-
1 témoin
m. (lat. testimonium, de testis "témoin") 1. свидетел; témoin direct пряк свидетел; audition des témoins изслушване на свидетелите; faux témoin лъжесвидетел; les témoins d'un mariage свидетели на сватба; j'ai été témoin de leur dispute бях свидетел на свадата им; parler devant témoins говоря в присъствието на трета страна; 2. свидетелство, знак, признак; l'industrie automobile, secteur-témoin de toute la production industrielle française автомобилната индустрия се явява като свидетелство за цялата френска индустриална продукция; 3. граничен (синурен) знак; 4. спорт. щафета (пръчка, знаменце и др., които се предават от бегачите един на друг); 5. устройство (табло) за контрол; 6. ост. свидетелстване. -
2 appeler
v. (lat. appellare) I. v.tr. 1. наричам, назовавам, именувам, кръщавам (с име новородено); 2. викам, повиквам; зова; appeler au secours викам за помощ; 3. удостоявам с назначение; 4. призовавам, апелирам за нещо; 5. желая, стремя се към; 6. изисквам; ce sujet appelle toute votre attention темата изисква цялото ви внимание; 7. водя след себе си, предизвиквам; le mensonge apelle le mensonge лъжата води след себе си друга лъжа; II. v. pron. s'appeler 1. наричам се, казвам се, именувам се; comment vous appelez-vous? как се казвате? 2. викам се, призовавам се. Ќ appeler en justice давам под съд; appeler qqn. en témoignage (а témoin) призовавам някого за свидетел; appeler sous les drapeaux воен. свиквам в армията. Ќ Ant. chasser, congédier, expulser, renvoyer. -
3 auriculaire
adj. (bas lat. auricularius) 1. ушен, слухов; 2. който е чул със собствените си уши; témoin auriculaire свидетел, който е чул със собствените си уши; 3. m. малкият пръст на ръката ( кутрето). -
4 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
5 butte
f. (forme fém. de but) 1. воен. насип за мишена в стрелбище; 2. малко възвишение, могилка; la butte Montmartre хълмът Монмартър; 3. зем. купчинка пръст, която се струпва около стеблото на растение (за загърляне); 4. геогр., в съчет. butte-témoin възвишение върху ерозирало плато, което представлява останки от стар релеф. Ќ être en butte aux attaques de qqn. изложен съм на нападките на някого. Ќ Ant. creux, dépression. Ќ Hom. but. -
6 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
7 citer
v.tr. (lat. citare "convoquer en justice") 1. цитирам; привеждам, споменавам; посочвам; 2. юр. призовавам (в съд); citer un témoin призовавам свидетел. Ќ citer qqn. а l'ordre de jour воен. изказвам пред войниците похвала на някого за добра служба или геройска проява. Ќ Hom. cité. -
8 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
9 instrumentaire
adj. (de instrument) в съчет. témoin instrumentaire юр. нает свидетел ( пред нотариус). -
10 involontaire
adj. (du bas lat. involuntarius) неволен; témoin involontaire неволен свидетел. Ќ homicide involontaire убийство по непредпазливост. Ќ Ant. volontaire, voulu. -
11 martyr,
e n. et adj. (lat. chrét. martyr, du gr. martur "témoin (de Dieu)") 1. мъченик; 2. adj. мъченически. -
12 oculaire
adj. (lat. ocularis) 1. очен; nerf oculaire очен нерв; témoin oculaire очевидец; 2. m. физ. окуляр. -
13 réentendre
v.tr. (de re- et entendre) отново слушам; réentendre un témoin изслушвам отново свидетел. -
14 relation
f. (lat. relatio, "récit, narration") 1. отношение, зависимост (между две величини, две явления); établir une relation entre deux evénements установявам зависимост между две събития; 2. отношение, взаимоотношение, връзка; relations d'amitié приятелски връзки; rester en relation avec qqn. оставам във връзка с някого; relations diplomatiques дипломатически отношения; 3. човек, с когото съм във връзка; avoir des relations имам влиятелни познати; 4. разказ, разказване, излагане; relation d'un témoin излагане на свидетелски показания; 5. муз. отношения между звукове; 6. връзка между две географски точки; 7. pl. сексуални връзки. Ќ relations métriques мат. отношения между измеренията на частите на геометрична фигура; fonctions de relation физиол. функциите, които свързват организъм с външната среда (двигателност, сетивност); ouvrage de relation ост. пътепис; terme de relation чужда дума, донесена от пътешественик; relations publiques връзки с обществеността. -
15 reprochable
adj. (de reprocher) 1. който заслужава порицание, укор; 2. осъдителен; 3. юр. който може да бъде отхвърлен, да не бъде приет за законосъобразен; témoin reprochable свидетел, чиито показания могат да не бъдат приети от съда. Ќ Ant. irréprochable; irrécusable. -
16 reproche
