-
1 terrain
m. (lat. terrenus, de l'adj. terrenus "formé de terre") 1. местност, терен; terrain accidenté (varié) хълмиста, неравна местност; 2. почва (качество на земята); terrain fertile плодородна почва; terrain argileux, calcaire глинеста, варовикова почва; 3. площ, площадка, терен; terrain d'herbe (de gazon) площ, засята с трева (морава); terrain d'atterrissage (d'aviation) терен, писта за кацане (аеродрум); terrain de départ ав. терен, писта за излитане; terrain de tir стрелбище; terrain d'entraînement стадион; 4. земя; acheter du terrain купувам земя; un terrain cultivé; laissé en friche обработваема земя; угар. Ќ gagner du terrain напредвам, печеля почва; reconnaître (sonder) le terrain сондирам (изпитвам) почвата; sur le terrain на място. -
2 accident
m. (lat. accidens, de accidere "survenir") 1. случка, случайност, случай; un heureux accident щастлива случайност; par accident по случайност; 2. инцидент, злополука, нещастен случай; accident de travail нещастен случай при работа; accident de voiture произшествие с кола; 3. мед. случаен признак на болест, усложнение; 4. геогр. неравност; accidents de terrain неравности на почвата; 5. муз. знак за повишаване или понижаване на тона; il y a 3 accidents: le dièse, le bémol, le bécarre има три знака за изменение на тона: диез, бемол, бекар. -
3 accidenté,
e adj. (de accident) 1. геогр. неравен; terrain accidenté, неравна почва; 2. рядко оживен, бурен; vie accidenté,e бурен живот; 3. разг. катастрофирал; пострадал от злополука; voiture accidenté,e катастрофирала кола. Ќ Ant. égal, plat, uni. -
4 acquisition
f. (lat. acquisitio) 1. придобивка, придобиване; acquisition de la propriété придобиване на собственост; покупка; faire l'acquisition d'un terrain купувам парцел; 2. инф. достъп (до данни); temps d'acquisition време за достъп ( до компютърни данни). Ќ Ant. cession, perte. -
5 amphithéâtre
m. (lat. d'o. gr. amphitheatrum) 1. амфитеатър; 2. място на театър срещу сцена; 3. място, където професорите по анатомия, химия и др. четат своите лекции. Ќ amphithéâtre anatomique зала за дисекция; terrain en amphithéâtre място, което се издига постепенно. -
6 aplanir
v.tr. (de a- et plan) 1. изравнявам, уравнявам; aplanir un terrain изравнявам терен; 2. прен. изглаждам, отстранявам, премахвам, смекчавам; aplanir les difficultés премахвам трудностите; s'aplanir изравнявам се; прен. изглаждам се, премахвам се, смекчавам се. Ќ Ant. compliquer, soulever. -
7 aréneux,
se adj. (de arène) пясъчен, песъчлив; terrain aréneux, ост. песъчлива почва. -
8 bâtir
v.tr. (p.-к. du frq. °bastjan "assembler ou construire avec de l'écorce") 1. строя, построявам; застроявам; bâtir un terrain застроявам място; 2. градя, съграждам, изграждам; bâtir sa reputation градя репутацията си; 3. основавам; 4. тропосвам; bâtir une robe тропосвам рокля; 5. правя гнездо (за птици); se bâtir 1. строя се, построявам се, застроявам се; 2. градя се, съграждам се, изграждам се; 3. основавам се; 4. тропосвам се. Ќ bâtir des châteaux en Espagne строя въздушни кули; bâtir en l'air (sur le sable) строя въздушни кули; bâtir un nid вия, свивам гнездо; un homme bien (mal) bâti разг. добре (лошо) сложен човек. Ќ Ant. démolir, détruire, renverser, ruiner, raser. -
9 borner
v.tr. (de borne) 1. поставям межда; 2. разграничавам, служа за граница, гранича; borner un terrain определям граници, разграничавам парцел; 3. прен. ограничавам; borner les dépenses ограничавам разходите; 4. спирам, прекъсвам; se borner а v. pron. ограничавам се, задоволявам се; se borner au strict nécessaire ограничавам се с най-необходимото. Ќ Ant. élargir, étendre. -
10 bossu,
e adj. et n. (de bosse) 1. гърбав; 2. прегърбен, с наведен гръб; terrain bossu, хълмиста местност; 3. m., f. гърбав човек. Ќ rire comme un bossu, смея се от все сърце. -
11 brûlant,
e adj. (de brûler) 1. горещ, парещ, палещ; du café brûlant, много горещо кафе; des rayons brûlant,s палещи лъчи; brûlant, de fièvre изгарящ от температура; 2. прен. жив, пламенен; страстен. Ќ une question brûlant,e парлив (трънлив) въпрос; un terrain brûlant, деликатна тема, която е по-добре да се избегне. Ќ Ant. glacé, froid. -
12 calcaire
m. et adj. (lat. calcarius, de calx "chaux") 1. варовит; terrain calcaire варовита почва; 2. m. минер. варовик. -
13 carbonifère
adj. (de carbone et -fère) който съдържа въглерод; terrain carbonifère въглищоносна почва; époque carbonifère карбон, каменовъглен период. -
14 céder
