-
41 marcha
f 1) ход, движение; marcha atràs заден ход; dar marcha atràs а) техн. давам заден ход; б) прен. отстъпвам, отказвам се от нещо; sobre la marcha пътьом, веднага; 2) воен. марш, поход; marcha de franco флангови марш; a marchas forzadas форсиран марш; 3) заминаване; 4) скорост (движение, ход); a buena marcha на голяма скорост; 5) функциониране, действие; 6) развитие, развой на проект, начинание; 7) муз. марш; 8) път, посока, насока (в поведение, еволюция); marcha fúnebre муз. погребален марш; abrir la marcha прен., разг. оглавявам, вървя начело; a largas marchas, a toda marcha прен. с пълна скорост; coger la marcha a (de) una cosa прен., разг. придобивам практика, опитност; poner en marcha задвижвам, пускам в действие; tener (elevar) marcha прост. кипя от енергия, развивам голяма дейност. -
42 mente
f 1) ум; разсъдък; разум; интелект; 2) мислене; мисловна способност; 3) памет; 4) намерение, желание; разположение; 5) съждение, съображение; tener en (la) mente una cosa мисля за нещо; имам наум нещо; mente calenturienta прен. трескава мисъл. -
43 meollo
m анат. 1) мозък; 2) костен мозък; 3) прен. същина, същност; 4) прен. разум, разбиране, схващане; 5) меката част (специално на хляба); no tener meollo una cosa прен., разг. несъществено, безсъдържателно нещо. -
44 muerto,
a 1. adj 1) мъртъв; умрял; починал; hojas muerto,as окапали листа; naturaleza muerto, нежива природа; 2) разг. убит; 3) гасен (за вар); 4) потъмнял; помътнял (за цвят); 5) замрял, неактивен, бездействен; màs muerto, que vivo изплашен до смърт; ni vivo, ni muerto, ни жив, ни умрял; dinero muerto, мъртъв капитал; echar a uno el muerto, прен. приписвам някому вината; 2. m 1) мъртвец, покойник; 2) мор. шамандура, неподвижна котва; 3) прен. смърт; досадно, неприятно нещо; 4) жарг. угарка от трева; desenterrar los muerto,s прен., разг. повдигам костите на мъртвите, говоря за тях; espantóse la muerto,a de la degollada прен., разг. не виждам гредата в своите очи, а сламката в чуждите; estar uno muerto, прен., разг. трупясал съм, скапан съм от умора; estar uno muerto, por una persona o cosa прен., разг. умирам за нещо или някого; hacerse uno el muerto, прен. мълча, трая си, за да не ме забележат; medio muerto, прен. полумъртъв; много уморен, стреснат, впечатлен и т. н.; muerto, de hambre прен. изнемогващ, бедстващ; no tener uno dónde caerse muerto, прен., разг. беден съм, нищо си нямам. -
45 muleta
f 1) патерица (и прен.); 2) бикоб. мулта; tener muletas una cosa прен., разг. стара, всеизвестна истина ( факт). -
46 noche
f 1) нощ, мрак, тъма; noche toledana прен., разг. безсънна нощ; noche cerrada дълбока нощ; media noche полунощ; a buenas noches прен., разг. а) без да виждам; б) без да разбирам, без да чувам, без да знам; в неведение (с гл. estar, dejar, quedarse); Noche Vieja новогодишна нощ; alta noche поет. полунощ; 2) прен. безутешност, тъма, непрогледност и т. н.; 3) вечер; bien entrada la noche късно вечерта; hacerse de noche свечерява се, стъмва се; Ўbuenas noches! а) добър вечер! б) лека нощ!; noche de perros прен., разг. кошмарна нощ (с гл. pasar, tener); noche de verbena нощно увеселение; noche intempesta поет. късна доба; primera noche ранните нощни часове; a buenas noches прен., разг. тайно, по тъмно; a la noche, chichirimoche, y a la mañana, chichirinada днес едно, утре друго; ayer noche вж. anoche; de la noche a la mañana прен. бързо, от днес за утре; de noche нощем, през нощта, нощно време; de noche todos los gatos son pardos прен., разг. нощем всички котки са сиви (нощем трудно може да се преценява); hacer noche en alguna parte пренощувам; hacerse noche una cosa а) прен. нещо изчезва от ръцете ми или го открадват; б) прен., разг. потъвам в забрава; noche y día прен. винаги, непрекъснато; денем и нощем; pasar la noche en claro (en blanco) прен. будувам, не спя нощем; temprano es noche прен., разг. преждевременно, рано ( когато се иска нещо). -
