-
101 adné,
e adj. (lat. adnatus "qui est né, a poussé sur") бот. прилепнал плътно до, сраснал. -
102 adouber
v.tr. (frq. °dubban "frapper", parce que le futur chevalier recevait de son parrain un coup sur la nuque) 1. посвещавам някого в рицарство; 2. поправям (кораб) (remplacé par radouber); 3. (в шахмата) местя фигура по погрешка, без да се смята за направен ход. -
103 adsorber
v.tr. (du lat. ad- "sur" et rad. de absorber) хим. адсорбирам, поглъщам. -
104 adsorption
f. (du lat. ad- "sur" et rad. de absorber) хим. адсорбция, поглъщане. -
105 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
106 agétac
m. (acronyme de Accord général sur les tarifs douaniers et le commerce) ГАТТ- генерално споразумение за митническите тарифи и търговията. -
107 alerte
adj. (de а l'(h)erte, loc. adv. "sur ses gardes") 1. ост. бдителен, предпазлив; 2. жив, бодър, весел; 3. f. тревога; alerte aérienne въздушна тревога; 4. f. тревожно, опасно състояние. Ќ alerte! внимание! внимание!; être en alerte нащрек съм. -
108 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
109 anaclitique
adj. (gr. anaklinein "replier sur soi-mêne") псих., в съчет. dépression anaclitique спиране на развитието през първата година на дете, което е било внезапно отделено от майка си. -
110 appétit
m. (lat. appetitus) 1. желание за ядене, апетит; 2. прен. желание, пожелание; страст. Ќ avec appétit, de tout son appétit с увлечение, от все сърце; avoir un appétit de loup имам вълчи апетит, изпитвам страшен глад; bon appétit! наздраве! да ви е сладко! demeurer (rester) sur son appétit не си дояждам; ограничавам желанията си; обуздавам страстите си; être en appétit de qqch. желая, очаквам нещо; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето. Ќ Ant. dégoût, répugnance, répulsion, satiété. -
111 application
f. (de appliquer) 1. прилагане, налагане; приспособяване; залепване; application d'un enduit sur un mur полагане на мазилка върху стена; 2. прен. приложение; 3. разг. удряне, лепване; 4. прилежание, прилежност, усърдие, старание, залягане; 5. предназначение, употреба; application d'un remède приложение, употреба на лекарство; 6. украшение, апликация (от дантела и др.). Ќ Ant. distraction, inapplication, inattention, négligence, paresse. -
112 apposer
v.tr. (de a- et poser) 1. слагам, прилагам, полагам; скрепявам; 2. лепя, залепвам (афиши и др.); 3. юр. запечатвам; apposer le scellé (les scellés) sur qqch. запечатвам нещо под съдебно решение; 4. юр. включвам, вмъквам (клауза и др.). -
113 aquaplaning
m. (mot angl., formé sur aquaplane) техн. аквапланинг, хлъзгане по воден слой (за автомобил) (recomm. offic. aquaplanage). -
114 arçon
m. (de arcus "arc") 1. една от двете дъги, които съставят седлото; 2. лозова пръчка, която се привежда, за да ражда повече; 3. дръндарски прът. Ќ être ferme dans (sur) ses arçons добре се държа на седлото; разг. държа здраво на принципите си; perdre (vider) les arçons падам от седлото ( на коня). -
115 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
116 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
117 assurance
f. (de assurer) 1. ост. увереност; 2. доверие; 3. търг. осигуровка; застраховка; police d'assurance полиция към застрахователно дружество; assurance sur la vie, assurance-vie застраховка "живот"; assurance-automobile застраховка на автомобил; assurance tous risques пълна застраховка на шофьор; assurance assistance-invalidité застраховка за инвалидност; assurance au tiers застраховка гражданска отговорност; assurance des valeurs застраховка на ценни книжа; agent, courtier d'assurance застрахователен агент; assurances sociales социални застраховки (на работници срещу злополука, болест и др.); compagnie d'assurance застрахователно дружество. Ќ Ant. incertitude, doute, hésitation, méfiance. -
118 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
119 autel
m. (lat. altare, de altus "haut") 1. жертвеник; 2. олтар; maître autel главен олтар; le trône et l'autel монархията и църквата; il en prendrait sur le grand autel алчен, безскрупулен човек. -
120 avance
f. (de avancer) 1. издадена част, издаденост; 2. аванс, предплата; 3. преднина, аванс; perdre son avance губя преднина; 4. преимущество; 5. f. pl. първи постъпки; предложения към някого (за да се завържат връзки с него); 6. loc. adv. а l'avance, d'avance, par avance предварително; en avance напред, по-рано; ma montre est en avance моят часовник е напред. Ќ être en avance sur qqn. изпреварил съм някого. Ќ Ant. retard.
См. также в других словарях:
SUR — may refer to *Sur, Lebanon, a.k.a Tyre *Sur, Oman, the easternmost major town in Oman *Sur, Fujairah, a settlement in Fujairah *Sur, Switzerland, is a village in the canton of Grisons *Súr, a village in Hungary * Notes in Indian music, see swara… … Wikipedia
Sur — bezeichnet: das ISO 3166 und olympische Länderkürzel für die Republik Suriname den IATA Flughafencode von Summer Beaver Airport, Kanada Seemingly Unrelated Regression, eine Methode in der Ökonometrie um Regressionsgleichungen zu schätzen Siemens… … Deutsch Wikipedia
SUR — bezeichnet: das ISO 3166 und olympische Länderkürzel für die Republik Suriname den ITU Landeskenner im internationalen Kurzwellenrundfunk für Suriname den IATA Flughafencode von Summer Beaver Airport, Kanada Seemingly Unrelated Regression, eine… … Deutsch Wikipedia
Sur — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres &g … Wikipédia en Français
Sûr — SUR Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres &g … Wikipédia en Français
Sur- — [F. sur over, above, contr. fr. L. super, supra. See {Super }.] A prefix signifying over, above, beyond, upon. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Sur En — (rätoromanisch für „am Inn“) bezeichnet: Sur En (Sent), Ortsteil im Kanton Graubünden, die politisch zur Gemeinde Sent gehört Sur En (Ardez), Ortsteil im Kanton Graubünden, die politisch zur Gemeinde Ardez gehört Siehe auch: Suren Surén … Deutsch Wikipedia
SUR — Préposition de lieu qui sert à marquer La situation d une chose à l égard de celle qui la soutient. Sur la terre. Sur terre. Sur mer et sur terre. Sur le haut d une maison. Sur une montagne. Sur un cheval. Sur un vaisseau. Sur sa tête. Sur un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SÛR — ÛRE. adj. Certain, indubitable, vrai. C est une chose sûre. Cela est sûr. Rien n est si sûr. Rien n est plus sûr. Cela est il bien sûr ? C est une chose moralement sûre. Je regarde cela comme sûr. Je vous donne cela pour sûr. Il se dit aussi… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Sur GR — GR ist das Kürzel für den Kanton Graubünden in der Schweiz und wird verwendet, um Verwechslungen mit anderen Einträgen des Namens Surf zu vermeiden. Sur … Deutsch Wikipedia
SUR — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « sûr », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) « sur », sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
