-
1 stride
{straid}
I. 1. крача
прекрачвам (over, across)
2. обикалям, ходя из (улици и пр.)
3. вървя с/правя големи крачки
4. ряд. възсядам, яхвам
II. n (голяма) крачка, разкрач
to get into/hit one's STRIDE влизам в темпото, навлизам в работата си, заработвам бързо и ефикасно
to take something in one's STRIDE върша нещо с лекота, справям се с нещо без усилие, правя нешо мимоходом
to shorten/to lengthen the STRIDE забавям/ускорявам крачката
to be thrown out of o's STRIDE смутен/объркан съм
to make great STRIDEs напредвам бързо, правя голям прогрес
she took the news in her STRIDE тя посрещна спокойно новината* * *{straid} v (strode {stroud}; stridden {stridn}) 1. крача;(2) {straid} n (голяма) крачка; разкрач; to get into/hit o.'s* * *стъпка; обикалям; прекрачвам; разкрач; крачка; крача;* * *1. i. крача 2. ii. n (голяма) крачка, разкрач 3. she took the news in her stride тя посрещна спокойно новината 4. to be thrown out of o's stride смутен/объркан съм 5. to get into/hit one's stride влизам в темпото, навлизам в работата си, заработвам бързо и ефикасно 6. to make great strides напредвам бързо, правя голям прогрес 7. to shorten/to lengthen the stride забавям/ускорявам крачката 8. to take something in one's stride върша нещо с лекота, справям се с нещо без усилие, правя нешо мимоходом 9. вървя с/правя големи крачки 10. обикалям, ходя из (улици и пр.) 11. прекрачвам (over, across) 12. ряд. възсядам, яхвам* * *stride [straid] I. v ( strode [stroud]; stridden[´stridn]) 1. крача, прекрачвам ( over, across); to \stride away ( off) отдалечавам се; 2. обикалям (улици и пр.); 3. рядко яхвам, възсядам; II. n 1. (голяма) крачка; to get into ( hit) o.'s \stride хващам се за работа, влизам в темпото, заработвам бързо и ефикасно; to take in o.'s \strideлесно се справям с; преодолявам без усилия; she takes examinations in her \stride за нея изпитите не са проблем; тя лесно си взема изпитите; 2. разкрач; 3. обикн. pl напредък, прогрес, успех, качвам се на върха; to make great \strides имам (постигам) голям напредък.
См. также в других словарях:
take something in one's stride — ► take something in one s stride deal with something difficult in a calm way. Main Entry: ↑stride … English terms dictionary
take something in one's stride (US also take something in stride) — deal with something difficult in a calm way. → stride … English new terms dictionary
take something in one's stride — he seem to be taking the news in his stride Syn: deal with easily, cope with easily, not bat an eyelid … Thesaurus of popular words
take something in one's stride — DEAL WITH EASILY, cope with easily, not bat an eyelid. → stride … Useful english dictionary
take something in one's stride — verb Not to allow oneself to be set back, daunted, upset or embarrassed by unpleasant or undesirable circumstances … Wiktionary
take something in stride — take something in (one s) stride deal with something difficult or unpleasant in a calm and accepting way we took each new disease in stride * * * take (something) in stride (US) (or Brit take (something) in your stride) : to deal with (something… … Useful english dictionary
stride — ► VERB (past strode; past part. stridden) 1) walk with long, decisive steps. 2) (stride across/over) cross (an obstacle) with one long step. ► NOUN 1) a long, decisive step. 2) the length of a step or manne … English terms dictionary
stride — verb (past strode; past participle stridden) 1》 walk with long, decisive steps. 2》 (stride across/over) cross (an obstacle) with one long step. 3》 literary bestride. noun 1》 a long, decisive step. ↘the length of a step or manner of taking… … English new terms dictionary
stride — 1. verb she came striding down the path Syn: march, pace, step 2. noun long swinging strides take something in one s stride Syn: (long/large) step, pace … Thesaurus of popular words
stride — [strīd] vi. strode, stridden, striding [ME striden < OE stridan, akin to Ger streiten, to quarrel < IE * streidh < base * (s)ter , to be stiff, rigid > STARE, STARVE] 1. to walk with long steps, esp. in a vigorous or swaggering manner … English World dictionary
take — I. verb (took; taken; taking) Etymology: Middle English, from Old English tacan, from Old Norse taka; akin to Middle Dutch taken to take Date: before 12th century transitive verb 1. to get into one s hands or into one s possession, power, or… … New Collegiate Dictionary
