-
1 tiers,
tierce adj. (lat. tertius) 1. ост. трети; le tiers, livre de Rabelais третата книга на Рабле; 2. в съчет. tierce opposition юр. възражение на трети човек против изпълнението на съдебно решение, което нарушава интересите му; tiers, arbitre третейски съд; en main tierce във владението на трети човек; les tierces rimes лит. терцини; 3. m. трети човек; непознат, чужд човек; трета част; третина; un couple et le tiers, двойка съпрузи и трети човек. Ќ le tiers, et le quart разг. трети, четвърти човек и т. н.; независимо кой ( човек). -
2 tiers-point
m. (de tiers et point) (pl. tiers-points) 1. тех. тристенна пила (за изпилване на ъгли); 2. архит. пресечена точка на две дъги (в готически свод); 3. мор. триъгълно платно. -
3 tiers-mondiste
adj. (de tiers-monde) който се отнася до третия свят. -
4 assurance
f. (de assurer) 1. ост. увереност; 2. доверие; 3. търг. осигуровка; застраховка; police d'assurance полиция към застрахователно дружество; assurance sur la vie, assurance-vie застраховка "живот"; assurance-automobile застраховка на автомобил; assurance tous risques пълна застраховка на шофьор; assurance assistance-invalidité застраховка за инвалидност; assurance au tiers застраховка гражданска отговорност; assurance des valeurs застраховка на ценни книжа; agent, courtier d'assurance застрахователен агент; assurances sociales социални застраховки (на работници срещу злополука, болест и др.); compagnie d'assurance застрахователно дружество. Ќ Ant. incertitude, doute, hésitation, méfiance. -
5 détenteur,
trice f. (de detinere) притежател на вещ; détenteur, illégal незаконен притежател; tiers détenteur, юр. трети притежател. -
6 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
7 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
8 moquer
(se) v. pr. (o. i., p.-к. onomat.) 1. надсмивам се, подигравам се на някого; 2. не обръщам внимание на нещо, някого; 3. ост. не говоря, не работя сериозно; 4. излъгвам или се опитвам да излъжа някого; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante изцяло се подигравам на нещо; s'en moquer (ficher, foutre) comme de sa première chemise не се интересувам от нещо, все ми е едно; l'hôpital qui se moque de la charité присмял се хърбел на щърбел; se moquer du monde не се интересувам от хорските приказки; se moquer du tiers comme du quart подигравам се с всичко ( всички). Ќ Ant. admirer, flatter; intéresser. -
9 tercet
m. (it. terzetto, de terzo "troisième, tiers") лит. терцет, тристишие. -
10 tierce
f. (fém. subst. de tiers) 1. муз. терца; 2. печ. трета коректура, ревизия; 3. трета позиция (при фехтовка); 4. астр. шестдесета част от секундата; 5. терца ( при игра на карти). -
11 tiercelet
m. (dimin. de l'a. fr. terçuel, lat. pop. °tertiolus, de tertius "tiers") зоол. мъжки ястреб; мъжки сокол.
См. также в других словарях:
tiers — tiers, tierce [ tjɛr, tjɛrs ] adj. et n. m. • XIIIe; tierz v. 1160; terce 980; lat. tertius I ♦ Adj. 1 ♦ Vx Troisième. « Le Tiers Livre », de Rabelais. « Je vous défendrais de le voir [...] soit dans ma maison, soit dans une maison tierce »… … Encyclopédie Universelle
tiers — tiers, erce (tiêr, tièr s ) adj. 1° Troisième ; en ce sens, il a vieilli et ne reste usité que dans certaines phrases. La tierce partie d un tout. En maison tierce. Billet écrit à la tierce personne. En main tierce. • Recevez moi pour tiers d … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tiers — Tiers, [tier]ce. adj. Troisiéme. La tierce partie d un tout. le Tiers Ordre de S. François. un tiers arbitre. il se forma un tiers parti. On appelle, Tiers Estat, La partie des habitans de ce Royaume, qui n est comprise ny dans le Clergé, ny dans … Dictionnaire de l'Académie française
Tiers — (ital.: Tires) … Deutsch Wikipedia
tiers-an — ● tiers an, tiers ans nom masculin Sanglier de trois ans. tiers an [tjɛʀzɑ̃] n. m. ÉTYM. 1803; sainglier en tiers an, v. 1354; de tiers, et an. ❖ ♦ Vén. Sanglier de trois ans. || Des tiers ans … Encyclopédie Universelle
tiers — TIÉRS I. s. m. (jur.) persoană străină de un contract, care nu are nici un raport juridic cu părţile acestuia; terţ; persoană care deţine o parte a unui contract, care este impozabilă. II. adj. care vine în al treilea rând. (< fr. tiers)… … Dicționar Român
Tiers — Tiers, Dorf im tyroler Kreise Brixen u. im Thale T. mit dem Mineralbad Weißtahn u. 800 Ew … Pierer's Universal-Lexikon
Tièrs — Tiers n. de l. Thiers … Diccionari Personau e Evolutiu
TIERS — ERCE. adj. Troisième. Il n est plus usité que dans certaines phrases, comme : La tierce partie d un tout. De cette succession il ne lui en revient qu une tierce partie. Un tiers arbitre. En maison tierce. Il se forma un tiers parti. Parler en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Tiers — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Pour l’article homophone, voir Thiers. Sur les autres projets Wikimedia : « Tiers », sur … Wikipédia en Français
tiers — Il est le Tiers, Est tertius. Un tiers, une sorte de pris, Tertiarium. En tiers lieu, Tertio loco. Un tiers non ouy, Tertius integer, B. Un tiers pretendant la tenure feudale, Tertius assertor clientis, vindexque patrocinij. B. Fiebvre tierce,… … Thresor de la langue françoyse
