tener+mala

f 1) дървесина; madera1 de construcción дървен строителен материал; de madera1 дървен; 2) дървен бичен материал (дъски); 3) рогово образувание, от което се състои копитото на животно; 4) прен., разг. човекът като материал за вид дейност (употр. се с прил. buena, mala); 5) муз. вид духови инструменти; 6) с опр. чл. la вулг. полиция; madera1 del aire рога на животно; madera1 serradiza планински дървен материал; no holgar la madera1 прен., разг. работя без почивка; saber uno a la madera1 прен., разг. приличам на родителите си; ser de la misma madera1 прен., разг. от един дол дренки сме; ser uno de mala madera1, tener mala madera1 прен., разг. мързелив съм, не обичам труда, не ставам за нищо; tocar madera1 разг. чукам на дърво.

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

f 1) живот; съществуване, битие; en vida приживе; con vida жив; 2) начин на живот, поминък; llevar una vida agitada водя бурен живот; vida de perros прен. кучешки живот; dar mala vida прен. опропастявам живота на някого; darse buena vida разг. гледам си живота; malgastar la vida проигравам си живота; vida airada разпуснат, разгулен живот; vida de canónigos охолен, лек живот; meterse en vidas ajenas бъркам се в чужд живот; 3) житие, биография; vida y milagros житие-битие; 4) жизненост, живост, енергия; 5) храна, необходима за поддържане на живота; 6) човек; 7) състояние на душата след смъртта; 8) с прил. mala, airada проституиране; 9) прен. нещо, доставящо върховно удоволствие; 10) прен. средство, подпомагащо живота; 11) с прил. mejor, eterna вечният живот (на небето); 12) прен. изразителност, живост (най-вече за очите); 13) прен. одушевеност, виталност; de por vida за цял живот, завинаги; de toda la vida прен., разг. от много време, откакто се помня; ganar(se) la vida издържам се, печеля си хляба; hacer uno por la vida разг. ям; hacer vida водя съпружески живот; tener uno la vida en un hilo прен., разг. животът ми виси на косъм; escapar con vida спасявам се по чудо; en la vida никога.

f 1) закон; ley fundamental юр. основен закон, конституция; ley adjetiva процесуално право; ley marcial военен закон, военно положение; ley natural природен закон; 2) нравствен закон, морална норма; 3) тегло, качество и др., предвидени от закона; 4) физически закон; 5) законодателство, сборник от закони; 6) pl право (наука); 7) вярност, лоялност (с гл. tener, tomar); 8) религия, вяра; 9) проба (за метали); de ley, de buena ley чистопробен; bajo de ley низкопробен; ley de bases юр. директивен закон; ley de Dios Божият закон; ley antigua (de Moisés) Моисеев закон; ley de la trampa разг. измама; ley del embudo прен., разг. закон, който се прилага според случая; ley seca сух режим; ley universal всеобщ закон; a todo ley със строго спазване на законите и справедливостта; con todas las de la ley както си му е редът; dar la ley прен. а) диктувам модата, правилата; б) прен. налагам желанието си на някого; de buena ley прен. доброкачествен; de ley прен. а) добър, честен човек; б) както е необходимо, както трябва да бъде (за предмети); de mala ley прен. в лоши, неблагоприятни условия; echar (toda) la ley a uno осъждам с цялата строгост на закона; tener (tomar) ley a alguien харесвам някого, ценя го, изпитвам симпатия към него; venir contra una ley нарушавам закон.

f 1) лапа, крак (на животно); 2) крак, поставка (на мебел); 3) патка, юрдечка; 4) разг. крак (на човек); 5) месарски ченгел; 6) изкривяване на нишките в плата (с гл. tener); estirar la pata1 разг. ритвам камбаната, прегръщам чимшира; meter la pata1 разг. правя гаф, излагам се; a pata1 разг. пеша; a cuatro pata1s разг. на четири крака; pata1 de banco (de gallo) прен. безсмислица, абсурд (обикн. с гл. salir + con); pata1 de palo чукан, дървен крак, протеза; pata1 de pobre прен., разг. подут, изранен крак; a la pata1 coja на куц крак; pata1s arriba с краката нагоре; a la pata1 la llana; a (la) pata1 llana спокойно, без афектиране; bailar en una pata1 разг. Амер. много съм доволен; echar la pata1 прен., разг. извличам полза, облагодетелствам се; pata1s arriba прен., разг. наопаки, с краката нагоре; tener uno buena (mala) pata1 а) разг. имам добър (лош) късмет); б) прен., разг. строен, грациозен съм ( не притежавам грация).

