-
1 sucre
m. (it. zucchero, de l'arabe sukkar, d'une langue indienne, sanscrit çarkarâ, proprem. "grain", d'où lat. saccharum) 1. захар; sucre raffiné рафинирана захар; sucre en morceaux захар на бучки; pain de sucre къс от бяла захар, излята в конически калъпи; sucre de lait млечна захар, лактоза; sucre de raisin гроздова захар, гликоза; 2. бучка захар; mettre deux sucres dans son café слагам две бучки захар в кафето си; 3. мед. захар ( в урината при болни от диабет). Ќ canne а sucre бот. захарна тръстика; casser du sucre sur la tête (le dos) de qqn. разг. клеветя, злословя против някого. -
2 sucré,
e adj. (de sucre) 1. сладък; подсладен; 2. прен. сладникав; 3. в съчет. faire le sucré, правя се на скромен. -
3 candi
adj. m. (mot it., arabe qandî "sucre de canne") 1. кристализиран; sucre candi кристална захар; небет-шекер; 2. захаросан; fruits candis захаросани плодове. -
4 cabane
f. (provenç. cabanna, bas lat. capanna) 1. колиба, къщурка, хижа, подслон; 2. скеле със специални храсти, където копринената буба завива пашкулите си, бубарник; 3. (Швейцария) високопланински заслон. Ќ cabane а outils барачка за инструменти и сечива; cabane а sucre (Канада) сграда във ферма за производство на кленова захар; cabane а lapins зайчарник; en cabane разг. в затвора. -
5 candir
v.tr. (de candi) 1. захаросвам; 2. кристализирам; faire candir du sucre кристализирам захар; se candir v. pron. кристализирам се; захаросвам се ( за плодове). -
6 canne
f. (lat. canna "roseau") 1. тръстика, Arundo donax; canne а sucre захарна тръстика, Saccharum officinarum; 2. бастун, тояга; 3. право стебло на някои растения (бамбук и др.); 4. нар. крак; avoir des cannes de serin много слаби крака. Ќ canne blanche слепец; canne-épée бастун със скрита сабя в него; canne а pêche въдица. Ќ Hom. cane. -
7 carvi
m. (ar. karâwiyâ "racine а sucre") бот. кимион - обикновен, Carum carvi. Ќ Syn. cumin des prés. -
8 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
9 cristallisé,
e adj. (de cristalliser) кристализиран, кристален; sucre cristallisé, кристална захар. -
10 cuillerée
ou cuillérée f. (de cuillère) съдържание на лъжица; une cuillerée de sucre една лъжица захар. -
11 fondre
v. (lat. fundere, proprem. "répandre, faire couler") I. v.tr. 1. топя, разтопявам; le soleil a fondu la neige слънцето стопи снега; 2. лея, изливам (метал); fondre une cloche изливам камбана; 3. стопявам, разтопявам; 4. прен. сливам; II. v.intr. 1. ставам течен, топя се; le fer fond а 1510 degrés желязото се топи при 1510 градуса; 2. разтопявам се, стопявам се; le sucre fond dans l'eau захарта се разтопява във водата; 3. слабея, отслабвам; 4. връхлетявам, втурвам се, спущам се; 5. изчезвам, стопявам се; l'argent lui fond dans les mains парите се стопяват в неговите ръце; 6. прен. развълнувам се, разтапям се; j'ai fondu devant sa gentillesse развълнувах се от неговата любезност; 7. ост. пропадам, срутвам се; se fondre 1. топя се, разтопявам се; 2. постепенно изчезвам; 3. ост. разлагам се; 4. лит., прен. омеквам, размеквам се, развълнувам се. Ќ fondre en larmes потъвам в сълзи, заливам се в сълзи; fondre en eau et en sueur плувам във вода, силно се изпотявам. Ќ Ant. figer, solidifier. -
12 glace