47 nombre
m 1) име; nombre de pila собствено име; nombre de guerra псевдоним; poner nombre наричам, назовавам; 2) заглавие, название; 3) слава, репутация; 4) власт; 5) прозвище; mal nombre; nombre postizo прякор, прозвище; 6) грам. име; nombre sustantivo съществително име; nombre adjetivo прилагателно име; nombre común нарицателно име; nombre apelativo а) прозвище; б) грам. нарицателно име; nombre propio собствено име; en nombre de а) в името на; б) от името на; a nombre de от името на; hacer nombre de Dios прен., разг. започвам начинание; lo firmaré de mi nombre подписвам се под това, сигурен съм; no tener nombre una cosa разг. нещо толкова долно, което не може да бъде назовано с никаква дума или за което не стигат думите; poner nombre прен. определям цена при договаряне или продажба. -
48 olvido
m 1) забравяне; 2) забрава, забвение; dar (echar) al (en) olvido забравям, изоставям; enterrar en el olvido прен. забравям завинаги, погребвам; entregar al olvido прен. забравям; no tener en olvido a una persona o cosa помня, не забравям; poner en olvido а) забравям; б) карам да забрави. -
49 orejera
f 1) pl наушници; tener (llevar) orejeras una persona затворен, особняк съм; 2) pl наочници (за кон, магаре); 3) облегало на стол; 4) халка на ухото на индианец. -
50 pecho1
m 1) гърди; mal de pecho1 гръдна болест; 2) гърди (на животно); dar el pecho1 кърмя; niño de pecho1 кърмаче; 3) гърда, гръд; 4) прен. вътре в човека, в сърцето, душата му; 5) прен. кураж, смелост; hombre de pelo en pecho1 прен. смел мъж; 6) прен. качества на гласа (за пеене, реч); 7) респиратор (апарат); abrir uno su pecho1 a (con) otro прен. разкривам тайната си пред някого; a pecho1 descubierto а) с голи гърди, без оръжие; б) прен. искрено, достойно; echarse uno a pecho1s un vaso пия жадно и много; pecho1 por el suelo (por tierra) а) прен. скромно, покорно; б) за птици, които летят много ниско; tener pecho1 прен. търпелив и смел съм; tomar uno a pecho1(s) una cosa а) прен. взимам нещо присърце; б) прен. обиждам се, взимам насериозно; echarse (meterse) entre pecho1 y espalda разг. преял съм, препил съм; a lo hecho, pecho1 прен. станалото станало. -
51 pierde
m разг.: no tener pierde una cosa лесно може да бъде открито, намерено нещо; ser uno un mal (buen) pierde не умея (умея) да губя в играта. -
52 pimienta
f пипер; pimienta molida смлян пипер; pimienta negra; pimienta común чер пипер; comer uno pimienta прен., разг. разлютявам се; ser uno (como) una pimienta прен., разг. като живак съм, готов съм да действам; tener mucha pimienta прен., разг. много е солено (скъпо) нещо. -
53 quite
m 1) махане, оттегляне, изтегляне; 2) отнемане, лишаване; отменяне; 3) събличане, събуване; 4) препятствие, пречка; 5) париране (на удар); 6) бикоб. отвличане вниманието на бика с плащ; estar al quite готов съм да се притека на помощ; echar un quite a otro прен. опитвам се да спестя някому неприятност; ir al quite прен. бързо се притичам на помощ; no tener quite una cosa прен. няма лек за нещо. -
54 rabia
f 1) мед. бяс; 2) болест по граха; 3) прен. бяс, ярост; con rabia Амер. много, прекалено; tomar rabia а) заразявам се от бяс; б) прен. разгневявам се, побеснявам от яд срещу някого; coger (tener) rabia a una persona ненавиждам, мразя някого, желая му злото. -
55 sentir2
(-ie-,-i-) 1. tr 1 чувствам, изпитвам; 2) усещам; 3) съчувствам, съжалявам; lo siento mucho много съжалявам, извинявам се; съчувствам; 4) страдам; 5) съзнавам, разбирам, схващам; 6) долавям, чувам; 7) изразявам, пресъздавам (смисъла на стих, текст и др.); 8) предусещам (за животно); 9) съдя, разсъждавам, изказвам мнение; 10) предусещам, предчувствувам; sin sentir2 неочаквано, несъзнателно; 2. prnl 1) чувствам се; 2) чувствам в себе си; 3) пуквам се, счупвам се (за съд); 4) развалям се, гния (за плод и т. н.); 5) оплаквам се; 6) изпитвам болка (с предл. de); 7) смятам се (за отговорен, виновен и др.); 8) обиждам се, сърдя се; dejarse sentir2 una cosa усеща се силно, с голяма интензивност; притеснява, безпокои; dar (tener) que sentir2 ще има да съжалявам; ще има лоши последствия. -
