-
1 tirar
1. tr 1) хвърлям; 2) хвърлям, замерям, запращам; 3) изоставям, захвърлям; 4) събарям някого ( нещо), повалям; 5) стрелям; 6) разпростирам, обтягам, изопвам, изтеглям; влека, мъкна; 7) изтеглям, точа (тел); 8) тегля линия, чертая; 9) полигр. печатам; 10) (+ същ., изразяващи телесна вреда) нанасям ( удар), захапвам, ухапвам; ритам и т. н.; tirar un mordisco ухапвам; 11) изхвърлям на боклука; 12) подавам, хвърлям (топка, зар, карта и др.); 13) прен. прахосвам, разсипвам; пилея; 2. intr 1) дърпам, тегля; 2) владея, боравя с оръжие; 3) (+ предл. de + същ., означаващо оръжие или инструмент) взимам в ръка, използвам; tiraré de pluma y escribiré ще грабна писалката и ще напиша; 4) дърпам, тегля (за комин); 5) прен. поемам, дръпвам нанякъде; завивам; 6) прен. с усилие се задържам, крепя се; 7) прен. влека, привличам; 8) прен. стремя се към, имам аспирации; домогвам се; 9) прен. изпреварвам, дръпвам напред (в колоезденето); 10) прен. влече ме, имам склонност към нещо; 11) прен. наподобявам, приличам, клоня; отивам към; este color tira a verde този цвят клони към зелено, зеленее; estar tirada una cosa в изобилие; 3. prnl 1) хвърлям се; 2) печатам се; 3) разг. прекарвам времето си (някъде, в нещо); ir tirando разг. търпя, понасям, карам я някак си; tira y afloja разг. ту напрегнато, ту по-спокойно (при сделка, отношение и др.); tirar a matar (tirar con bala) прен., разг. правя или казвам нещо злонамерено; tirar por la calle del medio разг. вземам отчаяно, крайно решение; a todo tirar прен. най-много, най-късно до; tirar de (por) largo а) разг. харча без сметка; б) разг. разкрасявам, пресмятам в своя полза. -
2 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.
См. также в других словарях:
tirar de largo — coloquial Gastar el dinero u otra cosa sin miramiento: ■ si tiras de largo, no llegarás a final de mes … Enciclopedia Universal
tirar — ► verbo transitivo 1 Soltar una cosa que se tiene cogida con la mano: ■ tiró el papel al suelo. SINÓNIMO arrojar 2 Lanzar una cosa contra una persona o hacia una dirección determinada: ■ tiró una piedra contra el cristal. SINÓNIMO arrojar 3 Hacer … Enciclopedia Universal
Largo — (Del lat. largus, abundante.) ► adjetivo 1 Que tiene mucha longitud: ■ este año se llevan las faldas largas; escogió el camino más largo. SINÓNIMO extenso luengo ANTÓNIMO corto 2 Que tiene una longitud excesiva: ■ esta cama es larga para este… … Enciclopedia Universal
tirar — verbo transitivo 1. Lanzar (una persona) [una cosa que tiene en la mano] en [una dirección] o hacia [otra persona o una cosa]: Los chicos tiraban piedras a … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
tirar — (De or. inc.). 1. tr. Dejar caer intencionadamente algo. Tirar el libro, el pañuelo. 2. Arrojar, lanzar en dirección determinada. Juan tiraba piedras a Diego. 3. Derribar a alguien. 4. Echar abajo, demoler y trastornar, poner lo de arriba, abajo … Diccionario de la lengua española
largo — largo, ga adjetivo 1. (ser / estar, antepuesto / pospuesto) Que tiene mucha longitud o tamaño, o tiene más longitud o tamaño que las cosas de su misma especie: Esta ave tiene un pico muy largo. Todavía nos queda por delante un largo camino antes… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
tirar — {{＃}}{{LM SynT38836}}{{〓}} {{CLAVE T37891}}{{＼}}{{CLAVE}}{{／}}{{＼}}SINÓNIMOS Y ANTÓNIMOS:{{／}} {{［}}tirar{{］}} {{《}}▍ v.{{》}} ＝ {{＜}}1{{＞}} {{♂}}(un objeto){{♀}} lanzar • arrojar • despedir • echar • botar (esp. mer.) • aventar (esp. mer.) ＝… … Diccionario de uso del español actual con sinónimos y antónimos
tirar largo — Calcular una cosa más bien en exceso: ■ compra cinco metros, que siempre es mejor tirar largo … Enciclopedia Universal
derrochar — (Del fr. derocher, despeñar.) ► verbo transitivo 1 Gastar sin medida el dinero o patrimonio: ■ en pocos meses derrochó más de lo que tenía. SINÓNIMO despilfarrar dilapidar malgastar 2 Emplear una persona con intensidad sus cualidades intrínsecas … Enciclopedia Universal
gastar — (Del lat. vastare, devastar, arruinar.) ► verbo transitivo/ pronominal 1 Utilizar una cosa que con el uso se estropea o se consume: ■ los zapatos se gastan de tanto andar. SINÓNIMO agotar consumir desgastar ANTÓNIMO guardar mantener ► … Enciclopedia Universal
liberalidad — ► sustantivo femenino 1 Disposición y actitud de la persona que da algo bueno con abundancia y sin esperar nada a cambio: ■ tanta liberalidad con el dinero te llevará a la ruina. SINÓNIMO desprendimiento generosidad 2 DERECHO Acción de disponer… … Enciclopedia Universal
