-
21 méridional,
e, aux adj. (de meridies "sud") 1. южен; accent méridional, южен акцент; 2. m., f. южняк. -
22 mouise
f. (all. dial. du Sud mues "bouillie") нар. мизерия, бедност, нищета. -
23 nord
m. (angl. north) 1. север; au nord на север; 2. Nord Север, северни страни; dans le nord на север; 3. adj. северен; le pôle nord северен полюс. Ќ perdre le nord изгубвам ума и дума; l'étoile du nord полярна звезда. Ќ Ant. sud, midi. -
24 orienter
v.tr. (de Orient) 1. ориентирам; orienter qqn. ориентирам някого; orienter un voyageur égaré ориентирам заблуден пътник; 2. мод. ориентирам спрямо четирите основни посоки на света; orienter une maison au sud построявам, обръщам къща на юг; 3. прен. ориентирам, насочвам; s'orienter ориентирам се. Ќ Ant. égarer. -
25 pôle
m. (lat. polus) 1. полюс; pôle nord северен полюс; pôle sud южен полюс; les pôles terrestres земните полюси; pôle magnétique магнетичен полюс; 2. противоположност, противоположно нещо; 3. ел. електрически полюс; pôle négatif, positif отрицателен, положителен полюс; 4. център на интерес; централизация на дадена дейност. Ќ aux deux pôles в двете крайности. -
26 potorou
m. (mot de Nouvelle-Galles du Sud (Australie)) зоол. кенгуров плъх. -
27 S.-E.
съкращение от Sud-Est югоизток. -
28 sudiste
m. (de sud) ист. южняк, привърженик на Южните щати по време на войната между Северните и Южните американски щати. -
29 suricate
ou surikate m. (mot indigène d'Afrique du Sud) зоол. ивичеста мангуста ( хищник). -
30 suroît
m. (du normand. surouet, surouest, altér. de sud-ouest d'apr. norois) мор. 1. югозападен вятър; 2. моряшка непромокаема шапка; 3. ост. връхна непромокаема дреха с качулка за пазене от вятъра. -
31 trudgeon
m. (du nom de Trudgen, qui importa cette nage d'Amérique du Sud) начин на плуване. -
32 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sud — sud … Dictionnaire des rimes
sud — [ syd ] n. m. inv. • XIIe; de l a. angl. suth, angl. mod. south 1 ♦ Celui des quatre points cardinaux qui est diamétralement opposé au nord, direction de l un des pôles. Se diriger vers le sud. ⇒ descendre. Mettre le cap au sud. Du nord au sud.… … Encyclopédie Universelle
SUD CT — SUD Collectivités Territoriales La Fédération Nationale des syndicats SUD Collectivités Territoriales est une organisation syndicale française des personnels des collectivités territoriales (mairies, centre de gestion, conseil général...) et de… … Wikipédia en Français
Sud ct — SUD Collectivités Territoriales La Fédération Nationale des syndicats SUD Collectivités Territoriales est une organisation syndicale française des personnels des collectivités territoriales (mairies, centre de gestion, conseil général...) et de… … Wikipédia en Français
sud- — ⇒SUD , SUD, élém. de compos. I. Sud . Élém. entrant dans la constr. d adj. et de subst. comprenant 2, 3, 4 ou 5 élém.; les élém. suiv. sont des mots fr. désignant un point cardinal (ou le mot quart) ou une réalité géogr., ethnique, ling.; les… … Encyclopédie Universelle
-sud — ⇒SUD , SUD, élém. de compos. I. Sud . Élém. entrant dans la constr. d adj. et de subst. comprenant 2, 3, 4 ou 5 élém.; les élém. suiv. sont des mots fr. désignant un point cardinal (ou le mot quart) ou une réalité géogr., ethnique, ling.; les… … Encyclopédie Universelle
SUD — (homonymie) Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
sud — s.n. 1. Punct cardinal opus nordului, aflat în direcţia în care se îndreaptă Soarele la amiază în emisfera nordică; miazăzi, amiază. ♢ loc. adj. De sud = sudic. 2. Parte a globului pământesc, a unui continent, a unei ţări etc., aşezată spre sud… … Dicționar Român
sud — (sud) s. m. 1° Le midi, la partie du monde opposée au nord. Orléans est au sud de Paris. • C était constamment le vent du sud presque en tourmente et une mer affreuse, BOUGAINV. Voy. t. II, p. 214. L Amérique du Sud, la mer du Sud, avec… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sud — s.m.inv., agg.inv. FO 1. s.m.inv., punto cardinale opposto a quello indicato dalla posizione della stella polare che, nell emisfero australe, è indicato dalla costellazione detta Croce del Sud: il vento del sud (simb. S) | la direzione indicata… … Dizionario italiano
sud — SUD. s. m. Le Midi, la partie du monde opposée au Nord, au Septentrion. Le vaisseau courut tant de degrez vers le Sud. naviger du costé du Sud. un te lieu est au Sud de ce Royaume là. cette ville est du costé du Sud. cette province est située… … Dictionnaire de l'Académie française