56 tabla
f 1) дъска; tabla de planchar дъска за гладене; 2) плоча; 3) маса; 4) плоха; 5) табло за окачване на съобщения; 6) съдържание по страници (в началото или края на крига); 7) списък, каталог, индекс, указател, показалец; 8) таблица; tabla de multiplicar таблица за умножение; tabla de logaritmos логаритмична таблица; tabla periódica хим. периодична таблица; 9) равна част на орган (тяло); 10) парче орна земя; леха; 11) митница; 12) брод (на река); 13) тезгях; 14) pl рафтове, полици; 15) порспектива в картина; 16) pl отложена игра, реми (на шах, дама); 17) прен. равенство, неразрешимост; 18) pl плочките, върху които са написани свещените скрижали на планината Синай; 19) прен. pl подиум, сцена; pisar bien las tablas прен. държа се на сцената естествено и без притеснение; 20) прен. pl сценично изкуство; tener tablas притежавам сценичен опит; прен. имам богат опит; 21) ограда на арена за борба с бикове; 22) колонка (цифри); 23) перваз на билярдна маса; por tabla adv с шпонд (в билярда); tablas reales игра на табла; 24) седало на тоалетна чиния; tabla de salvación прен. последна възможност за излизане от затруднение; tabla rasa прен. природна интелигентност; a raja tabla adv а) на всяка цена; б) строго, категорично; escapar en una tabla прен. спасявам се като по чудо; hacer tabla карам сърф, уиндсърф и др.; hacer tabla rasa de прен. не вземам под внимание, абстрахирам се от нещо; a la tabla del mundo прен. публично. -
57 tripa
f 1) черво; 2) корем, търбух; (pl) вътрешности; 3) корем на бременна; 4) прен. сърцевина (на плод, стебло); 5) прен. вътрешна част на пура; 6) прен. широка част на съд; 7) прен. сърцевина, ядка; 8) pl прен. чаркове, карантии; 9) прен. документи, книжа по административна процедура; tener malas tripas прен., разг. жесток съм; hacer de tripas corazón прен., разг. опитвам се да скрия страха си; (досада, огорчение и др.); tripa del cagalar анат. право черво; echar uno las tripas разг. повръщам си червата; tripas llevan piernas погов. храни душа да те слуша; revolver a uno las tripas una persona o cosa разг. тормози ме, вади ми душата (някой, нещо); sin tripas ni cuajar разг. кожа и кости, много мършав. -
58 vida
f 1) живот; съществуване, битие; en vida приживе; con vida жив; 2) начин на живот, поминък; llevar una vida agitada водя бурен живот; vida de perros прен. кучешки живот; dar mala vida прен. опропастявам живота на някого; darse buena vida разг. гледам си живота; malgastar la vida проигравам си живота; vida airada разпуснат, разгулен живот; vida de canónigos охолен, лек живот; meterse en vidas ajenas бъркам се в чужд живот; 3) житие, биография; vida y milagros житие-битие; 4) жизненост, живост, енергия; 5) храна, необходима за поддържане на живота; 6) човек; 7) състояние на душата след смъртта; 8) с прил. mala, airada проституиране; 9) прен. нещо, доставящо върховно удоволствие; 10) прен. средство, подпомагащо живота; 11) с прил. mejor, eterna вечният живот (на небето); 12) прен. изразителност, живост (най-вече за очите); 13) прен. одушевеност, виталност; de por vida за цял живот, завинаги; de toda la vida прен., разг. от много време, откакто се помня; ganar(se) la vida издържам се, печеля си хляба; hacer uno por la vida разг. ям; hacer vida водя съпружески живот; tener uno la vida en un hilo прен., разг. животът ми виси на косъм; escapar con vida спасявам се по чудо; en la vida никога. -
59 vista
