tener+los+es

a adj 1) рядък, оскъден; 2) pl указан, посочен, определен, преброен; al contado, плащане в брой; de contado, веднага, незабавно; por de contado, сигурно, несъмнено; tener los días contado,s дните му са преброени; en casos contado,s в редки случаи.

m 1) ден; día colendo (festivo) празничен, неработен ден; día laborable (de trabajo) работен ден; día puente работен ден между празнични, с който се удължава ваканцията; día de juicio final Страшният съд; al otro día на следващия ден; al día същия ден; a tantos días fecha (vista) счет. след толкова дни настъпва падежа за изплащане на чек, вземане и др.; buenos días (Арж., Ч. buen día) добър ден; el día de hoy днес; estar al día в течение съм; todo el santo día целия ден; vivir al día живея ден за ден; yendo días y viniendo días много вода изтече; 2) денонощие; 3) времето през деня; 4) имен ден; храмов празник, посветен на светец; 5) рожден ден (по-често pl); 6) случай, момент; 7) неопределен период от време; 8) pl живот; al fin de sus días на края на живота си; a días adv разг. един ден - да, друг ден - не; el día de mañaсa в бъдеще; ser el día de alguien разг. ден, в който всичко върви добре (зле) (по-често в отрицателни изрази); tener los días contados остават ми броени дни.

m 1) косъм; cortar un pelo en el aire прен. имам много остър ум; no falta un pelo разг. нищо не липсва; 2) събир. коса; pelo lacio права коса; pelo rizado къдрава коса; ponérsele a uno los pelos de punta разг. настръхва ми косата от страх; 3) мъх (по тялото); 4) мъх (на плод); 5) козина; цвят на козина; 6) пух; 7) сурова коприна; 8) тъмна жилка върху скъпоценен камък; 9) мастит (в гърда на жена); 10) прен., разг. мъничко, незначително нещо; pelo de aire прен. лек полъх на вятъра; pelo de camello камилска вълна; pelo de cofre (de Judas) прен., разг. а) рижа коса; б) риж човек; pelos y señales прен., разг. подробности, най-малки детайли; al pelo а) по посока на косъма; б) прен., разг. точно според желанието; навреме; a medios pelos прен., разг. полупиян; a (en) pelo разг. а) гологлав; б) яздене без седло; caérsele a alguien el pelo прен., разг. а) чувствам се много зле, когато се разкрие нещо; б) получавам упрек, наказание; contra pelo, a contrapelo прен., разг. ненавременно, неуместно; de poco pelo прен., разг. маловажен, незначителен; echar pelo прен., разг. имам много работа, работя много; estar uno hasta los pelos (el pelo) прен., разг. до гуша ми е дошло; hacer a pelo y a pluma вулг. бисексуален съм; ni un pelo нищо; por los pelos, por un pelo а) в последния момент; б) малко остава, малко липсва; tener pelos un negocio разг. трудна, объркана работа; tirarse uno de los pelos прен., разг. скубя си косата (от яд, мъка, разкаяние); un pelo прен., разг. много малко; le faltó un pelo para caer на косъм беше (без малко) да падне; pelo a pelo квит, танто за танто; de poco pelo разг. беден; no tener pelo de tonto прен. не съм вчерашен; no tener pelos en la lengua разг. нямам задръжки при говорене; tomar el pelo a uno разг., прен. подигравам се на някого.

