-
41 conserve
f. (de conserver) 1. консерва; conserve de poisson рибна консерва; faire des conserves приготвям консерви; 2. съдържанието на консерва; 3. pl. ост. очила. Ќ de conserve заедно, задружно; musique en conserve музика на запис; naviguer de conserve мор. следвам същия път; aller de conserve вървя в компания; agir de conserve действаме заедно, съгласувано. -
42 contrainte
f. (de contraindre) 1. принуда, принуждение, насилие; user de contrainte contre qqn., а l'égard de qqn. използвам принуда срещу някого; 2. смущение, притеснение; 3. неестественост, престореност; 4. задръжка; pleurer sans contrainte плача без задръжки, на воля; 5. техн. механично напрежение; 6. задължително правило, изискване; les contraintes de la discipline изискванията на дисциплината. Ќ contrainte par corps арестуване с цел плащане на дължими суми. Ќ Ant. affranchissement, libération, liberté; aisance, laisser-aller, naturel. -
43 dada1
m. (p.-к. de dia) 1. кон, конче (играчка); aller а dada1 яздя конче; 2. разг. фикс-идея, мания; нещо, за което постоянно се мисли. Ќ enfourcher un dada1 връщам се, заговарям отново на любимата си тема. -
44 dame1
f. (lat. domina "maîtresse") 1. дама, госпожа; grande dame1 видна дама, грандама; dame1 d'honneur придворна дама; 2. омъжена жена; 3. ост. жена от благороден произход; les dame1s de France дъщерите на френския крал; 4. царица (в играта на шах); 5. дама (в играта на карти); 6. пул (в играта на табла); dame1s accouplées капия; 7. дама (игра) jouer aux dame1s играя на дама; 8. техн. трамбовка; 9. мор. отвор в плавателен съд, където стои перката; 10. мор. уред за поддържане на перката. Ќ Notre Dame Дева Мария; Богородица; dame1 galante лека жена; aller а dame1 падам; taquiner la dame1 de pique играя често на карти. -
45 décor
m. (de décorer) 1. украса, украшение; 2. обкръжаваща обстановка; околност, пейзаж; 3. pl. театр. декори, декорации. Ќ aller, entrer dans le décor (les décors) излизам от пътя и се блъскам в препятствие ( за автомобил). -
46 dehors
adv. (lat. pop. deforis) 1. вън, навън; 2. loc. adv. au dehors навън; в странство; de dehors отвън; en dehors отвън, навън; par dehors отвънка; 3. loc. prép. au dehors de вън от нещо; en dehors de вън от; с изключение на; 4. m. външна страна; външност, външен вид; чужбина, странство. Ќ savoir si l'on est dehors ou dedans разг. не зная къде съм; faire le dehors проституирам по улиците; aller dehors ходя по нужда. -
47 départ1
m. (de l'a. fr. départir "s'en aller") 1. тръгване, отпътуване, заминаване; 2. старт; 3. уволнение; напускане на работа; 4. начало, дебют; au départ1 в началото. Ќ l'heure du départ1 време за тръгване; point de départ1 начало, изходна точка. -
48 dérive
f. (de dérivé) мор., ав., геом. отклонение; angle de dérive ъгъл на отклонението. Ќ aller а la dérive, en dérive играчка съм на съдбата; оставям се на съдбата. -
49 devant
prép. (comp. anc. de avant) 1. пред; être assis devant un bon repas седнал съм пред хубаво ядене; 2. loc. prép. au devant de насреща, пред; par-devant пред; par-devant notaire юр. пред нотариуса; 3. adv. отпред, напред; il marche devant той върви отпред; 4. loc. adv. par-devant отпред; 5. m. предна (лицева) част, предница. Ќ aller au-devant des désirs de qqn. предугаждам, изпреварвам желанията на някого; avoir du temps devant soi имам достатъчно време; gagner (prendre) les devants бързам напред, изпреварвам; sens devant derrière наопаки. Ќ Ant. arrière, derrière. -
50 devin,
eresse m., f. (lat. pop. °devinus) 1. гадател, врач; 2. adj. който се отнася до гадателя, до врача, който предсказва. Ќ il ne faut pas aller au devin, pour être instruit това го знае всеки; je ne suis pas devin, не мога да знам всичко. -
51 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
52 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
53 en2
adv. (lat. inde) 1. оттам; Aller chez lui? Mais j'en2 viens! Да отида при него? Но аз се връщам оттам!; 2. loc. adv. de mal en2 pis от лошо на по-лошо; en2-haut горе; en2-bas долу; en2-dessus отгоре; en2-dessous отдолу; en2-avant напред; en2-arrière назад; en2-travers напреки; en2 face насреща; en2 réalité в действителност; en2 cachette скришом; en2 sectet тайно; en2 apparence на вид; en2 définitive (en2 fin de compte) най-после, в края на краищата; en2 toute occasion (en2 toute circonstance) при всеки случай (при всяко обстоятелство); 3. loc. conj. en2 tant que доколкото; в качеството на. -
54 encontre
(а l') loc. adv. (bas lat. encontra) 1. против, срещу; 2. противно, противоположно на. Ќ aller а l'encontre de loc. prép. противореча, противостоя, преча. -
55 équitation
f. (lat. equitatio, de equitare "aller а cheval") спорт. езда, яздене на кон. -