f 1) кръв; 2) прен. родство, род; кръвна връзка; donante de sangre кръводарител; a sangre fría прен. хладнокръвно; lavar con sangre прен. измивам обида с кръв; escupir (vomitar) sangre а) храча кръв; б) прен. гордея се, големея се с произхода, с рода си; a sangre y fuego с огън и меч; de sangre y hueso от плът и кръв; hacer sangre ранявам; tener sangre de chinches прен. имам тежък характер; tener la sangre gorda прен. много съм бавен; freír la sangre прен. дразня, досаждам; hacerse mala sangre прен. ядосвам се; hospital de sangre военна болница; sudar sangre прен., разг. залягам, мъча се; verter sangre а) проливам кръв; б) прен. много съм зачервен; в) прен. много съм пресен; току-що завършвам нещо; escupir sangre en bacín de oro прен. богат съм, но нещастен.

f 1) трън, бодил; 2) кост (на риба); 3) тресчица (от дърво); 4) анат. гръбнак, гръбначен стълб; 5) прен. опасение, безпокойство, грижа, съмнение, подозрение; 6) прен. трудност, пречка, щета; darle a uno mala espina una cosa прен., разг. кара ме да се тревожа, безпокои ме; dejar a uno la espina en el dedo прен., разг. не излекувам докрай; estar en espinas в трудно положение съм; estar en la espina прен., разг. приличам на клечка от слабост; la espina cuando nace, la punta lleva delante proverb човек се ражда с наклонностите си; sacar la espina прен. изкоренявам злото, премахвам проблема; sacarse uno la espina прен. най-накрая си показвам рогата, правя или казвам дълго потискано нещо; tener a uno en espinas прен., разг. държа някого като на тръни.

f желание, охота, апетит (с предл. de, по-често pl)); de buena gana охотно; de mala gana неохотно; me da gana много ми се иска; venir en gana пожелавам; donde hay gana hay maña погов. който иска, може; abrir(se) las ganas de comer събуждам, възбуждам (си) апетита; hacer uno lo que le da la gana разг. правя, каквото си искам, не се съобразявам с никого и нищо; quedarse uno con las ganas оставам си само с желанието да направя нещо; tener gana de fiesta прен., разг. подстрекавам някого към свада; tenerle ganas a uno прен., разг. имам му зъб.

f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

f 1) идея; 2) мисъл; 3) образ, понятие, представа; 4) план, намерение; 5) мнение; 6) идея, замисъл; 7) разг. мания; 8) pl убеждения; idea(s) de bombero разг. налудничава идея; idea fija фикс идея, натрапчива мисъл; ideas universales универсални представи; mala idea лоша умисъл; remota idea далечна, неясна представа; con idea de разг. а) с намерение да; б) със задно намерение; dar (una) idea de cierta cosa а) давам представа за нещо; б) нахвърлям представата за нещо; formarse (hacerse) una idea de algo съставям си мнение, разбирам го; представям си го; hacerse a la idea de una cosa приемам идеята, представата за нещо, примирявам се с него; llevar idea de hacer una cosa имам намерение да извърша нещо; no tener ni la màs remota idea de algo нямам ни най-бегла представа за нещо, не го познавам; perseguir a alguien una idea преследва ме, не ми дава мира една мисъл; Ўvaya una idea! що за хрумване!

