-
1 opportunity
{,ɔpə'tju:niti}
n удобен случай/момент, подходяща/благоприятна възможност
OPPORTUNITY for something /of doing something /to do something удобен случай за нещо/да се направи нещо
to afford an OPPORTUNITY давам/предлагам/предоставям възможност
at the earliest OPPORTUNITY при първа възможност, при пръв удобен случай
when OPPORTUNITY occurs при случай, когато се отдаде случай/възможност
golden OPPORTUNITY прекрасен случай, блестяща възможност
to avail oneself of/grasp at the OPPORTUNITY to do something използувам случая да направя нещо
to throw away/let slip/miss/lose an OPPORTUNITY изпускам случай/възможност
to take/seize the OPPORTUNITY of (c ger) възползувам се от случая да
OPPORTUNITY makes the thief изкушението създава крадеца* * *{,ъpъ'tju:niti} n удобен случай/момент; подходяща/благопр* * *случай; възможност;* * *1. at the earliest opportunity при първа възможност, при пръв удобен случай 2. golden opportunity прекрасен случай, блестяща възможност 3. n удобен случай/момент, подходяща/благоприятна възможност 4. opportunity for something /of doing something /to do something удобен случай за нещо/да се направи нещо 5. opportunity makes the thief изкушението създава крадеца 6. to afford an opportunity давам/предлагам/предоставям възможност 7. to avail oneself of/grasp at the opportunity to do something използувам случая да направя нещо 8. to take/seize the opportunity of (c ger) възползувам се от случая да 9. to throw away/let slip/miss/lose an opportunity изпускам случай/възможност 10. when opportunity occurs при случай, когато се отдаде случай/възможност* * *opportunity[¸ɔpə´tju:niti] n сгода, удобен случай (момент); подходяща (благоприятна) възможност; to afford an \opportunity давам (предлагам, предоставям) възможност; when \opportunity occurs при случай (възможност), когато се отдаде случай (възможност); to avail o.s. of the \opportunity използвам случая; to miss ( throw away, let slip, lose) an \opportunity изпускам случай (възможност); to catch the \opportunity by the forelock веднага се възползвам от случая (възможността); to improve the \opportunity използвам удобния случай (особ. в съчет. не пропускам да чета морал на някого); \opportunity makes the thief изкушението създава крадеца.
См. также в других словарях:
avail oneself of — index adopt, capitalize (seize the chance), employ (make use of), exercise (use), expend (consume) … Law dictionary
avail oneself of — also avail of phrasal to make use of ; take advantage of < they availed themselves of his services > … New Collegiate Dictionary
avail oneself of — use or take advantage of. → avail … English new terms dictionary
avail oneself of — (New American Roget s College Thesaurus) make useof, resort to … English dictionary for students
avail oneself of — use, exploit, make use of, take advantage of … English contemporary dictionary
avail oneself of — idi to use to one s advantage; make use of … From formal English to slang
avail — 1. The noun is used frequently in the somewhat literary phrases of no avail and to little/no avail, meaning ‘having little or no use or effective result’, and poses no problems. 2. There are also straightforward verb uses that are also slightly… … Modern English usage
avail — [ə vāl′] vi., vt. [ME availen < OFr a (L ad), to + valoir, to be worth < L valere, to be strong: see VALUE] to be of use, help, worth, or advantage (to), as in accomplishing an end [will force alone avail us?] n. 1. effective use or help;… … English World dictionary
avail — ► VERB 1) (avail oneself of) use or take advantage of. 2) help or benefit. ► NOUN ▪ use or benefit: his protests were to little avail. ORIGIN Latin valere be strong, be of value … English terms dictionary
avail — /əˈveɪl / (say uh vayl) verb (i) 1. to have force or efficacy; be of use; serve. 2. to be of value or profit. –verb (t) 3. to be of use or value to; profit; advantage. –phrase 4. avail oneself of, to give oneself the advantage of; make use of. 5 …
avail — availingly, adv. /euh vayl /, v.t. 1. to be of use or value to; profit; advantage: All our efforts availed us little in trying to effect a change. v.i. 2. to be of use; have force or efficacy; serve; help: His strength did not avail against the… … Universalium
