tener+por

1. tr 1) хващам, държа в ръце; 2) имам, притежавам; 3) със съществително, означаващо време: а) продължавам определено време: tener días продължавам с дни; б) на определена възраст съм; tengo treinta años на тридесет години съм; 4) имам, съдържам; 5) издържам, поддържам; tengo mucha familia имам, издържам голямо семейство; 6) владея, разполагам, упражнявам власт; 7) държа на, изпълнявам, спазвам; 8) имам гости, приемам вкъщи; 9) преживявам по определен начин (с пряко допълнение за време); tuve un día malo имах лош ден; 10): tener + същ. име правя или изпитвам това, което означава съществителното; tener cuidado внимавам; tener miedo страхувам се; 11): tener + que + inf трябва да + значението на глагола в инфинитив; 12) имам, зает съм с нещо; 13) (por) считам, смятам; 14) (en) оценявам, държа на нещо; tener en menos прен. презирам, отвращавам се; tener en mucho прен. уважавам; tener en poco пренебрегвам; 15) във форма на учтивост; tener el honor имам честта; tener a bien благоволявам; no tener uno todas consigo прен., разг. имам опасения, боя се; tener en la uña зная на пръсти; tener para sí убеждавам се, съставям си мнение; tener presente una cosa помня, имам предвид нещо; no tener sobre qué caerse muerto прен., разг. намирам се в крайна нужда, бедност; no tengo nada que ver (con alguien o con algo) прен., разг. нямам нищо общо (с някого или нещо); 2. intr богат, състоятелен съм; 3. prnl 1) стоя, държа се, крепя се; 2) държа се, не отстъпвам; 3) държа се, хващам се за някого ( нещо).

m 1) начало; 2) принцип; 3) първопричина; изходна точка; 4) основно ядене (след супата); al principio в началото, първоначално; desde un principio отначало; tomar (tener, traer) principio водя началото си, произхождам; en (por) principio по принцип; tener por principio имам за принцип; sentar como principio установявам като принцип; a principios (del mes, año, etc.) в началото (на месеца, годината и т. н.); sin principios невъзпитан.

f 1) цвете; 2) прен. прашец, мъх (на току-що откъснат плод); 3) свежест, новост; 4) прен. комплимент (по-често pl); 5) прен. най-отбраното, най-хубавата част; 6) прен. плесен върху вино; 7) прен. девственост; 8) прен. измама при игра; 9) прен. Арж. душ; 10) бот. амарант; flor de la canela прен. най-прекрасното; flor de la edad младост; flor de la maravilla прен., разг. който се съвзема, възстановява се много бързо; flor del viento мор. първият полъх на вятъра; flor y nata прен. цветът, каймакът, най-отбраното от вида; flor de cantueso прен., разг. несъществено нещо; flor de mano изкуствени цветя; a flor de върху, по повърхността; a flor de cuño нумизм. много добре запазен (монета, медал); a flor de piel а) повърхностно, върху кожата; б) прен. лесно, бързо; andarse a la flor del berro прен., разг. отдавам се на удоволствия, развлечения; andarse en flores прен. навлизам в същността на нещата; caer uno en flor прен. умирам, загивам рано; como mil flores, como unas flores а) като цвете е, прекрасно; б) доволен съм; dar uno en la flor de скалъпвам лъжа, измама; decir (echar) flores ухажвам; de mi flor разг. чудесно, превъзходно; en flor прен. незрял, непълен, недостигнал съвършенство; en flores прен. на гладно, на пост и молитва; entenderle a uno la flor прен., разг. схващам, разбирам намеренията; pasàrsela uno en flores прен. прекарвам добре, имам прекрасен, лек живот; segar en flor (la vida, los deseos) прен. прекършвам; умирам в разцвета; si son flores o no son flores прен. не съм наясно, нерешителен съм, преструвам се, че нямам мнение; tener por flor навик ми е; flores blancas мед., разг. бяло течение ( у жена).

