tiene

m 1) адарме (мярка за тежест); 2) прен. малко количество от нещо; no tiene un adarme de corazón прен. безсърдечен е; por adarmes прен. скъпернически, по малко.

m 1) духовитост, остроумие, виц, шега; 2) карикатура; 3) приятно, весело преживяване; 4) трудност, пречка; no tiene ningún chiste разг. не е голяма философЈя; dar uno en el chiste прен., разг. схващам, улучвам; tener chiste una cosa разг. приятно е; con chiste духовито; sin chiste елементарно, глупаво.

a 1. pron rel 1) колкото; 2) pl всички, които; 3) всичко, което; superior a cuanto1, se conoce най-превъзходен от всичко познато; 2. adv + màs (menos, mayor, menor) колкото повече (по-малко, по-голям, по-малък), толкова...; cuanto1,... tanto... колкото, толкова; cuanto1, màs se tiene, tanto màs se desea колкото повече притежава човек, толкова повече иска; en cuanto1, a що се отнася до; cuanto1, màs que още повече, че; cuanto1, antes колкото се може по-рано; cuanto1, màs колкото повече; en cuanto1, когато, веднага щом.

m 1) тяло, част от материята; 2) тяло на живо същество (с всички части); 3): tronco del cuerpo туловище, без крайниците; 4) плът; en cuerpo y en alma тялом и духом; 5) книга, том; la librería tiene dos mil cuerpos в книжарницата има две хиляди тома; 6) основна част на книга (без предговора и приложенията); 7) размер, дебелина; 8) плътност, градус на напитка; vino de cuerpo силно вино; 9) труп; 10) съставляващите един народ, общност, асоциация и др.; 11) гилдия, съсловие; 12) част от нещо; un armario de dos cuerpos шкаф от две части; 13) геом. геометрично тяло; 14) воен. корпус; cuerpo de baile трупа, състав; cuerpo del delito състав на престъпление; cuerpo de doctrina съдържание на доктрина, идея; cuerpo diplomàtico дипломатически корпус; cuerpo extraño чуждо тяло; cuerpo glorioso теол. възкръснал, блажен; cuerpo legislativo законодателен орган; cuerpo sin alma прен. мъртва душа; a cuerpo descubierto прен. беззащитно; открито, явно; cuerpo a cuerpo ръкопашен бой; dar cuerpo a una cosa реализирам нещо; hacer del cuerpo разг. ходя по нужда; tomar cuerpo продобивам плът, измерения.

1. tr 1) говоря, казвам; 2) изказвам мнение, съобщавам, уверявам; 3) назовавам, наричам; 4) прен. изразявам, издавам; su semblante lo dice todo лицето му казва всичко; su vestido dice su pobreza роклята Ј издава нейната бедност; 5) според източник, книга; la escritura dice според текста; 2. intr с bien, mal добре (зле) подхождам (хармонирам); el verde dice mal a una morena зеленото не отива на мургавите; 3. prnl размишлявам, мисля си; yo me dije... казах си...; cualquiera lo diría! кой би казал!; decir nones разг. отричам нещо; Ўdiga! Ўdígame! императивни форми, които се използват при отговор на телефонно позвъняване; digamos да кажем; el qué diràn съобразяване с общественото мнение; es decir2 тоест; ni que decir2 tiene ясно като бял ден; no me dice nada (algo, alguien) разг. не ме интересува; Ўno me digas! не думай, ами!; por mejor decir2 или по-точно; Ўqué me dices! какво говориш!; Ўquién lo diría! кой би казал!

f 1) фасада (на сграда); външен изглед на всяка от страните (сграда, кораб и др.); 2) заглавен лист на книга; 3) прен. външност; държане; fulano tiene gran fachada разг. еди-кой си има голяма фаца; hacer fachada обърнат съм с фасадата си, гледам към ( за сграда).

