-
21 hijo
m 1) дете, син; hijo políitico зет; 2) рел. чадо; чедо; 3) дете (ласкаво обръщение); 4) pl деца, наследници (синове и дъщери); 5) прен. издънка, потомък; 6) прен. дело, творба; 7) издънка, филиз; 8) бяло вещество в рогата на животно; hijo de papà син на богат баща; hijo natural извънбрачно дете; cualquier (cada, todo) hijo de vecino разг. всеки човек; hijo adoptivo осиновено дете; hijo bastardo незаконородено (копеле); hijo de leche млечен син (дъщеря); hijo de la calle уличник, скитник; cada uno es hijo de sus obras proverb всеки е рожба на делата си; по делата им ще ги познаете; hijo de Dios теол. Божи Син; Божие чадо; hijo del agua който много обича водата, морето; hijo de la tierra който няма роднини, близки; сам на земята; hijo del diablo дяволско изчадие; hijo de puta кучи син, копеле; hijo reconocido припознато дете; costar màs que un hijo tonto прен., разг. излиза ми прекалено скъпо; echar al hijo подхвърлям дете; tomar a uno por el hijo de la portera прен., разг. отнасям се с пренебрежение към някого, не му обръщам внимание. -
22 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
23 hueso
m 1) анат. кост, кокал; 2) костилка (на плод); 3) прен. трудна, тежка работа; 4) прен. евтино, некачествено, ненужно нещо; 5) прен. неблагодарната част от работата; 6) прен., разг. костелив орех, труден човек; с тежък характер; 7) прен. преподавател, който много къса на изпит; 8) прен., разг. тяло, човек; 9) pl тленни останки; a hueso зид. градеж без хоросан; calado (empadado) hasta los huesos мокър до кости, прогизнал; dar uno con sus huesos en algún lugar прен., разг. занасям костите си някъде, посещавам; dar (tropezar, pinchar) en hueso прен., разг. удрям на камък; срещам съпротива; dar a uno un hueso que roer прен. натоварвам някого с трудна и безполезна работа; la sin hueso езикът; molerle a uno los huesos разг. смилам някого от бой, троша му костите от бой; no dejar a uno hueso sano а) тръсвам му голям бой, не оставям здрав кокал по него; б) прен., разг. гриза му кокалите; клюкарствам за някого; roerle a uno los huesos прен., разг. гриза кокалите на някого, обсъждам го; róete ese hueso прен., разг. троши си зъбите!; ser una cosa un hueso прен., разг. мъчен за разрешаване проблем; soltar la sin hueso прен., разг. а) развързвам си езика, говоря прекалено; б) избухвам в хули, обиди; tener uno molidos los huesos прен. смазан съм от умора; a otro perro con ese hueso прен., разг. не ми ги разправяй тия, не ти вярвам; при мен тия не минават; estar (quedarse) en los huesos разг. кожа и кости съм; hueso duro de roer разг. костелив орех (за човек, работа, предмет). -
24 jornada
f 1) дневен преход, продължителност на пътуване; 2) работен ден, трудоден; 3) воен. дневен поход, преход; 4) пътешествие, път; 5) ден; 6) прен. продължителност на живота, човешки живот; 7) прен. преминаване на душата от този живот към вечния; 8) прен. акт (в драматично произведение); 9) летен период, през който дипломатическото тяло напуска столицата; jornada intensiva удължено лятно работно време; a grandes (largas) jornadas прен. бързо, с готовност; caminar uno por sus jornadas прен. действам навреме и обмислено. -
25 labor
f 1) работа, дело, труд; 2) pl бродирана, изплетена украса; 3) ръкоделие (шев, кройка, бродерия и др., с гл. hacer); 4) тютюново изделие; 5) оран; labores del campo полска работа; 6) pl мин. изкопни работи; 7) хиляда тухли; 8) бубено семе; 9) Салв., Гват., М. малък земеделски чифлик; hacer labores взимам необходимите мерки за решаването на проблем; meter en labor la tierra обработвам земята; sus labores прен. къщната женска работа, която не се заплаща. -
26 lar