m 1) косъм; cortar un pelo en el aire прен. имам много остър ум; no falta un pelo разг. нищо не липсва; 2) събир. коса; pelo lacio права коса; pelo rizado къдрава коса; ponérsele a uno los pelos de punta разг. настръхва ми косата от страх; 3) мъх (по тялото); 4) мъх (на плод); 5) козина; цвят на козина; 6) пух; 7) сурова коприна; 8) тъмна жилка върху скъпоценен камък; 9) мастит (в гърда на жена); 10) прен., разг. мъничко, незначително нещо; pelo de aire прен. лек полъх на вятъра; pelo de camello камилска вълна; pelo de cofre (de Judas) прен., разг. а) рижа коса; б) риж човек; pelos y señales прен., разг. подробности, най-малки детайли; al pelo а) по посока на косъма; б) прен., разг. точно според желанието; навреме; a medios pelos прен., разг. полупиян; a (en) pelo разг. а) гологлав; б) яздене без седло; caérsele a alguien el pelo прен., разг. а) чувствам се много зле, когато се разкрие нещо; б) получавам упрек, наказание; contra pelo, a contrapelo прен., разг. ненавременно, неуместно; de poco pelo прен., разг. маловажен, незначителен; echar pelo прен., разг. имам много работа, работя много; estar uno hasta los pelos (el pelo) прен., разг. до гуша ми е дошло; hacer a pelo y a pluma вулг. бисексуален съм; ni un pelo нищо; por los pelos, por un pelo а) в последния момент; б) малко остава, малко липсва; tener pelos un negocio разг. трудна, объркана работа; tirarse uno de los pelos прен., разг. скубя си косата (от яд, мъка, разкаяние); un pelo прен., разг. много малко; le faltó un pelo para caer на косъм беше (без малко) да падне; pelo a pelo квит, танто за танто; de poco pelo разг. беден; no tener pelo de tonto прен. не съм вчерашен; no tener pelos en la lengua разг. нямам задръжки при говорене; tomar el pelo a uno разг., прен. подигравам се на някого.

1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

m 1) свят, мир, вселена; venir al mundo раждам се, появявам се на света; todo el mundo; el mundo entero цял свят; desde que el mundo es mundo от как свят светува, от незапомнени времена; 2) земята; 3) всяка една от планетите; 4) светски живот, свят; 5) глобус; 6) човешкият род; 7) социален кръг; 8) определена среда (социална); Mundo Antiguo а) Старият свят; б) Античен свят; mundo mayor макрокосмос; mundo menor микрокосмос; el Nuevo Mundo Новият свят; el otro mundo отвъдният живот; este mundo y el otro прен., разг. изобилие, богатство; medio mundo прен., разг. много хора, половината свят; Tercer Mundo Третият свят; todo el mundo прен. всички; andar (estar) el mundo al revés светът се е обърнал, върви нагоре с краката; caérsele a uno el mundo encima прен., разг. пропаднали са гемиите някому; echar al mundo раждам; echar del mundo отхвърлям от обществото; echarse al mundo прен. отдавам се на пропаднал живот; проституирам; este mundo es un pañuelo прен., разг. светът е малък; entrar uno en el mundo влизам в обществото; hacer un mundo de una cosa прен., разг. придавам на нещо прекалено голямо значение; hundirse el mundo прен. светът потъва; irse (salir) uno de este mundo умирам; morir al mundo мъртъв съм за света; no ser uno de este mundo прен. прекалено добър, различен съм, не съм от (за) този свят; no ser una cosa nada del otro mundo прен., разг. не е нещо изключително; ponerse uno el mundo por montera прен., разг. не ме интересува общественото мнение, не ми пука от хората; por esos mundos прен., разг. по широкия свят (с гл. andar, irse); por nada del mundo прен., разг. за нищо на света; їqué mundo corre? какво ново?; rodar (por el) mundo прен., разг. обикалям света; tener (mucho) mundo разг. много свят съм видял, не съм вчерашен; valer un mundo прен., разг. струвам много скъпо; ver mundo прен. пътувам, виждам свят.

a 1. adj четвърти; 2. m 1) четвъртина; четвърт час; las dos cuarto,as partes двете четвърти; cuarto, de luna четвъртинка луна; cuarto, creciente (menguante) астр. първата (последната) четвъртинка на луната; 2) стая, помещение, жилище, квартира; cuarto, de baño баня; cuarto, de estar дневна стая; cuarto, obscuro фот. стая за проявяване на филми; 3) медна монета (= 4 мараведи); прен. пари; tener muchos cuarto,s прен. имам много пари; tener cuatro cuarto,s прен. имам пари; valer de tres al cuarto, разг. нищо не струвам; estar sin un cuarto, разг. без пукнат петак съм; 4) воен. стража, караул; 5) pl красиви, здрави части от тялото на животно (предимно кон); cuarto, delantero (trasero) предни (задни) крака на животно; dar un cuarto, al pregonero прен. разгласявам, разтръбявам тайна; írsele a uno cada cuarto, por su lado прен., разг. разпадам се на части, на нищо не приличам; no dàrsele a uno un cuarto, de una cosa разг. изобщо не ме интересува, пет пари не давам.