m 1) крак, лапа; 2) поставка, подложка; 3) стебло, стрък (на растение); 4) крак (на мебел); 5) жив. основен цвят; 6) поез. стъпка; 7) театр. подаване на суфльора; 8) стъпка (мярка за дължина); 9) заключителна част, край; 10) основание, предлог, повод; 11) утайка; 12) основа (на тъкан); 13) ходило на чорап; 14) стил, начин на съществуване или действие; estaba en pie de guerra намираше се във военна готовност; 15) край и бяло поле под текст; al pie de la carta в края на писмото; 16) pl противоположната част на началото; a los pies de la cama в долния край на леглото; 17) име или титла на лице, към което е адресирано посланието; 18) обяснение или кратък коментар под снимка или гравюра; 19) основна (или челна) част от нещо; pie de ejército ядро на войската; 20) pl с прил. muchos, buenos и др. означава лекота на походката; siete pies de tierra прен. гроб; al pie близо, до; al pie del àrbol до дървото; al pie de la cuesta прен. в началото на нещо трудно и дълго; al pie de la letra буквално, точно; стриктно; a pie juntillas а) със събрани крака; б) прен. уверено, сигурно, упорито, убедено; acentar uno el pie а) стъпвам сигурно; б) прен. действам предпазливо, зряло; caérsele algo o alguien a los pies a uno прен., разг. преставам да уважавам, да ценя, да имам доверие на нещо или някого; cojear uno del mismo pie que otro прен. имам същите недостатъци като друг; de a pie пехотинец (за войник); meter un pie прен., разг. започвам да напредвам; pie ante pie стъпка по стъпка; recalcarse el pie навяхвам си крака; tomar uno pie de una cosa прен. позовавам се или се оправдавам с нещо; a pie пеша; a pie firme твърдо; de (en) pie прав; dar pie прен. давам повод; estar de pie стоя прав; no poderse tener en pie прен. съвсем съм изтощен; ponerse de pie ставам, изправям се; a cuatro pies на четири крака; arrastrar los pies прен. не ме държат краката (от старост); írsele los pies a uno букв., прен. подхлъзвам се; haber nacido de pie прен. роден под щастлива звезда; no tener pies ni cabeza прен. безреден, несвързан, хаотичен.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

m 1) анат. кост, кокал; 2) костилка (на плод); 3) прен. трудна, тежка работа; 4) прен. евтино, некачествено, ненужно нещо; 5) прен. неблагодарната част от работата; 6) прен., разг. костелив орех, труден човек; с тежък характер; 7) прен. преподавател, който много къса на изпит; 8) прен., разг. тяло, човек; 9) pl тленни останки; a hueso зид. градеж без хоросан; calado (empadado) hasta los huesos мокър до кости, прогизнал; dar uno con sus huesos en algún lugar прен., разг. занасям костите си някъде, посещавам; dar (tropezar, pinchar) en hueso прен., разг. удрям на камък; срещам съпротива; dar a uno un hueso que roer прен. натоварвам някого с трудна и безполезна работа; la sin hueso езикът; molerle a uno los huesos разг. смилам някого от бой, троша му костите от бой; no dejar a uno hueso sano а) тръсвам му голям бой, не оставям здрав кокал по него; б) прен., разг. гриза му кокалите; клюкарствам за някого; roerle a uno los huesos прен., разг. гриза кокалите на някого, обсъждам го; róete ese hueso прен., разг. троши си зъбите!; ser una cosa un hueso прен., разг. мъчен за разрешаване проблем; soltar la sin hueso прен., разг. а) развързвам си езика, говоря прекалено; б) избухвам в хули, обиди; tener uno molidos los huesos прен. смазан съм от умора; a otro perro con ese hueso прен., разг. не ми ги разправяй тия, не ти вярвам; при мен тия не минават; estar (quedarse) en los huesos разг. кожа и кости съм; hueso duro de roer разг. костелив орех (за човек, работа, предмет).

m 1) слух; de oído по слух; duro de oído а) лишен от музикален слух; б) който мъчно чува; 2) ухо; 3) слухов апарат; 4) музикален слух; abrir uno tanto (el) oído прен. надавам ухо, слушам с огромно любопитство; слухтя; aguzar uno el oído (los oídos) прен. наострям слух; al oído а) на ухо; б) по слух; aplicar uno el oído слушам внимателно; cerrar uno los oídos прен. отказвам да чуя извинения, оправдания; entrar (entrarle) a uno una cosa por un oído y salir (salirle) por el otro прен. през едното ухо ми влиза, през другото излиза; llegar una cosa a oídos de uno прен. стига до ушите ми, научавам; Ўoído! exclam чуйте!; ser uno todo oído прен. целият съм слух; silbarle (zumbarle) a uno los oídos прен., разг. пищят ми ушите, критикуват ме; abrir los oídos прен. ослушвам се; dar oídos слушам, вярвам; tener buen oído имам вярно ухо; имам развит слух; hacer oídos de mercader прен. правя си оглушки; negar los oídos прен. отказвам да слушам.