1. n p f Луна (обикн. с опр. чл. la); Luna creciente астр. растяща луна; Luna de miel прен. меден месец; Luna en lleno, Luna llena астр. пълнолуние; Luna menguante нащърбена луна; Luna nueva новолуние; media Luna а) полумесец; лунен сърп; б) украшение във форма на полумесец; Luna desjarretadera прен. а) ислям, мохамеданство; б) прен. Турската империя; в) вид крепостно укрепление; 2. f 1) луна, месец; лунна светлина; 2) астр. лунен месец; 3) сателит на небесно тяло; 4) огледало; 5) стъкло на очила; 6) прен. влияние на луната върху психично болните; 7) прен. мания, особено душевно състояние, каприз; a la luna de Valencia (с гл. dejar, quedarse) прен., разг. с разбити надежди, мечти; estar en la Luna прен., разг. на луната съм; разсеян съм; не съм в реалността, не си давам сметка за ставащото; estar uno de buena (mala) Luna Амер. в добро (лошо) настроение съм; ladrar a la Luna прен., разг. напразно давам израз на яда си срещу някого ( или нещо), на когото не мога да навредя; pedir la Luna разг. искам нещо невъзможно; tener uno Lunas прен., разг. имам смущения по време на лунните промени.

1. f 1) част, дял, пай; parte integrante съставна (неразделна) част; formar parte съставлявам, част съм от; en su (la) mayor parte в по-голямата си част; 2) страна; 3) място, местност; en sualquier parte някъде; en gran parte значително; en ninguna parte никъде; 4) страна (в договор, спор); 5) муз., театр. роля; 6) актьор; 7) участник (в търг); 8) pl природни данни; 9) pl полови органи; 10) pl договорящи страни; 11) част, том (от произведение); 12) военна част, фракция, секция; 13) част от изречение; 14): a esta parte сега, в настоящето; 15) страна, черта от характера; 2. m 1) известие, съобщение (по телефон, телеграф или писмено); parte telegràfico телеграма; 2) комюнике, бюлетин; 3) прен., разг. клюка; parte de por medio третокласен актьор; parte esencial основна, съществена част; parte facultativo (médico) информационен бюлетин за здравословно състояние; partes naturales (pudendas, vergonzosas) срамни части, полови органи; a partes на части; cargar a (sobre) una parte а) упътвам се, поемам нанякъде; б) струпвам се, клоня нанякъде; dar parte а) давам отчет, съобщавам новина за състояние; б) воен. съобщавам писмено, уведомявам за плановете; в) включвам в сделка; de (por) mi parte от моя страна, от мое име, на моя отговорност; de parte a parte а) открай докрай; б) от един на друг; de parte de на страната на, в полза на; echar a mala parte интерпретирам зле, невярно (думи); приписвам лоша умисъл; en parte отчасти; en partes на части; hacer uno de su parte използвам средства, условия за личните си цели; la parte del león прен. лъвски пай; llevar uno la mejor (la peor) parte близко съм до победата (до поражението); no ser parte de la oración прен. извън играта съм; parte por parte наред, без да се изпуска нищо; ser parte a (para, que) допринасям, позволявам, давам възможност на (за, за да); tener parte con una mujer имам плътска връзка с жена; tomar parte en una cosa а) заинтересован съм; б) участвам в нещо.

f 1) насочване (на огнестрелно оръжие); 2) прицелване; 3) прицел; tener buena (mala) puntería имам точен (неточен) прицел; afinar la puntería прен. внимателно се прицелвам.

f 1) тъмнина, мрак (по-често pl); 2) сянка; полумрак; 3) видение, привидение, призрак; 4) прен. подозрение, сянка (на съмнение); 5) прен. покровителство, защита, подкрепа; 6) прен. сходство, прилика; 7) жив. тъмен цвят, сянка; 8) прен. мрак, невежество; 9) прен. петно, дефект; 10) прен. лице, което следва друго навсякъде и във всичко; 11) разг. съдба; 12) разг. грация, изящество; 13) Ц. Амер., Ч. прост. чадър (за слънце); 14) прен., разг. малка част, следа, сянка от нещо; 15) прен., разг. съзаклятничество, заговор; sombra de ojos сенки за очи; sombras chinescas театър на сенките; a la sombra а) на сянка; б) прен. в затвора; tener buena (mala) sombra прен., разг. а) симпатичен (антипатичен) съм; б) имам късмет (не ми върви); ni por sombra прен. по никакъв начин; andar a sombra de tejado(s) прен. крия се; hacer sombra а) преча, затъмнявам; б) прен. покровителствам; ni sombra de verdad лъжа, нито капка истина.