m. (de reprocher) упрек, укор, порицание; faire une reproche а qqn. упреквам някого, отправям му упреци. Ќ sans reproche безукорен, идеален; soit dit sans reproche без да упреквам (някого); reproche de témoin отхвърляне на свидетел и на правото му да дава показания пред съда. Ќ Ant. compliment. -
17 reprocher
v.tr. (lat. pop. °repropriare "rapprocher, mettre devant les yeux", et par ext. "remontrer, représenter") 1. упреквам, укорявам, порицавам; reprocher qqch. а qqn. упреквам някого за нещо; 2. не одобрявам; je reproche а cette maison d'être près de l'autoroute не одобрявам, че тази къща е близо до автомагистралата; 3. юр. reprocher un témoin отхвърлям свидетел и правото му да дава показания пред съда; se reprocher укорявам се, упреквам се; n'avoir rien а se reprocher не се упреквам за нищо. Ќ Ant. excuser; complimenter, féliciter. -
18 révélation
f. (lat. revelatio, de revelare "révéler") 1. разкриване, разкритие; les révélations d'un témoin разкритията на свидетел; 2. рел. откровение; avoir la révélation du divin имам откровение за божественото; 3. откритие (за човек с талант); 4. фот. проявяване. Ќ Ant. duperie, tromperie; secret; obscurité. -
19 témoigner
v. (refait sur témoin) I. v.tr. показвам, проявявам; изразявам; témoigner ses sentiments показвам чувствата си; II. v.intr. 1. свидетелствам, давам показания като свидетел; témoigner en justice давам показания в съд; 2. удостоверявам, гарантирам за; le martyrs témoignent de leur Dieu мъчениците гарантират за своя Бог; se témoigner засвидетелстваме си един на друг. -
20 tester1
v.intr. (lat. testari "prendre а témoin, témoigner") пиша, правя завещание.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
témoin — [ temwɛ̃ ] n. m. • tesmoing XIe; lat. testimonium, de testis « témoin » I ♦ 1 ♦ Vx Témoignage. 2 ♦ Mod. Loc. PRENDRE À TÉMOIN (inv.) :invoquer le témoignage de. « Ô fleuves [...] Je vous prends à témoin que cet homme est méchant » (Hugo). Parfois … Encyclopédie Universelle
Temoin — Témoin Un témoin, dans le domaine de la critique textuelle : tout exemplaire, manuscrit ou imprimé, qui transmet un texte. Une traduction ancienne peut être utilisée comme un témoin. Références P. Bourgain, École nationale des chartes, F.… … Wikipédia en Français
témoin — TÉMOIN: Il faut toujours refuser d être témoin en justice, on ne sait pas où ça peut mener … Dictionnaire des idées reçues
témoin — (té moin ; au XVIIe siècle, on donnait un son plus grave à la finale au pluriel : M. Chapelain a raison de dire que un faux témoin se prononce avec la dernière syllabe brève, et les faux témoins, qui est le pluriel, avec la dernière longue, ce… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TÉMOIN — s. m. Celui qui a vu ou entendu quelque fait, et qui en peut faire rapport. Témoin oculaire. Témoin auriculaire. Témoin corrompu, suborné, reprochable, suspect, aposté, attitré. Témoin sans reproche. Témoin irréprochable. Faux témoin. Témoin à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TÉMOIN — n. m. Celui qui certifie, qui peut certifier une chose qu’il a vue ou entendue. Témoin oculaire. Témoin auriculaire. Témoin suborné, reprochable, suspect. Faux témoin. Témoin à gages. Servir de témoin. Entendre, interroger, examiner des témoins.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Témoin — « Témoignage » redirige ici. Pour les autres significations, voir Témoignage (homonymie) et Témoin (homonymie). Un témoin est une personne (ou un objet) neutre, une personne qui a vu ou entendu un fait ou un évènement et qui pourrait… … Wikipédia en Français
témoin — nm. TÉMWIN (Aix, Albanais.001, Annecy.003, Bellecombe Bauges, Thônes.004, Villards Thônes), tèmwan (Saxel.002), timounyo (Peisey), R.2 ; prûva <preuve> (002). Fra. Comparaître comme témoin (devant un tribunal) : alâ pè prûva (002). A1)… … Dictionnaire Français-Savoyard
temoin — temouin m. fr. témoin. « Sus li mourre, e pèr temouin rèn que li roure, n aviéu just courregu qu après li perdigau. » F. Mistral. Un temoin safranós : un témoin douteux. voir testimòni … Diccionari Personau e Evolutiu
témoin — ● n. m. ►DEBUG Expression dont on surveille l évolution au cours de l exécution d un programme, au cours de la mise au point de celui ci. stopwatch, watch en anglais. Un stopwatch est un témoin qui arrête l exécution du programme quand celui ci… … Dictionnaire d'informatique francophone
Temoin a charge (recueil de nouvelles) — Témoin à charge (recueil de nouvelles) Pour les articles homonymes, voir Témoin à charge. Témoin à charge Auteur Agatha Christie Genre Recueil de nouvelles policières … Wikipédia en Français