m 1) мазол; 2) надебеляване на кост след счупване; 3) краища на подкова; 4) pl шкембе (в кулинарията); criar (hacer, tener) callos прен. хващам мазоли, свиквам да работя; pisar un callo a alguien прен. настъпвам някого по мазола; tener callos en los oídos а) прен. нямам никакъв музикален слух; б) прен. правя си оглушки.

m pl 1) къси панталони, долни гащи; 2) игра на карти (тресило); a calzón quitado loc adv без притеснение, безсрамно; tener bien puestos los calzónes, tener muchos calzónes прен., разг. мъж на място.

f 1) стая; 2) камара; cámara alta (de los lores) Сенат, горна камара, камара на лордовете; cámara baja (de los diputados) долна камара; 3): cámara real; cámara de compensación икон. клирингова палата; 4) зала в двор (кралски); pintor de cámara придворен художник; 5) камера; fotogràfica cámara фотографска камера; 6) мор. каюта; 7) опразване на стомаха, изпражнения, лайна (човешки); 8) f pl пат. вж. diarrea; 9): cámara de gas газова камера за смъртни присъди; 10): cámara frigorífica хладилна камера; chupar cámara прен., разг. заставам на преден план (на снимка, в телевизията); tener uno cámaras en la lengua прен., разг. недискретен съм.

m 1) пушек, дим; 2) изпарение; 3) ситни сажди; 4) pl дом, домашно огнище; 5) прен. високомерие, суетност; a humo de pajas adv разг. необмислено, без основание, мотив; echar humo прен., разг. мятам огън и жупел; subírsele a alguien los humos a la cabeza разг. възгордявам се, пораства ми работата; bajarle a uno los humos прен., разг. натривам носа някому, смачквам високомерието му; hacer humo а) прен., разг. готвя; б) прен., разг. вдигам комин, установявам се някъде; в) прен., разг. пуша (за камина, комин); hacerse algo (alguien) humo прен. изпарявам се, изчезвам; pesar el humo прен., разг. прекалено издребнявам; subírsele a uno el humo a las narices прен., разг. гневя се, сърдя се; vender humos прен., разг. хваля се с покровителство; tener muchos humos прен. хвърлям прах в очите, опитвам се да мина за влиятелен човек; irse todo en humos прен. изчезвам като дим.

m 1) хартия; papel brillante гланцова хартия; papel de calco (de calcar) паус; papel carbón (de copiar) индиго; papel celofàn целофан, амбалажна хартия; papel de estaño станиол; papel pautado разчертан лист (на линийки, квадратчета, петолиния); papel higiénico тоалетна хартия; papel de tornasol хим. лакмусова хартия; papel pintado тапет; papel moneda банкнота; 2) театр. роля; hacer (jugar, desempeñar, interpretar) un papel играя роля; 3) прен. роля; perder los papeles прен. губя контрол (върху себе си или в дадена ситуация); 4) pl документи, книжа; papel икон. ценни книжа; papel del Estado икон. държавни ценни книжа; 5) прен. характер, представяне, позиция в житейските ситуации; 6) pl лични документи; 7) разг. вестници, списания; papel de música нотен лист; papel mojado а) прен. къс хартия, документ, който не върши работа; б) прен., разг. нетрайно, безполезно нещо; papel picado Амер. конфети; embadurnar (embarrar, emborronar) papel прен., разг. хабя хартията, драскам; tener uno buenos papeles прен. а) притежавам документи, доказващи заслугите ми; б) прен. имам право или оправдание за нещо; traer uno los papeles mojados прен., разг. нося лъжливи новини; papel timbrado (sellado) официална бланка с име, адрес, телефон, факс и т. н.