f 1) смятане, изчисление; 2) отчет; сметка; статия в бюджета; 3) значение, важност; hombre de cuenta важна личност; de poca cuenta незначителна личност; tener en poca cuenta не ценя, не отдавам значение; 4) зърно (на броеница, гердан, огърлица); pasar las cuentas моля се с молитвена броеница; cuenta de perdón броеница, по-голяма от молитвената; 5) брой на нишките в тъкан; 6) причина, обяснение, отчет; 7) грижа, задължение, дълг; 8) обмисляне, внимание; 9) полза, изгода; cuenta bancaria икон. банкова сметка; cuenta de ahorro икон. спестовна сметка; cuenta de clearing икон. клирингова сметка; cuenta de depósito икон. депозитна сметка; cuenta deudor икон. дебитна сметка; cuenta nominal икон. лична сметка; cuenta corriente текуща сметка; extracto de cuenta извлечение от сметка; por cuenta propia (ajena) за своя (чужда) сметка; dar cuenta давам сметка, отчитам се; la cuenta de la vieja прен., разг. смятам на пръсти, с броеница или по друг начин; a cuenta de за сметка на; ajustar cuentas разг. разчиствам си сметките; abrir, armar (cerrar la) cuenta откривам (закривам) сметка; con cuenta y razón точно, справедливо; cuenta y razón conserva (sustenta) la amistad чисти сметки, добри приятели; en resumidas cuentas накратко; entrar uno en cuentas consigo прен. правя си равносметка; hacer uno la cuenta sin la huéspeda разг. правя си сметката без кръчмар; sin darse uno cuenta несъзнателно, без да си давам сметка; tener en cuenta имам предвид, съобразявам се; darse cuenta осъзнавам, давам си сметка.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

1. f 1) част, дял, пай; parte integrante съставна (неразделна) част; formar parte съставлявам, част съм от; en su (la) mayor parte в по-голямата си част; 2) страна; 3) място, местност; en sualquier parte някъде; en gran parte значително; en ninguna parte никъде; 4) страна (в договор, спор); 5) муз., театр. роля; 6) актьор; 7) участник (в търг); 8) pl природни данни; 9) pl полови органи; 10) pl договорящи страни; 11) част, том (от произведение); 12) военна част, фракция, секция; 13) част от изречение; 14): a esta parte сега, в настоящето; 15) страна, черта от характера; 2. m 1) известие, съобщение (по телефон, телеграф или писмено); parte telegràfico телеграма; 2) комюнике, бюлетин; 3) прен., разг. клюка; parte de por medio третокласен актьор; parte esencial основна, съществена част; parte facultativo (médico) информационен бюлетин за здравословно състояние; partes naturales (pudendas, vergonzosas) срамни части, полови органи; a partes на части; cargar a (sobre) una parte а) упътвам се, поемам нанякъде; б) струпвам се, клоня нанякъде; dar parte а) давам отчет, съобщавам новина за състояние; б) воен. съобщавам писмено, уведомявам за плановете; в) включвам в сделка; de (por) mi parte от моя страна, от мое име, на моя отговорност; de parte a parte а) открай докрай; б) от един на друг; de parte de на страната на, в полза на; echar a mala parte интерпретирам зле, невярно (думи); приписвам лоша умисъл; en parte отчасти; en partes на части; hacer uno de su parte използвам средства, условия за личните си цели; la parte del león прен. лъвски пай; llevar uno la mejor (la peor) parte близко съм до победата (до поражението); no ser parte de la oración прен. извън играта съм; parte por parte наред, без да се изпуска нищо; ser parte a (para, que) допринасям, позволявам, давам възможност на (за, за да); tener parte con una mujer имам плътска връзка с жена; tomar parte en una cosa а) заинтересован съм; б) участвам в нещо.

f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така.

