-
1 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
2 fourreau
m. (der. de l'a. fr. fuerre, germ. °fodr) 1. калъф; ножница; fourreau de parapluie калъф на чадър; fourreau d'une épée ножница на сабя, на меч; 2. тясна рокля. Ќ tirer l'épée du fourreau започвам война. -
3 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût.
См. также в других словарях:
Tirer l'épée du fourreau — ● Tirer l épée du fourreau être prêt à lutter, à combattre quelqu un … Encyclopédie Universelle
tirer — [ tire ] v. <conjug. : 1> • 1080; p. ê. réduction de l a. fr. martirier « torturer » (→ martyre) I ♦ Exercer un effort sur..., de manière à allonger, à tendre, ou à faire mouvoir. A ♦ V. tr. dir. 1 ♦ Amener vers soi une extrémité, ou… … Encyclopédie Universelle
ÉPÉE — Arme blanche individuelle, l’épée accompagne souvent le guerrier barbare dans sa tombe. Childéric Ier, père de Clovis (mort en 481/482), fut inhumé avec une épée à poignée d’or enrichie de grenats (des débris au cabinet des médailles de la… … Encyclopédie Universelle
tirer — (ti ré) v. a. 1° Attirer, mouvoir vers soi, quand on est soi même immobile. 2° Mouvoir après soi, vers soi, en marchant. 3° Tirer à soi, amener de son côté. Tirer à soi la couverture. 4° Tirer les yeux, faire mal aux yeux. 5° Ce navire… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TIRER — v. a. Mouvoir vers soi, amener vers soi, ou après soi. Tirer avec force. Tirer sans peiné. Tirer en haut. Tirer en bas. Tirer la porte après soi. Tirer quelque chose à soi. Des chevaux qui tirent une voiture. Des boeufs qui tirent la charrue.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TIRER — v. tr. Mouvoir vers soi, amener vers soi ou après soi. Tirer avec force. Tirer la porte après soi, la tirer sur soi. Tirer quelque chose à soi. Des chevaux qui tirent une voiture. Tirer une brouette. Tirer quelqu’un par le bras, par l’habit.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
ÉPÉE — n. f. Arme offensive et défensive composée d’une lame affilée et d’une poignée et que les officiers portent au côté dans un fourreau. Longue épée. épée de combat. La garde, la pointe, la lame, le fil, le plat d’une épée. Se battre à l’épée.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
ÉPÉE — s. f. Arme offensive et défensive que l on porte à son côté. Longue épée. Courte épée. Épée de longueur. Épée de combat. Épée de rencontre. La garde, la pointe, la lame d une épée. Épée à garde dorée. Épée à garde d argent, à poignée d argent.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Gram (epee) — Gram (épée) Gram, du norrois Gramr: fâché , est le nom de l épée ayant appartenu à Siegfried (Sigurd) dans la mythologie nordique, tuant notamment avec le dragon Fáfnir. Elle avait été forgée par Völund et avait d abord appartenu au père de… … Wikipédia en Français
L'Epee de Shannara — L Épée de Shannara L Épée de Shannara Auteur Terry Brooks Genre fantasy Version originale Titre original The Sword of Shannara Éditeur original Ballantine / Del Rey Langue originale angl … Wikipédia en Français
L'Epée de Shannara — L Épée de Shannara L Épée de Shannara Auteur Terry Brooks Genre fantasy Version originale Titre original The Sword of Shannara Éditeur original Ballantine / Del Rey Langue originale angl … Wikipédia en Français