56 errant,
e adj. (p. prés. de l'a. v. errer "marcher, aller") 1. който скита, блуждае; 2. скитнически, чергарски; le Juif errant, евреинът скитник. Ќ Ant. fixe, sédentaire. -
57 escargot
m. (p.-к. crois. du gr. kachlax et lat. conchylium) охлюв. Ќ aller comme un escargot вървя много бавно; escalier en escargot вита стълба. -
58 fait
m. (lat. factum) 1. дело, деяние; 2. факт; c'est un fait accompli това е свършен факт; 3. произшествие, събитие, случай, случка; fait rapporté par un chroniqueur събитие отразено от хроникьор; faits divers незначителни новини във вестник; произшествия; 4. въпрос, предмет; ne pas s'éloigner du fait не се отдалечавам от предмета (на разговора); 5. loc.adv. au fait действително, в същност; dans le fait, en fait, par le fait в действителност; si fait как не, да; tout а fait съвсем, напълно; 6. loc. prép. du fait de поради това, че; en fait de по отношение на, колкото се отнася до. Ќ aller au fait идвам, стигам до същността (на въпроса); c'est un fait exprès това като че ли е нарочно направено; de fait наистина; fait d'arme военен подвиг; hauts faits подвизи; le fait est que истината е, че; prendre fait et cause pour qqn. юр. взимам страната, защитата на някого; prendre qqn. sur le fait хващам някого на местопрестъплението; voies de fait юр. насилствени, принудителни действия; dire son fait а qqn. казвам истината директно в очите на някого. -
59 faute
f. (lat. pop. °fallita, p. p. de fallere "action de faillir, de manquer") 1. грешка, недостатък; commettre, faire une faute допускам грешка; 2. вина; avouer sa faute признавам вината си; c'est sa faute негова е вината; 3. липса, нужда; avoir faute de tout всичко ми липсва; 4. прегрешение, грях; lourde faute grossière тежко прегрешение; 5. loc. adv. sans faute на всяка цена, непременно, сигурно; 6. loc. prép. faute de по липса на; faute d'argent поради недостиг, липса на пари; aller а la faute изневерявам; faute avouée est а demi pardonnée признат грях е наполовина грях. Ќ en faute сгрешил, нарушил; faute de quoi в противен случай; tomber en faute изпадам в грешка. -
60 fesse
f. (lat. pop. fissa "fente") задник, задница. Ќ avoir chaud aux fesses нар. на голямо изпитание съм; n'y aller que d'une fesse правя нещо неенергично; s'en battre les fesses подигравам се; donner sur les fesses бия някого; poser ses fesses сядам; serrer des fesses страх ме е; il y a de la fesse нар. има жени.
См. также в других словарях:
aller — 1. (a lé) v. n. et irrég. Je vais ou je vas (celui ci est beaucoup moins usité que je vais, qui est seul admis dans la forme interrogative : où vais je ?), tu vas, il va, nous allons, vous allez, ils vont ; j allais ; j allai ; j irai ; j… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
aller — ALLER. v. n. Marcher, se mouvoir sur ses pieds d un endroit à un autre, d un lieu à un autre lieu, soit proche, soit éloigné. Il se dit des hommes & des animaux. C est un homme qui peut aller tout le jour sans se lasser. ce cheval ne veut plus… … Dictionnaire de l'Académie française
Aller — Kanalartig ausgebaute und pappelgesäumte Aller im Drömling bei Wolfsburg VorsfeldeVorl … Deutsch Wikipedia
aller — ALLER. v. n. Je vais, ou je vas, tu vas, il va; nous allons, vous allez, ils vont. J allois. Je suis allé. J allai. J irai. J irois. Va. Que j aille. Que j allasse. Allant. Allé. Se mouvoir, se transperter d un lieu à un autre. Aller vîte. Aller… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Aller — Concejo de España … Wikipedia Español
Aller-Radweg — Gesamtlänge 248,5 km Lage Sachsen Anhalt, Niedersachsen … Deutsch Wikipedia
Aller (disambiguation) — Aller:; Place names::; Place names in England: * Aller, Devon, a village in Devon, England * Aller, Dorset, a village in Dorset, England * Aller Grove, a village in Devon, England * Aller, Somerset, village and parish in Somerset, England* Aller… … Wikipedia
Aller-Leine-Tal — Tafel in Wolthausen Aller Leine Tal ist der Name einer Region nördlich von Hannover, die zu Zwecken des Regionalmarketings und der interkommunalen Zusammenarbeit gebildet wurde. Das Aller Leine Tal umfasste zuerst nur die drei Samtgemeinden… … Deutsch Wikipedia
Aller-Weser-Klinik — Krankenhaus Information Name Aller Weser Klinik Gründungsjahr 2001 Träger gGmbH Mitarbeiter 700 (2008) Umsatz 36,1 Mio. € (2009) Geschäftsführer … Deutsch Wikipedia
Aller - Asturies (Rio Aller - consejo de Aller) — Aller (Espagne) Pour les articles homonymes, voir Aller. Localisation de Aller Aller (Ayer en asturien ) est une commune dans le sud des … Wikipédia en Français
Aller (Spanien) — Aller / Ayer Wappen Karte von Spanien … Deutsch Wikipedia