a 1. adj 1) дълъг; 2) продължителен; 3) прен. обилен, многочислен; 4) прен., разг. хитър; 5) прен. либерален, щедър; 6) бърз, експедитивен; 7) pl + понятие за време означава: много; estuvo ausente largo,s años отсъстваше много (дълги) години; 8) прен. повече от цифрата, която следва; tiene cincuenta años largo,s над петнадесет години е; 9) муз. бавно, ларго; 10) мор. отпуснат, свободен; 2. m 1) дължина; 2) пробег, дължина на басейн при плуване; 3) муз. музикално произведение в темпо largo; 3. adv 1) изобилно; 2) далече; largo,a distancia междуградски или международен разговор; a la largo,a а) по дължина; б) накрая, след много време; в) бавно, малко по малко; в крайна сметка; с времето; г) неясно; de largo, a largo, по цялата си дължина; Ўlargo,! Ўlargo, de aquí! вън, махай се!; a lo largo, разг. по дължина; a lo largo, de adv през, по време на; в продължение на; по протежение на; largo, y tendido adv дълго време, надълго и нашироко.

f 1) нос (често pl); nariz aguileña орлов нос; nariz arremangada (respingada) вирнат нос; nariz chata чип нос; 2) ост. ноздра; 3) прен. обоняние, нюх; 4) прен. букет, аромат на вино; 5) прен. остър връх; la nariz de un puente края на моста; 6) прен. тръбичка на дестилатор; dar en la nariz прен. удря ме в носа (миризма); dejar con un palmo de narices прен. надхитрям някого; hincharse las narices разг. надувам се; tener narices largas, tener narices de perro perdiguero прен., разг. имам развит нюх; màs sonado que las narices разг. много познат и известен; meter uno las narices en una cosa прен., разг. намесвам се, пъхам си носа в нещо; darse de narices con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого; dar(se) de narices прен., разг. падам по очи, удрям се в лицето; estar uno hasta las narices de algo прен., разг. до гуша ми е дошло от нещо; hacerle a uno las narices прен., разг. малтретирам, натривам носа някому; Ўnarices! разг. не! по никакъв начин!; no ver uno màs allà de sus narices разг. не виждам по-далече от носа си; Ўtiene narices (la cosa)! разг. нещо намирисва, не е за вярване.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

f 1) овца; 2) Амер. лама; cada oveja tiene su pareja погов. краставите магарета през девет села се подушват; cada oveja con su pareja в граматически упражнения свързване на думи от различни колони в израз според смисъла и съчетаемостта; oveja descarriada (negra) прен. черната овца на семейството; encomendar las ovejas al lobo прен. натоварвам с грижа за нещо някого, който го поставя в още по-голяма опасност; тикам в устата на вълка.

m 1) дреболия, дрънкулка; 2) обица; 3) накити; 4) прен. трудности, препятствия; 5) разг. категория, значимост; 6) разг. смелост, дързост, кураж; Ўtiene perendengues la cosa! разг. нещо нечувано, парадоксално; несправедливо или вредно.

m 1) човка, клюн; 2) прен., разг. уста; pico1 de oro прекрасен оратор; 3) връх; 4) връх (на планина); 5) кирка; 6) придатък, остатък над кръгла сума, цифра; 7) съвсем малко; 8) доза дрога за инжектиране; 9) разг. Кол. целувка; darse el pico1 а) разг. целувам се; б) много добре се разбирам с някого; de pico1 разг. устно, на думи; echar mucho pico1 разг. дрънкам много; perder (se) uno por su pico1 прен., разг. от устата (езика) си патя; Ўcierra el pico1! разг., вулг. затваряй си устата!; tiene 40 y pico1 той е на 40 и кусур години; mil pesetas y pico1 хиляда и нещо песети; cortado a pico1 стръмен, отвесен; hacer el pico1 разг. плащам остатъка; hincar el pico1 разг. умирам; lo tengo en el pico1 de la lengua на устата ми е (на езика ми е); andar (irse) de (a, con) pico1s pardos разг. пропилявам си времето.

m 1) удоволствие или вкус, който остава след храна или напитка; 2) прен. приятен или горчив спомен от старо преживяване; 3) прен. аналогия, близост, привкус, асоциация; este texto tiene un regusto romàntico този текст има романтичен привкус.

f 1) палатка; hacer tienda опъвам палатка; 2) навес; abatir tienda мор. спускам брезентов навес (на палубата на кораб); 3) лавка, магазин; tienda de modas моден бутик; 4) Амер. текстилен магазин; quien tiene tienda, que atienda погов. всеки да се грижи за делата си.

m петък; la semana que no tiene viernes на кукуво лято.