-
1 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
2 sort
m. (lat. sors, sortis) 1. съдба, участ; le sort qui l'attend съдбата, която го очаква; 2. жребий, щастие; tirer au sort решавам, определям нещо чрез жребий; le sort en est jeté взето е безвъзвратно решение; 3. ост. начин за набиране на войска чрез жребий; 4. магия, проклятие; jeter un sort а qqn. омагьосвам някого; 5. положение, състояние; améliorer le sort du prolétariat подобрявам състоянието на пролетариата; 6. изход, развръзка; le hasard décide du sort des batailles случайността определя изхода на битките. Ќ faire un sort а une chose нар. използвам нещо за себе си; faire un sort а une bouteille изпивам цялото съдържание на бутилка. Ќ Hom. saur. -
3 sortir3
v.tr. (lat. sortiri "tirer au sort") юр. получавам; la sentence sortissait son plein et entier effet решението получи пълен и цялостен ефект. -
4 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût.
См. также в других словарях:
Tirer au sort — ● Tirer au sort s en remettre au hasard pour décider du choix de quelque chose, de quelqu un … Encyclopédie Universelle
tirer — [ tire ] v. <conjug. : 1> • 1080; p. ê. réduction de l a. fr. martirier « torturer » (→ martyre) I ♦ Exercer un effort sur..., de manière à allonger, à tendre, ou à faire mouvoir. A ♦ V. tr. dir. 1 ♦ Amener vers soi une extrémité, ou… … Encyclopédie Universelle
sort — [ sɔr ] n. m. • 1080; lat. sors, sortis 1 ♦ Effet magique, généralement néfaste, qui résulte de certaines opérations de sorcellerie. ⇒ 2. charme, ensorcellement, jettatura, maléfice, sortilège (cf. Mauvais œil). Jeter un sort à qqn. ⇒ ensorceler … Encyclopédie Universelle
tirer — TIRER. v. a. Mouvoir vers soy, Amener à soy. Tirer avec force. tirer sans peine. tirer en enhaut. tirer en enbas. tirer la porte aprés soy. tirer un siege. tirer quelque chose à soy. des chevaux qui tirent un carrosse. des boeufs qui tirent la… … Dictionnaire de l'Académie française
Tirer à la courte paille — ● Tirer à la courte paille tirer au sort avec des brins de paille de longueurs différentes mais dont seule une extrémité est visible … Encyclopédie Universelle
tirer — (ti ré) v. a. 1° Attirer, mouvoir vers soi, quand on est soi même immobile. 2° Mouvoir après soi, vers soi, en marchant. 3° Tirer à soi, amener de son côté. Tirer à soi la couverture. 4° Tirer les yeux, faire mal aux yeux. 5° Ce navire… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TIRER — v. a. Mouvoir vers soi, amener vers soi, ou après soi. Tirer avec force. Tirer sans peiné. Tirer en haut. Tirer en bas. Tirer la porte après soi. Tirer quelque chose à soi. Des chevaux qui tirent une voiture. Des boeufs qui tirent la charrue.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TIRER — v. tr. Mouvoir vers soi, amener vers soi ou après soi. Tirer avec force. Tirer la porte après soi, la tirer sur soi. Tirer quelque chose à soi. Des chevaux qui tirent une voiture. Tirer une brouette. Tirer quelqu’un par le bras, par l’habit.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
sort — (sor ; le t ne se lie pas : un sor infortuné ; au pluriel, l s ne se lie pas : des sor infortunés ; cependant quelques uns la lient : des sor z infortunés) s. m. 1° Destinée, considérée comme cause des événements de la vie, suivant l idée des… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SORT — s. m. Dans le sens des anciens, La destinée considérée comme cause des divers événements de la vie. Le sort l a ainsi ordonné. Le sort le veut ainsi. Les caprices du sort. Le sort aveugle. Le sort jaloux. Nous serons heureux en dépit du sort.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SORT — n. m. La destinée considérée comme cause des divers événements de la vie. Le sort en a ainsi ordonné. Les caprices du sort. Le sort aveugle. Le sort jaloux. Nous serons heureux en dépit du sort. Braver, affronter, supporter les coups du sort. Se… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