m 1) мит. лар, бог на домашно огнище (у римляните); 2) pl прен. семейно огнище; volver a sus lares прен. връщам се в своя дом. -
27 medida
f 1) мярка; 2) мярка, мерило; размер; 3) измерване (действие); 4) съответствие, съразмерност; 5) стихотворна стъпка; 6) мероприятие; 7) предпазна мярка; 8) предпазливост; умереност; 9) степен, размер, интензивност; 10) филос. мяра за нещата; a medida que съгласно, съобразно, според както; a medida de според; a (la) medida а) по поръчка (за дреха); б) прен. направено като по поръчка; a medida del deseo според желанието, по желание; a medida de su paladar прен. според вкуса; en cierta medida до (в) известна степен; llenarse la medida прен. минава се мярата, прелива чашата на търпението; sin medida без мяра, преувеличено; tomar las medidas вземам мярка (за шивач); tomarle a uno las medidas прен. вземам някому мярката, точно го преценявам; tomar uno sus medidas прен. взимам мерки, обмислям. -
28 medir
(-i-) 1. tr 1) меря, измервам, претеглям; 2) пресмятам; 3) сравнявам, съразмервам; medir (sus) fuerzas а) премервам силите си; б) разпределям силите си; 2. intr 1) висок съм; 2) дълъг съм; 3) имам определена повърхност, обем; 3. prnl прен. ставам умерен, сдържам се; medir las calles Арж., М. меря улиците, скитосвам, мързелувам; medirse uno consigo mismo прен. познавам добре силите си. -
29 nariz
f 1) нос (често pl); nariz aguileña орлов нос; nariz arremangada (respingada) вирнат нос; nariz chata чип нос; 2) ост. ноздра; 3) прен. обоняние, нюх; 4) прен. букет, аромат на вино; 5) прен. остър връх; la nariz de un puente края на моста; 6) прен. тръбичка на дестилатор; dar en la nariz прен. удря ме в носа (миризма); dejar con un palmo de narices прен. надхитрям някого; hincharse las narices разг. надувам се; tener narices largas, tener narices de perro perdiguero прен., разг. имам развит нюх; màs sonado que las narices разг. много познат и известен; meter uno las narices en una cosa прен., разг. намесвам се, пъхам си носа в нещо; darse de narices con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого; dar(se) de narices прен., разг. падам по очи, удрям се в лицето; estar uno hasta las narices de algo прен., разг. до гуша ми е дошло от нещо; hacerle a uno las narices прен., разг. малтретирам, натривам носа някому; Ўnarices! разг. не! по никакъв начин!; no ver uno màs allà de sus narices разг. не виждам по-далече от носа си; Ўtiene narices (la cosa)! разг. нещо намирисва, не е за вярване. -
30 necesidad
f 1) нужда, необходимост; de necesidad необходимо; por necesidad по необходимост; 2) нужда; глад; 3) потребност, естествена нужда; 4) pl изхождане; hacer sus necesidades ходя по нужда; necesidad mayor по голяма нужда; necesidad menor по малка нужда; la necesidad carece de ley погов. нуждата не признава закон; sin necesidad de без да е необходимо да...; de primera necesidad от първа необходимост; obedecer a la necesidad прен. действам според обстоятелствата. -
31 once
1. adj num 1) единадесет; 2) единадесети; 2. m футболен отбор; 3. f pl сутрешен аперитив; con sus once de oveja прен., разг. неуместно; дето не ми е работата. -
32 pagar
1. tr 1) плащам, изплащам; 2) прен. плащам, изкупвам; pagar sus pecados прен. плащам греховете си; 3) прен. връщам; отвръщам на; отплащам се; pagar la visita връщам визита; 2. prnl (de) 1) влюбвам се; пристрастявам се; 2) надувам се; a luego pagar, pagar al contado плащам в брой; pagar el pato разг. страдам незаслужено, плащам чужди грехове; pagar justos por pecadores разг. невинните плащат вместо грешниците; pagarla (pagarlas, pagarlas todas juntas) разг. плащам си за всичко, което съм сторил; estamos pagados квит сме. -
33 para