1. f 1) зрение; vista corta (baja) късогледство; corto de vista късоглед; vista larga (cansada) далекогледство; aguzar la vista напрягам зрението си; 2) външен вид, изглед; conocer a alguien de vista познавам някого по физиономия; 3) пейзаж, гледка, изглед; 4) очи, поглед; írsele a uno la vista размътват ми се очите; no quitar la vista не откъсвам, не свалям поглед (от нещо, някого); a vista de ojo със собствените си очи; saltara la vista una cosa прен. бия на очи; 5) виждане, среща; hasta la vista довиждане; 6) цел, намерение; 7) бегъл поглед; a primera vista, a simple vista на пръв поглед; 8) полезрение; a vista de... предвид; tener en vista имам предвид; 9) гледище, възглед; 10) pl размяна на сватбени подаръци (между годеник и годеница); 11) pl яка, нагръдник и маншети на риза; 12) юр. разглеждане (на дело); los de la vista baja разг. прасетата; a la vista а) при предявяване; б) видимо, на пръв поглед; a vista в присъствието на; a media vista пътьом, набързо; a vista de pàjaro а) от птичи поглед; б) прен. отгоре-отгоре, повърхностно; estar a la vista имам намерение спрямо нещо, желая, хвърлям око на; hacer la vista gorda прен. правя се, че не виждам, затварям си очите за; no perder de vista не изпускам от очи, следя, дебна; saltar a la vista бие на очи, очевидно е; poner a la vista показвам, излагам на показ; vista a la derecha (a la izquierda) воен. равнение надясно (наляво); con vistas a с цел, с намерение да; volver uno la vista atràs прен. обръщам поглед назад, спомням си миналото, размишлявам над него; 2. m митничар. -
60 zorra
f 1) лисица; 2) женска лисица; 3) прен., разг. хитрец, хитър човек; 4) талига, кола (за превозване на тежести); 5) прен., разг. проститутка; 6) прен., разг. пиянство, пияно състояние; no tener ni zorra (zorra idea) разг. нямам ни най-малка представа за нещо; desollar (dormir) la zorra разг. спя докато съм пиян; pillar una zorra разг. напивам се.
Страницы
См. также в других словарях:
tener una agarrada — agarrada, tener una agarrada expr. pelea, discusión. ❙ «Pendencia o riña, pero no solamente de palabra...» F. J. Santamaría, Mexicanismos, DH. ❙ «Buena agarrada tuvimos...» Miguel Delibes, Cinco horas con Mario. ❙ ▄▀ «Vamos a tener una agarrada… … Diccionario del Argot "El Sohez"
tener una piedrecita en el zapato — padecer un problema menor pero molestoso; cf. tener una espina en el pie, una piedra en el zapato, piedra en el zapato; Corea del Norte es una piedrecita atómica en el zapato de Estados Unidos … Diccionario de chileno actual
tener una buena garganta — ► locución Tener una voz muy potente para cantar … Enciclopedia Universal
tener una ligera idea — Tener un conocimiento impreciso sobre cierto asunto: ■ tengo una ligera idea de lo que intentas decirme, pero aún no acierto a verlo claro … Enciclopedia Universal
tener una persona prisa — Tener que hacer una persona las cosas con urgencia y rapidez … Enciclopedia Universal
tener una persona oído o buen oído — Tener buena aptitud para la música … Enciclopedia Universal
tener una mano — contar con un amigo que va a intervenir a favor de uno en un asunto; contar con ayuda interna en un asunto; contar con una influencia importante; favorecerse de la corrupción institucional; cf. tener santos en la corte, tener un pituto, mano;… … Diccionario de chileno actual
tener una persona buenos papeles — ► locución coloquial 1. Tener pruebas documentales que certifican la nobleza de una persona. 2. Tener razón en lo que se piensa o busca: él tiene buenos papeles para conseguir el traslado … Enciclopedia Universal
tener una cosa en mente — ► locución Tener la intención de hacer una cosa: ■ tengo en mente crear una sucursal en Madrid … Enciclopedia Universal
tener una pasta gansa — ► locución coloquial Tener mucho dinero, ser muy rico: ■ no se priva de nada porque tiene una pasta gansa … Enciclopedia Universal
tener una persona buenas tragaderas — ► locución coloquial Creer o tolerar una persona cualquier cosa: ■ hay que tener buenas tragaderas para soportar lo que ella soporta … Enciclopedia Universal
