-
1 tambour
m. (p.-к. du persan tabir, nasalisé sous l'infl. de l'arabe at-tambour, instrument а cordes) 1. барабан; battre du tambour бия барабан; tambour militaire военен барабан; 2. барабанчик; les tambours du régiment барабанчиците в полка; 3. гергеф; broderie au tambour бродерия на гергеф; 4. тех. валяк, барабан; цилиндър; муфа; 5. архит. предпазна ограда или навес пред входна врата (против вятър, дъжд и пр.); 6. анат. тъпанче (на ухото); 7. звук, биене, шум (от барабан); 8. разш. всякакъв ударен инструмент (тимпан, тамбурин, дербука и др.); 9. цилиндър, върху който се навива въжето на стенен часовник; 10. кутия на часовник, която се отваря с пружинка; 11. колело на лотарийна игра; 12. инф. tambour magnétique компютърна памет във формата на цилиндър. Ќ battre le tambour оповестявам, разгласявам новина; tambour battant бързо и енергично; sans tambour ni trompette безшумно, тихо; тайно, тихомълком. -
2 tambour-major
m. (de tambour et major) (pl. tambours-majors) началник на барабанчиците. -
3 tambourin
m. (de tambour et "tambour") муз. тамбурин ( вид продълговат барабан). -
4 basque1
adj. et n. (du lat. Vasco) 1. баски; béret basque1 барета на баск; 2. m. баски език; 3. m., f. баск, жител на Баския. Ќ tambour de basque1 дайре. -
5 battant1
m. (de battre) 1. крило (на врата); porte а double battant1 двукрилна врата; 2. език на камбана; 3. мор. платно на знаме; 4. в съчет. battant1 brocheur стан за тъкане на брокардова тъкан; 5. подвижна част, която се удря в друга; 6. adj. обикн. в съчет. porte battant1e врата, която се затваря от само себе си; pluie battant1e силен, проливен, пороен дъжд; battant1 neuf разг. съвсем нов; cњur battant1 с разтуптяно сърце; tambour battant1 при звука на барабан; разг. бързо. -
6 fla-fla
m.inv. (de fla "coup de tambour") нар. надуване, разкрасяване. -
7 major
n. et adj. (lat. major, compar. de magnus "grand") 1. m. помощник-командир на полк на административни стопански части; médecin-major военен лекар; major général генерал-майор; 2. m. le major de la promotion кандидат, приет с най-висока оценка във висше училище; 3. adj. воен. който е с по-голям чин; tambour-major старши барабанчик; 4. f. едно от най-големите предприятия в своята област. -
8 majorette
f. (mot amér., abrév. de drum-majorette, de drum-major "tambour-major") мажоретка. -
9 tambouriner
v. (de tambour) I. v.intr. 1. бия барабан; 2. барабаня; tambouriner contre une vitre барабаня на стъклото; la pluie tambourine sur le toit дъждът барабани по покрива; II. v.tr. 1. отмервам такт с барабан; 2. съобщавам нещо с биене на барабан; 3. прен. разпространявам новина, рекламирам нещо. -
10 timbale
f. (altér., d'apr. cymbale, de tamballe, lui-même altér. de l'esp. atabal, d'apr. tambour) 1. муз. тимпан (ударен инструмент); 2. метална чаша; 3. съдържанието на такава чаша; 4. готв. форма за печене; 5. ястие, печено в такава форма и обвито в тесто. Ќ décrocher la timbale спечелвам нещо, оспорвано от много хора. -
11 trompette
f. (dimin. de trompe) 1. тромпет; 2. m. тръбач, тромпетист; Ќ nez а trompette вирнат нос; sans tambour ni trompette мълчешката, безмълвно.
См. также в других словарях:
TAMBOUR — Instrument à percussion, typique avant tout des membranophones (il existe cependant des tambours de bois, des tambours de bronze, des tambours à friction, etc.). La famille des tambours comprend des formes extrêmement variées, selon que… … Encyclopédie Universelle
tambour — TAMBOUR. s. m. Caisse de forme ronde dont les deux fonds sont de peaux tenduës, au son de laquelle on assemble l infanterie, on la fait marcher, on l anime au combat, &c. Battre le tambour. au premier coup de tambour. dez que le tambour battra… … Dictionnaire de l'Académie française
TAMBOUR — Tambour, s. m., terme imitatif qui exprime le son de cet instrument guerrier inconnu aux Romains, et qui nous est venu des Arabes et des Maures. C est une caisse ronde, exactement fermée en dessus et en dessous par un parchemin de mouton… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Tambour — En France, le nom est surtout porté dans la Nièvre et la Corrèze. Il est également assez fréquent en Belgique, notamment dans le Hainaut et la province de Liège. Il désigne en principe par métonymie un joueur de tambour (à noter cependant qu il y … Noms de famille
Tambour — Tam bour, v. t. [imp. & p. p. {Tamboured}; p. pr. & vb. n. {Tambouring}.] To embroider on a tambour. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Tambour — Tam bour, n. 1. (Mus.) A kind of small flat drum; a tambourine. [1913 Webster] 2. A small frame, commonly circular, and somewhat resembling a tambourine, used for stretching, and firmly holding, a portion of cloth that is to be embroidered; also … The Collaborative International Dictionary of English
Tambour — »Trommler« (veraltend): Das Fremdwort wurde in mhd. Zeit in der Bedeutung »Trommel« aus frz. tambour (afrz. tabour, tambor) entlehnt. Seit dem 17. Jh. tritt es im Dt. auch in der Bedeutung »Trommler« auf, die dann alleine üblich wurde. Das frz.… … Das Herkunftswörterbuch
tambour — [tam′boor΄] n. [ME < MFr < OFr tambor, a drum, prob. via Sp < Ar ṭunbūr (colloq. form ṭanbūr), stringed instrument < Pers tabīrah, drum] 1. a drum 2. a) an embroidery frame of two closely fitting, concentric hoops that hold the cloth… … English World dictionary
Tambour — (fr., spr. Tangbuhr), 1) Trommel; 2) Trommelschläger; die preußische Armee hat z.B. deren drei, andere Armeen nur zwei bei jeder Compagnie des Linienfußvolks, die leichte Infanterie (Füseliere) hat in Preußen nur einen T. u. zwei Hornisten. Bei… … Pierer's Universal-Lexikon
Tambour — (franz., spr. būr, vom pers. Tambur, s. d.), bei der Infanterie der Trommler, Trommelschläger, gehört zu den Spielleuten (s. d.). T. battant, mit schlagendem Trommler (vgl. Sturm, S. 151 f.); im Befestigungswesen früher ein kleiner, oben offener … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Tambour — Tambour, im Bauwesen, s. Gewölbe, Bd. 4, S. 503; in der Spinnerei, s. Baumwoll , Flachs , Kammgarn , Streichgarnspinnerei. – Tambourierstich, s. Sticken … Lexikon der gesamten Technik
