-
1 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
2 boulet
m. (de boule) 1. воен. гюлле, желязна топка, снаряд; 2. ветер. глезен на конски крак; 3. топка, прикачена към верига (която носят осъдените); 4. брикет. Ќ arriver comme un boulet de canon пристигам много бързо; tirer а boulets rouges sur qqn. атакувам яростно някого; quel boulet! каква мъка, какво тежко положение! Ќ Hom. boulaie. -
3 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
4 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
5 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
6 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам. -
7 vue
f. (du p. p. de voir) 1. зрение; organe de la vue орган на зрението; troubles de la vue нарушения на зрението; 2. око, поглед; se fatiguer la vue изморявам си очите; 3. гледка, изглед; de ma chambre la vue était belle гледката от стоята ми беше хубава; je vous envoie une vue de Sofia изпращам ви изглед от София; avoir vue sur гледам към (за прозорец и др.); 4. възглед, мнение; échange de vues обмяна на мнения; vue pessimiste песимистично мнение; 5. предявяване; представяне; titre payable а vue ценна книга платима при предявяване; 6. худ. пейзаж; картина, изобразяваща град и др.; 7. отвор; цепнатина за виждане на рицарски шлем; 8. намерение, цел; dans la vue de с намерение да; en vue de с цел да; avoir des vues sur son héritage имам някои скрити намерения спрямо наследството му. Ќ а la vue de при появяването на; при вида на; а perte de vue докъдето погледът стига; tirer а vue стрелям по видима цел; en appréciant par vue оценявайки на око; changement а vue смяна на театрален декор пред очите на зрителите, прен. внезапна и пълна промяна; а vue d'њil видимо; au point de vue de от гледна точка на; avoir des vues sur имам намерения спрямо, avoir en vue имам предвид; mettre en vue поставям налице; en vue видим, забележим; chercher а se mettre en vue опитвам се да привличам вниманието; а vue de pays единствено при вида на местността; а courte vue с ограничено мислене, непроницателно, недалновидно; ne pas perdre de vue не изпускам от поглед; perdre qqn. de vue изгубвам някого от погледа си; не знам какво е станало с някого; seconde vue (double vue) ясновидство, проницателност; perdre la vue ослепявам; vue courte, basse късогледство; а première vue на пръв поглед; je le connais de vue познавам го по лице. -
8 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
9 épine
f. (lat. spina) 1. трън (на роза и др.); 2. трънесто растение; épine noire трънка; épine blanche (aubépine) глог; 3. прен. затруднение, неприятност; tirer une épine du pied de qqn. измъквам някого от затруднение. Ќ épine dorsale анат. гръбначен стълб; être sur des épines на тръни съм; un fagot d'épines неприятен, груб, агресивен човек; épine au pied повод за безпокойство; il n'y a pas de roses sans épines няма рози без бодли. -
10 marron1
m. (d'un rad. préroman °marr- "caillou") 1. кестен; dinde aux marron1s пуйка с кестени; 2. номер, който работниците окачват на специално табло при започване на работа; 3. нар. глава; coup de poing sur le marron1 удар по главата; 4. adj. inv. кестеняв; couleur marron1 кестеняв цвят; marron1 clair (foncé) светло(тъмно)кафяв. Ќ marron1s glacés захаросани кестени; tirer les marron1s du feu pour qqn. погов. правя рискове за друг без лични облаги; marron1 d'Inde див кестен; être fait (paumé) marron1 преправен, направен отново. -
11 paille
f. (lat. palea "balle de blé") 1. слама; chapeau de paille сламена шапка; paille hachée плява; 2. техн. петно, дефект, шупла (в метал); 3. adj. сламеножълт, ясножълт. Ќ sur la paille в голяма мизерия, нищета; feu de paille краткотрайно, временно увлечение, усърдие; homme de paille беден, нищожен човек (без средства); лице, чието име се използва като прикритие от друго лице с непочтена цел; rompre la paille avec qqn. скъсвам отношенията си с някого; tirer а la courte paille тегля жребий; vin de paille бяло, гъсто като ликьор вино; la paille humide затвор; avoir, tenir une paille пиян съм; emporter, lever la paille завоювам забележителен успех; hacher de la paille говоря недодялано; имам силен немски акцент.
См. также в других словарях:
tirer — [ tire ] v. <conjug. : 1> • 1080; p. ê. réduction de l a. fr. martirier « torturer » (→ martyre) I ♦ Exercer un effort sur..., de manière à allonger, à tendre, ou à faire mouvoir. A ♦ V. tr. dir. 1 ♦ Amener vers soi une extrémité, ou… … Encyclopédie Universelle
sur — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « en haut » ou « en dehors » … Encyclopédie Universelle
sûr — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « … Encyclopédie Universelle
b.\ à\ t. — tirer [ tire ] v. <conjug. : 1> • 1080; p. ê. réduction de l a. fr. martirier « torturer » (→ martyre) I ♦ Exercer un effort sur..., de manière à allonger, à tendre, ou à faire mouvoir. A ♦ V. tr. dir. 1 ♦ Amener vers soi une extrémité, ou… … Encyclopédie Universelle
allumer — [ alyme ] v. tr. <conjug. : 1> • 1080; lat. pop. °alluminare I ♦ (Feu) 1 ♦ Mettre le feu à. Allumer du bois sec, la mèche d un explosif. « Il prit la cigarette, l alluma au briquet » (Genevoix). Allumer le gaz. Par méton. (contenu) Allumer… … Encyclopédie Universelle
carton — [ kartɔ̃ ] n. m. • v. 1500; it. cartone, augment. de carta « papier » 1 ♦ Feuille assez épaisse, faite de pâte à papier (papier grossier ou ensemble de feuilles collées). Carton pâte ou carton gris, fait de vieux papiers, de rognures. Carton… … Encyclopédie Universelle
fusiller — [ fyzije ] v. tr. <conjug. : 1> • 1732; de fusil 1 ♦ Exécuter (un condamné) par une décharge de coups de fusil (cf. Passer par les armes). Être fusillé pour trahison. « on les fusille immédiatement, douze balles dans la peau, vlan ! »… … Encyclopédie Universelle
flinguer — [ flɛ̃ge ] v. <conjug. : 1> • 1947; de flingue I ♦ V. tr. 1 ♦ Fam. Tirer sur (qqn) avec un flingue, une arme à feu. « le premier qui se baisse, je le flingue » (Simonin). Pronom. Se suicider avec une arme à feu. Si tu pars, je me flingue !… … Encyclopédie Universelle
canarder — [ kanarde ] v. <conjug. : 1> • 1578; de canard 1 ♦ V. tr. Fam. Tirer sur (qqn) d un lieu où l on est à couvert, comme dans la chasse aux canards. Se faire canarder : se faire tirer dessus. Par ext. absolt Ça commence à canarder de toutes… … Encyclopédie Universelle
arquebuser — ⇒ARQUEBUSER, verbe trans. A. Vx. Tuer quelqu un à coup d arquebuse, p. ext. de toute autre arme à feu. Synon. fusiller. On le fit arquebuser (Ac. 1798 1878) : • 1. Si nous étions une troupe régulière, lui dit il en l éveillant d un coup de poing … Encyclopédie Universelle
ARTILLERIE — Le mot «artillerie» apparaît avec Joinville au XIIIe siècle pour désigner l’ensemble des engins de guerre. Il vient sans doute du vieux français artillier (garnir d’engins), par altération du mot art ou, peut être, plus anciennement encore, du… … Encyclopédie Universelle