prep за, заради, за да, към: 1) цел; leer para saber чета, за да зная; 2) посока; salgo para Sofia занимавам за София; 3) цел, предназначение; esto es bueno para la salud това е полезно за здравето; 4) съпоставяне, противопоставяне; Ўcon buena calma te vienes para la prisa que yo tengo! твърде си спокоен, когато аз толкова бързам!; 5) сравнение, съотношение; es muy alto para sus años много е висок за възрастта си; 6) готовност за, на път да; estoy para terminar на път съм да свърша; 7) по отношение на себе си; para mí що се отнася до мен; 8) отношение; està amable para conmigo любезен е с мен; 9) готовност, способност; Pedro es para todo (nada) Педро става за всичко (за нищо не става); 10) с думи като postre, colmo: и като връх на всичко, като капак; Ўpara postre, él no vino! и като капак, той не се появи; 11) необходимост; està para que lo encierren трябва да бъде затворен; 12) незавършеност; este libro està para leer тази книга още не е прочетена; 13) para eso пренебрежение към нещо дребно, което не си заслужава труда; 14): para lo que изразява идеята за количество, степен; poco paraguas para lo que llueve чадърът не стига за такъв (голям) дъжд; 15): para que conj за цел, с цел да, за да; 16) за какво, защо? (причина, цел); para qué sirve esto? това за какво служи? -
34 pedazo
m парче, къс; pedazo de bruto (de bestia) прен., разг. голямо говедо, тъпак; ser un pedazo de pan разг. добродушен човек; por un pedazo de pan разг. на безценица; caerse a pedazos разг. а) уморен съм, капнал съм; б) прен., разг. голям добряк съм; morirse por sus pedazos прен. силно влюбен съм; estar hecho pedazos разг. много съм уморен; hacerse pedazos счупвам се ( за предмет), ставам на парчета; pedazo del alma (de las entrañas, del corazón) прен., разг. много скъп, любим човек; a pedazos на части; caerse una cosa a pedazos прен., разг. много е старо нещо, разпада се. -
35 pesar1
m 1) тъга, скръб; 2) съжаление, огорчение; 3) неприятно, болезнено усещане; 4) страдание; a pesar1 de prep въпреки; a pesar1 de todo въпреки всичко; a pesar1 de que въпреки че; ahogar sus pesar1es прен. удавям мъката си; a pesar1 de los pesar1es adv въпреки всички трудности и пречки. -
36 pronto,
a 1. adj 1) бърз; скорошен; 2) жив, подвижен; 3) пламенен, буен; 4) готов, подготвен; 2. m 1) разг. внезапен подтик; порив; tener sus pronto,s имам хрумвания, прищевки; 2) разг. внезапен пристъп на болест; 3. adv 1) бързо, скоро; внезапно; 2) рано; lo màs pronto, posible възможно най-скоро; al pronto, в първия момент, на пръв поглед; de pronto, изведнъж; tan pronto, como веднага щом; Ўpronto,! бързо, веднага! -
37 pulgar
m палец; por sus pulgares прен., разг. със собствените си ръце, собственоръчно. -
38 punta
f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така. -
39 respeto
m 1) уважение, почит, страхопочитание; респект; 2) внимание, зачитане; 3) страх, боязън; 4) pl почитания; (с гл. presentar); de respeto запасен, резервен; falta de respeto незачитане; persona de respeto достопочтена личност; campar (uno) por su respeto (sus respetos) прен. действам своеволно; постъпвам както си искам; imponer respeto внушавам почит; estar de respeto облечен (украсен) съм тържествено, за церемония. -
40 salir
1. intr 1) излизам; 2) заминавам; 3) стърча, издавам се напред, изпъквам; 4) произлизам; водя началото си; 5) изгрява, издига се (за слънце, луна); 6) излизам (книга, вестник); 7) пониквам, никна (за посев); 8) излиза; свършва се; 9) спечелвам (от лотария); 10) оказвам се; 11) измъквам се от тясно място или затруднение; 12) освобождавам се; 13) появявам се, откривам се; 14) изчиствам се, излизам (за петно); 15) освобождавам се от нещо, продавам го; 16) ставам известен (за нещо); 17) казвам или правя нещо неочаквано; 18) откривам се отново (пост, служба и др.); 19) струвам; 