit all its assets to the federal government. 2. to lose rights, benefits etc: • State… … Financial and business terms
Forfeit — For feit, n. [OE. forfet crime, penalty, F. forfait crime (LL. forefactum, forifactum), prop. p. p. of forfaire to forfeit, transgress, fr. LL. forifacere, prop., to act beyond; L. foris out of doors, abroad, beyond + facere to do. See {Foreign} … The Collaborative International Dictionary of English
Forfeit — For feit, a. [F. forfait, p. p. of forfaire. See {Forfeit}, n.] Lost or alienated for an offense or crime; liable to penal seizure. [1913 Webster] Thy wealth being forfeit to the state. Shak. [1913 Webster] To tread the forfeit paradise. Emerson … The Collaborative International Dictionary of English
Forfeit — For feit, v. t. [imp. & p. p. {Forfeited}; p. pr. & vb. n. {Forfeiting}.] [OE. forfeten. See {Forfeit}, n.] To lose, or lose the right to, by some error, fault, offense, or crime; to render one s self by misdeed liable to be deprived of; to… … The Collaborative International Dictionary of English
forfeit — [fôr′fit] n. [ME forfet < OFr forfait, pp. of forfaire, to transgress < ML forisfacere, to do wrong, lit., to do beyond < L foris, foras, out of doors, beyond (see FOREIGN) + facere (see FACT)] 1. something that one loses or has to give… … English World dictionary
Forfeit — For feit, v. i. 1. To be guilty of a misdeed; to be criminal; to transgress. [Obs.] [1913 Webster] 2. To fail to keep an obligation. [Obs.] [1913 Webster] I will have the heart of him if he forfeit. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
forfeit — [n] something given as sacrifice cost, damages, fine, loss, mulct, penalty, relinquishment; concept 123 Ant. gain, victory, win forfeit [v] give up something in sacrifice abandon, be deprived of, be stripped of, drop, give over, lose, relinquish … New thesaurus
forfeit — ► VERB (forfeited, forfeiting) 1) lose or be deprived of (property or a right or privilege) as a penalty for wrongdoing. 2) lose or give up as a necessary consequence. ► NOUN 1) a fine or penalty for wrongdoing. 2) Law a forfeited right,… … English terms dictionary
Forfeit — For feit, p. p. or a. In the condition of being forfeited; subject to alienation. Shak. [1913 Webster] Once more I will renew His laps[ e]d powers, though forfeite. Milton. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Forfeit — (engl., spr. fohrfĭt), im Sport, s. Reugeld … Kleines Konversations-Lexikon