m 1) винт, болт; tornillo sin fin безконечен винт; 2) спирала; 3) стяга, менгеме; 4) прен., разг. дезертиране; apretarle a uno los tornillos разг. притискам някого до стената, принуждавам го да прави нещо против волята си; faltarle a alguien un tornillo; tener flojos los tornillos разг. глупав, безмозъчен съм, хлопа ми дъската.

m 1) кегла; 2) pl кегелбан, игра на кегли; 3) арх. шпиндел (витлова стълба); 4) прен., разг. глупак, невежа; 5) фарм. голямо хапче; 6) гостуващ актьор; 7) pl турне на театрална група с цел икономическа изгода; tener uno bien puestos los bolo1s прен., разг. много добре съм си направил сметката.

m 1) кучешки зъб; 2) зъб (на глиган, слон); 3) зъб (на куче); enseñar uno los colmillos прен., разг. показвам си зъбите; tener el colmillo retorcido разг. хитър, прозорлив и злостен съм.

f 1) цвете; 2) прен. прашец, мъх (на току-що откъснат плод); 3) свежест, новост; 4) прен. комплимент (по-често pl); 5) прен. най-отбраното, най-хубавата част; 6) прен. плесен върху вино; 7) прен. девственост; 8) прен. измама при игра; 9) прен. Арж. душ; 10) бот. амарант; flor de la canela прен. най-прекрасното; flor de la edad младост; flor de la maravilla прен., разг. който се съвзема, възстановява се много бързо; flor del viento мор. първият полъх на вятъра; flor y nata прен. цветът, каймакът, най-отбраното от вида; flor de cantueso прен., разг. несъществено нещо; flor de mano изкуствени цветя; a flor de върху, по повърхността; a flor de cuño нумизм. много добре запазен (монета, медал); a flor de piel а) повърхностно, върху кожата; б) прен. лесно, бързо; andarse a la flor del berro прен., разг. отдавам се на удоволствия, развлечения; andarse en flores прен. навлизам в същността на нещата; caer uno en flor прен. умирам, загивам рано; como mil flores, como unas flores а) като цвете е, прекрасно; б) доволен съм; dar uno en la flor de скалъпвам лъжа, измама; decir (echar) flores ухажвам; de mi flor разг. чудесно, превъзходно; en flor прен. незрял, непълен, недостигнал съвършенство; en flores прен. на гладно, на пост и молитва; entenderle a uno la flor прен., разг. схващам, разбирам намеренията; pasàrsela uno en flores прен. прекарвам добре, имам прекрасен, лек живот; segar en flor (la vida, los deseos) прен. прекършвам; умирам в разцвета; si son flores o no son flores прен. не съм наясно, нерешителен съм, преструвам се, че нямам мнение; tener por flor навик ми е; flores blancas мед., разг. бяло течение ( у жена).

a 1. adj 1) мъртъв; умрял; починал; hojas muerto,as окапали листа; naturaleza muerto, нежива природа; 2) разг. убит; 3) гасен (за вар); 4) потъмнял; помътнял (за цвят); 5) замрял, неактивен, бездействен; màs muerto, que vivo изплашен до смърт; ni vivo, ni muerto, ни жив, ни умрял; dinero muerto, мъртъв капитал; echar a uno el muerto, прен. приписвам някому вината; 2. m 1) мъртвец, покойник; 2) мор. шамандура, неподвижна котва; 3) прен. смърт; досадно, неприятно нещо; 4) жарг. угарка от трева; desenterrar los muerto,s прен., разг. повдигам костите на мъртвите, говоря за тях; espantóse la muerto,a de la degollada прен., разг. не виждам гредата в своите очи, а сламката в чуждите; estar uno muerto, прен., разг. трупясал съм, скапан съм от умора; estar uno muerto, por una persona o cosa прен., разг. умирам за нещо или някого; hacerse uno el muerto, прен. мълча, трая си, за да не ме забележат; medio muerto, прен. полумъртъв; много уморен, стреснат, впечатлен и т. н.; muerto, de hambre прен. изнемогващ, бедстващ; no tener uno dónde caerse muerto, прен., разг. беден съм, нищо си нямам.