v. (lat. cedere "s'en aller") I. v.tr. отстъпвам; céder sa place а qqn. отстъпвам мястото си на някого; II. v.intr. et v.tr.ind. céder а 1. подчинявам се; 2. огъвам се, поддавам се; изнемогвам; céder а la tentation поддавам се на изкушението; la digue a cédé дигата поддаде. Ќ céder du terrain отстъпвам, бия отбой; правя отстъпки; il ne cède en rien той не е по-долен от него; le céder а qqn. ост. признавам се за по-долен от някого. Ќ Ant. conserver, garder; resister; s'entêter, s'obstiner, s'opposer, se révolter. -
15 compact,
e adj. (lat. compactus "amaseé", de compingere) 1. плътен, твърд, компактен; terrain compact, твърда почва; 2. воен. сгъстен; ordre compact, сгъстен строй; 3. сбит, гъст; foule compact,e гъста тълпа; 4. с малки размери, компактен; disque compact, компактдиск. Ќ Ant. dispersé, épars, ténu. -
16 crétacé,
e adj. et m. (lat. cretaceus, de creta "craie") 1. ост. тебеширен, креден, варовит; terrain crétacé, варовита почва; 2. m. геол. креда ( за геоложки период). -
17 diluvien,
ne adj. (du lat. diluvium "inondation") 1. който се отнася до потопа; dépôt diluvien, утайка, нанос от предисторическо време; terrain diluvien, почва, образувана от предисторическо време; 2. разш. много голям, изобилен; pluie diluvien,ne силен дъжд. -
18 embroussaillé,
e adj. (de embroussailler) 1. покрит с храсти; terrain embroussaillé, местност, покрита с храсти; 2. прен. заплетен, объркан; 3. чорлав, разчорлен, с рошави коси. -
19 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
20 garrigue
f. (provenç. garriga, de garric "chêne; terrain pierreux", rad. préceltique °carra "pierre") местност, покрита с храсталаци и варовикови скали в Южна Франция.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Terrain — (et) … Kölsch Dialekt Lexikon
terrain — [ terɛ̃ ] n. m. • 1155; du lat. terrenum, de l adj. terrenus « formé de terre » I ♦ 1 ♦ Étendue de terre (considérée dans son relief ou sa situation). ⇒ 1. sol. Terrain accidenté. Accident, plis de terrain, du terrain. La route épouse tous les… … Encyclopédie Universelle
Terrain — Terrain, or relief, is the third or vertical dimension of land surface. When relief is described underwater, the term bathymetry is used. Topography has recently become an additional synonym, though in many parts of the world it retains its… … Wikipedia
terrain — is best reserved for contexts in which a geographical or military assessment is being made (an uneven terrain / the peculiarities of the terrain) rather than as a simple synonym for area, ground, region, or tract. Figurative uses however can be… … Modern English usage
Terrain — Sn Gelände, Gebiet per. Wortschatz fach. (17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. terrain m., dieses aus l. terrēnum Erde, Acker , einer Substantivierung von l. terrēnus erdig, irden , zu l. terra f. Erde . Ebenso nndl. terrein, ne. terrain,… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
terrain — 1727, ground for training horses, from Fr. terrain piece of earth, ground, land, from O.Fr. (12c.), from V.L. *terranum, from L. terrenum land, ground, from neut. of terrenus of earth, earthly, from terra earth, land, lit. dry land (as opposed to … Etymology dictionary
Terrain — »Gebiet, Gelände; Boden, Baugelände, Grundstück«: Das Fremdwort wurde im 17. Jh. aus gleichbed. frz. terrain entlehnt, das auf lat. terrenum (vlat. *terranum) »Erdstoff; Erde, Acker« beruht. Das diesem zugrunde liegende Adjektiv lat. terrenus… … Das Herkunftswörterbuch
Terrain — (fr., spr. Terräng), 1) ein Theil der Oberfläche der Erde, welcher nicht Meer ist, als ein Ganzes betrachtet; 2) Erdgegend, Gelände, Grund, Boden; 3) in Beziehung auf dessen Tauglichkeit u. Anwendung zu einem bestimmten Zwecke, z.B. zu Gewinnung… … Pierer's Universal-Lexikon
Terrain — (franz., spr. terräng), »Erdgegend«, Grund und Boden, besonders in bezug auf die Oberflächenbeschaffenheit, das Gelände (s. d. und Terrainlehre). – In der Geologie ist T. meist gleichbedeutend mit Formation, z. B. T. houiller:… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Terrain — (frz., spr. räng), Gelände, Gestaltung der Erdoberfläche einer Gegend, bes. im Kriegswesen hinsichtlich des Einflusses auf Stellung und Bewegung der Truppen; danach wird reines und kupiertes T. (s. Kupieren), offenes und bedecktes, ebenes und… … Kleines Konversations-Lexikon
Terrain — (–räng), frz., Grund, Boden; im Kriegswesen die Beschaffenheit der Bodenoberfläche in Bezug auf die Ausführung von Operationen … Herders Conversations-Lexikon