1. pron interr 1) колко; какъв; 2) кой, какво; їqué tal? как?; їqué tal estàs? їqué tal està usted? как си (сте)?; їy qué? и какво от това?; no haber de qué прен., разг. няма защо (учтив отговор при благодарност); tener buen qué, tener su qué прен., разг. а) притежавам имоти, качества; б) имам причина, мотив; sin qué ni para (por) qué безпричинно, без повод; 2. pron excl какъв...! колко...!; Ўqué sé yo! знам ли!; Ўqué vista màs hermosa! каква красива гледка!; Ўqué raro! колко странно!

f 1) нокът; 2) pl нокти (на животно); 3) копито; 4) кука; извито острие (на инструмент); 5) мор. крайната триъгълна част на котва; 6) опашка на скорпион; 7) бот. трън, бодил, шип; 8) краста, шуга (у животни); 9) pl прен., разг. грабливост; склонност към кражби, измами; ser uña y carne прен., разг. дупе и гащи, неразделни сме; tener en la uña прен., разг. зная на пръсти; ponerse de uña прен., разг. заемам отбранително положение, изправям се на нокти; largo de uñas разг. хитър, крадлив, измамлив; meter la uña, tener las uñas afiladas прен., разг. занимавам се с нечисти работи, крада, лъжа, мамя; sacar las uñas прен. а) използвам всички средства; б) показвам си ноктите; con uñas y dientes adv разг. с нокти и зъби; a uña de caballo adv много бързо, de uñas разг. на нокти; dejar las uñas en разг. съсипвам се от работа; quedarse uno soplando las uñas разг. измамен съм; mirarse las uñas разг. а) голям мързеливец съм; б) играя на карти; sacar por la uña al león прен., разг. разбирам нещо чрез догадки.

intr 1) идвам, приближавам се; 2) явявам се, представям се пред някого; 3) по мярка съм (за дреха); 4) отстъпвам, съгласявам се; 5) (en) решавам, постановявам; 6) вирея, раста; 7) следвам непосредствено; 8) произхождам, произтичам; 9) идва на ума; 10) оказвам се; 11) фигурирам, появявам се в текст; включен съм, споменат съм; 12) наближавам, настъпвам (за определено време); 13) започвам да се проявявам; 14) случвам се, ставам; 15) настъпва нещо, което е било очаквано или е предизвиквало страх (с предл. a + inf); 16) с предл. a + ser, tener, decir нещо като; горе-долу същото (приблизително съответствие); viene a tener cuatro mil duros има около четири хиляди дурос; 17) с предл. sobre, означава: падам; 18) с gerundio на глаголите за движение има смисъла на същия глагол: venir corriendo бягам; venir estudiando уча; eso viene a ser lo mismo това се оказва същото; venir en deseo желая; venir en conocimiento научавам; venir al caso подхождам за случая; venir a menos разорявам се, западам, затъвам; en lo por venir в бъдеще; venir abajo провалям се, пропадам; їa qué viene eso? откъде накъде?; Ўven acà! разг. ела тук! слушай!; Ўvenga!; Ўvenga de ahí! разг. хайде, давай (кажи, направи)!; venga lo que viniere каквото ще да става; venir clavada una cosa a otra прен., разг. заспива; точно на място си е, уместно за случая; venir rodada una cosa прен. идва ми като по поръчка; Ўno me vengas con...! не ми разправяй...!

m 1) писалка, стилҐ (за писане); 2) стил (календар); 3) стрелка (на слънчев часдовник); 4) стил, начин на писане; 5) арх. стил; 6) разг. стил, елегантност; 7) мода, обичай; 8) Арж., Ур. местна музика и песни, изпълнявани с китара; estilo antiguo стар стил; estilo de vida стил на живот; estilo mariposa спорт. бътерфлай; estilo nuevo нов стил; estilo recitativo муз. речитатив; por el estilo по същия начин; tener estilo прен. от класа съм, със собствен стил, елегантност; falta de estilo стилистична грешка; estilo gótico (romano, renacimiento) готически (романски, ренесансов) стил; otras cosas por el estilo и т. н. в същия стил.

f 1) сила, здравина; 2) сила, значение; no tener fuerza de ley няма законна сила; 3) могъщество, власт, сила; la fuerza de la ley силата на закона; 4) насилие, принуда, изнасилване (на жена); 5) сила, фактор; основателна част от нещо; 6) прен. сила, силна страна; la fuerza de la juventud (de la edad) силната страна на младостта (на възрастта); 7) ефикасност; la fuerza de la razón силата на разума; 8) енергия, сила; 9) мех. резистентност, съпротивителна сила; fuerza aceleratriz мех. ускорителна сила; fuerza bruta физическа сила; fuerza centrífuga центробежна сила; fuerza centrípeta центростремителна сила; 10) pl сили, войска; fuerzas aéreas военновъздушни сили; fuerzas navales военноморски сили; fuerzas enemigas сили на противника; fuerza de voluntad сила на волята; fuerza pública силите на реда; fuerza vital природа, природни сили; fuerzas vivas обществена сила, фактор; a fuerza de по настояване на, по силата на; a la fuerza, por fuerza насила, по неволя; en fuerza de по причина на, благодарение на; fuerza del consonante прен., разг. силата на обстоятелствата; hacer fuerza упражнявам насилие, убеждавам, увещавам; írsele a uno la fuerza por la boca прен., разг. говоря прекалено, силен съм само на думи; la fuerza de la costumbre силата на навика; recobrar (recuperar) fuerzas възстановявам се (след умора, болест); sacar uno fuerzas de flaqueza от слабостта си правя сила; ser fuerza необходимо, наложително е; camisa de fuerza усмирителна риза.