1. adv 1) повече; más y más; cada vez más все повече и повече; de más твърде, в повече, излишно; 2) по-дълго, още; 3) освен това; a más de освен това, извън това; 4) сравнителна степен: по-; más allà по-нататък; a más y mejor много; sin más ni más без всякаква причина, изведнъж, без никакъв повод; ni más ni menos ни повече, ни по-малко; точно; a más correr с все сила; cuando más най-много; a lo más; todo lo más най-много, колкото се може повече; los más болшинство; a más no poder всичко възможно; de lo más много, от най-...; el que más y el que menos всеки, всеки един; en más в най-голяма степен, най-много, повече от; más o menos горе-долу, приблизително; más que освен, само (изключение); más tarde o más temprano рано или късно, все някога; por más que колкото и да, въпреки че; sin más acà ni más allà разг. а) открито, без заобикалки; б) безпричинно, прибързано; sus más y sus menos разг. трудности, усложения (с гл. haber, tener и др.); 2. m мат. плюс.

f 1) нощ, мрак, тъма; noche toledana прен., разг. безсънна нощ; noche cerrada дълбока нощ; media noche полунощ; a buenas noches прен., разг. а) без да виждам; б) без да разбирам, без да чувам, без да знам; в неведение (с гл. estar, dejar, quedarse); Noche Vieja новогодишна нощ; alta noche поет. полунощ; 2) прен. безутешност, тъма, непрогледност и т. н.; 3) вечер; bien entrada la noche късно вечерта; hacerse de noche свечерява се, стъмва се; Ўbuenas noches! а) добър вечер! б) лека нощ!; noche de perros прен., разг. кошмарна нощ (с гл. pasar, tener); noche de verbena нощно увеселение; noche intempesta поет. късна доба; primera noche ранните нощни часове; a buenas noches прен., разг. тайно, по тъмно; a la noche, chichirimoche, y a la mañana, chichirinada днес едно, утре друго; ayer noche вж. anoche; de la noche a la mañana прен. бързо, от днес за утре; de noche нощем, през нощта, нощно време; de noche todos los gatos son pardos прен., разг. нощем всички котки са сиви (нощем трудно може да се преценява); hacer noche en alguna parte пренощувам; hacerse noche una cosa а) прен. нещо изчезва от ръцете ми или го открадват; б) прен., разг. потъвам в забрава; noche y día прен. винаги, непрекъснато; денем и нощем; pasar la noche en claro (en blanco) прен. будувам, не спя нощем; temprano es noche прен., разг. преждевременно, рано ( когато се иска нещо).

a 1. adj 1) свят; 2) целебен (за лекарство); 3) простодушен; 4) свещен, неприкосновен, чист; 5) посветен на Бога; Tierra Santa Божи гроб; Semana Santa Страстната седмица; Santo Oficio Светата инквизиция; 6) според божиите закони; 7) употребено с някои имена, подсилва значението им: hizo su santo,a voluntad изпълни волята му; se echó en el santo, suelo хвърли се право върху пода; todo el santo, día цял ден; 8) много твърд, непропусклив (за тухла); 2. m 1) светец, светия; светЈ; 2) образ на светец; 3) разг. винетка, гравюра и т. н. на книга; 4) имен ден; 5) вулг., жарг. информатор (в престъпния свят); 6) Ч. кръпка на дреха; 7) воен. име на светец като парола; Todos los Santos Вси Светии; Santaclós Дядо Коледа; quedarse para vestir santo,s прен., разг. оставам стара мома; santo, y seña воен. парола и отговор; їa santo, de qué? с каква цел, в името на какво; откъде-накъде?; no es santo, de mi devoción прен. този човек не ми е по сърце; encomendarse a buen santo, прен. търся помощ, покровител; írsele a uno el santo, al cielo прен. забравям какво искам да кажа или да направя; desnudar a un santo, para vestir a otro прен. вземам от един, за да дам на друг; ощетявам някого в полза на друг; tener el santo, de cara (espaldas) прен. имам успех, върви ми (всичко става наопаки); rogar el santo, hasta pasar el tranco proverb изтъка си платното, ритна кросното; llegar y besar el santo, прен., разг. бързо, на раз-два.