20) излизам, точен съм (за сметка); 21) с предл. con + sust постигам това, което означава името; salió con su pretensión постигна това, което искаше; salirse con la suya налагам мнението, желанието си; 22) често се виждам с някого, поддържам интимни отношения; 23) имам добър или лош край (с bien или mal); 24) свършвам (за сезон); 25) приличам; 26) отдалечавам се; пренебрегвам, нарушавам; salió de tono беше нетактичен; 27) напускам (длъжност, с предл. de); 28) избран съм, падам се; 29) излизам на, стигам до (за улица, превозно средство и др., с предл. a); 30) тръгвам, започвам от (с предл. de); 31) мор. отдалечавам се от друг кораб; salir con una bobada прен. казвам глупост; salir caro algo a uno а) струва ми много; б) прен. излиза ми скъпо, солено; търпя последиците от нещо; salir al encuentro отивам да посрещна някого; salir de juicio загубвам ум, разум; salir de sus casillas прен. загубвам търпение; salir de apuros излизам от трудно положение; salir los colores a la cara почервенявам, изчервявам се; salir pitando (zumbando) uno прен., разг. хуквам като ужилен; 2. prnl 1) изтичам, изливам се (за течност); 2) протичам (за съд); 3) изкипявам (при варене); 4) пониквам; a lo que salga прен., разг. каквото излезе; salga lo que salga (saliere) разг. каквото ще да става; salirle a uno una cosa en blanco прен. осмян съм, за смях съм; не постигам целта си; salir por uno защитавам някого; salirse con su gusto достигам, постигам своето.
Страницы
См. также в других словарях:
şüşələmə — «Şüşələmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
şüşələnmə — «Şüşələnmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
sus — [ sy(s) ] adv. • Xe; du lat. susum, var. de sursum « en haut » 1 ♦ Vx Courir sus à l ennemi, l attaquer. Ellipt Sus à l ennemi ! 2 ♦ Loc. adv. vieilli EN SUS :en plus, par dessus le marché. Ces animaux « ont des yeux [...] , parfois même en sus,… … Encyclopédie Universelle
sus- — ♦ Élément, de l adv. sus, signifiant « au dessus », « ci dessus, plus haut ». ● sus Préfixe, du latin sus, au dessus, plus haut ; joint à un participe, il renvoie à ce dont il a été question précédemment (susdit). sus élément, de l adv. sus, avec … Encyclopédie Universelle
sus — adv. 1. Într un loc mai ridicat sau mai înalt (decât altul); la înălţime; deasupra. ♢ loc. adj. De sus = a) care este aşezat în partea nordică sau în partea mai ridicată a unui teren; b) care vine sau porneşte de la un organ de conducere; c) care … Dicționar Român
SUS — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
Sus — steht für: eine antike jüdische Münzeinheit, siehe Sus (Münze) eine Säugetiergattung aus der Familie der Echten Schweine, siehe Sus (Schweine) eine Gemeinde in der französischen Region Aquitanien, siehe: Sus (Pyrénées Atlantiques) Sus ist der… … Deutsch Wikipedia
SUS — or Sus can refer to:;SUS *Single UNIX Specification *Software Update Services, from Microsoft *State University System of Florida *Stainless Steel (Steel Use Stainless) *Scottish Universities Sport *System Usability Scale (SUS) *Stavanger… … Wikipedia
SUS — steht für: eine antike jüdische Münzeinheit, siehe Sus (Münze) eine Säugetiergattung aus der Familie der Echten Schweine, siehe Sus (Schweine) eine Gemeinde in der französischen Region Aquitanien, siehe: Sus (Pyrénées Atlantiques) SUS ist die… … Deutsch Wikipedia
SUS — Saltar a navegación, búsqueda SUS puede hacer referencia a: Sus; género de mamíferos artiodáctilos que incluye a los cerdos domésticos y los jabalíes. Single Unix Specification; alternativa a las POSIX Single Unix Specification. Sistema Único de… … Wikipedia Español
sus — sb., et, sus, ene; der gik et sus igennem forsamlingen; i sus og dus … Dansk ordbog