m 1) власт; 2) воен. командване; alto mando, mando supremo върховно командване; tener el mando y el palo прен. ползвам се с абсолютна власт; 3) pl воен. команден състав; 4) техн. управление (на машина); mando por botón управление с бутон; mando por cadenas верижно предаване; mando a distancia дистанционно управление; mando doble двойно управление; mando eléctrico електроизхвърляч; mando mecànico механичен изхвърляч.

m 1) слух; de oído по слух; duro de oído а) лишен от музикален слух; б) който мъчно чува; 2) ухо; 3) слухов апарат; 4) музикален слух; abrir uno tanto (el) oído прен. надавам ухо, слушам с огромно любопитство; слухтя; aguzar uno el oído (los oídos) прен. наострям слух; al oído а) на ухо; б) по слух; aplicar uno el oído слушам внимателно; cerrar uno los oídos прен. отказвам да чуя извинения, оправдания; entrar (entrarle) a uno una cosa por un oído y salir (salirle) por el otro прен. през едното ухо ми влиза, през другото излиза; llegar una cosa a oídos de uno прен. стига до ушите ми, научавам; Ўoído! exclam чуйте!; ser uno todo oído прен. целият съм слух; silbarle (zumbarle) a uno los oídos прен., разг. пищят ми ушите, критикуват ме; abrir los oídos прен. ослушвам се; dar oídos слушам, вярвам; tener buen oído имам вярно ухо; имам развит слух; hacer oídos de mercader прен. правя си оглушки; negar los oídos прен. отказвам да слушам.

m 1) гърди; mal de pecho1 гръдна болест; 2) гърди (на животно); dar el pecho1 кърмя; niño de pecho1 кърмаче; 3) гърда, гръд; 4) прен. вътре в човека, в сърцето, душата му; 5) прен. кураж, смелост; hombre de pelo en pecho1 прен. смел мъж; 6) прен. качества на гласа (за пеене, реч); 7) респиратор (апарат); abrir uno su pecho1 a (con) otro прен. разкривам тайната си пред някого; a pecho1 descubierto а) с голи гърди, без оръжие; б) прен. искрено, достойно; echarse uno a pecho1s un vaso пия жадно и много; pecho1 por el suelo (por tierra) а) прен. скромно, покорно; б) за птици, които летят много ниско; tener pecho1 прен. търпелив и смел съм; tomar uno a pecho1(s) una cosa а) прен. взимам нещо присърце; б) прен. обиждам се, взимам насериозно; echarse (meterse) entre pecho1 y espalda разг. преял съм, препил съм; a lo hecho, pecho1 прен. станалото станало.

f 1) живот; съществуване, битие; en vida приживе; con vida жив; 2) начин на живот, поминък; llevar una vida agitada водя бурен живот; vida de perros прен. кучешки живот; dar mala vida прен. опропастявам живота на някого; darse buena vida разг. гледам си живота; malgastar la vida проигравам си живота; vida airada разпуснат, разгулен живот; vida de canónigos охолен, лек живот; meterse en vidas ajenas бъркам се в чужд живот; 3) житие, биография; vida y milagros житие-битие; 4) жизненост, живост, енергия; 5) храна, необходима за поддържане на живота; 6) човек; 7) състояние на душата след смъртта; 8) с прил. mala, airada проституиране; 9) прен. нещо, доставящо върховно удоволствие; 10) прен. средство, подпомагащо живота; 11) с прил. mejor, eterna вечният живот (на небето); 12) прен. изразителност, живост (най-вече за очите); 13) прен. одушевеност, виталност; de por vida за цял живот, завинаги; de toda la vida прен., разг. от много време, откакто се помня; ganar(se) la vida издържам се, печеля си хляба; hacer uno por la vida разг. ям; hacer vida водя съпружески живот; tener uno la vida en un hilo прен., разг. животът ми виси на косъм; escapar con vida спасявам се по чудо; en la vida никога.