f. (bas lat. °glacia, class. glacies) 1. лед; 2. леден блок; 3. сладолед; glace au chocolat шоколадов сладолед; 4. прен. студенина, безчувственост; être de glace безчувствен съм, като от лед; 5. огледало; se regarder dans une glace гледам се в огледало; 6. стъкло; glace de vitrine стъкло на витрина; 7. прозорец (на кола, вагон и др.); 8. петно върху диамант; 9. loc. adv. а la glace приготвено с лед; безжизнено, без живот; 10. готв. гланциран захарен слой върху сладкиш; sucre glace много фина пудра захар. Ќ compartiment а glace d'un réfrigérateur камера за дълбоко замразяване на хладилник; rompre la glace започвам да говоря открито, искрено, без стеснение. Ќ Hom. glass. -
13 gruger
v.tr. (du néerl. gruizen "écraser", rad. frq. °grût) 1. ост. хрускам, ям; gruger du sucre хрускам захар; 2. прен., лит. живея на гърба на някого; забогатявам за сметка на някого; обирам някого; 3. ост. стривам, правя на малки късчета. -
14 livre2
f. (lat. libra) 1. стара френска монета; 2. франк (когато се говори за приходи); 3. лира (монета на някои държави); la livre2 sterling лира стерлинг; 4. (Канада и Англия) мярка за тежина (0,453 кг), фунт; vendre а la livre2 продавам на фунт; 5. тегло от 500 грама; acheter une livre2 de sucre купувам 500 гр. захар. -
15 orge
f. (lat. hordeum) 1. бот. ечемик, Hordeum; 2. m. в съчет. orge mondé олющен ечемик, ечемичен булгур; orge perlé ечемичен грис. Ќ sucre d'orge захарна пръчка. -
16 pince
f. (de pincer) 1. силно хващане, щипване, защипване, стискане; 2. pl. клещи, щипки, пинцети; pince а sucre щипки за хващане захар на бучки; pince coupante остри шипци за откъсване връв, тел; pince а linge щипка за пране; 3. лост с плосък край подкова; 4. зоол. резци (у тревопасни); щипци (у рак); пипалце (у насекомо); 5. шив. пенс, баста. -
17 semoule
f. (it. semola, lat. simila "fleur de farine") грис; semoule de maïs царевичен грис; sucre semoule пудра захар. -
18 sucrase
f. (de sucre) хим. инвертаза (фермент, който превръща захари в гликоза). -
19 sucrate
m. (de sucre) захарат. -
20 sucrer
v.tr. (de sucre) подслаждам ( със захар), подсладявам; se sucrer 1. подслаждам си кафето и др.; 2. прен. живея нашироко ( на гърба на другите). Ќ sucrer une permission воен. отменям отпуска на войник.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sucre — sucre … Dictionnaire des rimes
sucré — sucré … Dictionnaire des rimes
SUCRE — Selon qu’ils sont employés au pluriel ou au singulier, comme adjectif ou comme substantif, les termes «sucre» et «sucré» prennent une signification différente et de plus en plus délimitée. Au pluriel, les sucres sont les glucides (du terme grec… … Encyclopédie Universelle
Sucré — Sucre Pour les articles homonymes, voir Sucre (homonymie). Cristaux de sucre raffiné … Wikipédia en Français
Sucre — Basisdaten Einwohner (Stand) 309.878 Einw. (Fortschreibung 2010) [1] … Deutsch Wikipedia
sucre — SUCRE. s. Certain suc extrémement doux, qui se tire d une sorte de cannes qui viennent dans les pays chauds, & sur tout aux Indes, & qui s espaissit, se durcit, se blanchit par le moyen du feu. Cannes de sucre. moulin à sucre. faire du sucre.… … Dictionnaire de l'Académie française
SUCRE — Staaten SUCRE (span.: Sistema Unitario de Compensación Regional, „Einheitliches System des regionalen Ausgleichs“) ist die gemeinsame Rechnungswährung der ALBA Staaten für den gegenseitigen Handelsverkehr … Deutsch Wikipedia
sucré — sucré, ée (su kré, krée) part. passé de sucrer. 1° Rendu doux avec du sucre. Votre café est sucré. Un verre d eau sucrée. 2° Il se dit des fruits, des légumes qui sont fort doux, qui ont le goût du sucre. Ces fruits sont très sucrés. 3° Par … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SUCRE (A. J. de) — SUCRE ANTONIO JOSÉ DE (1795 1830) Figure marquante, Sucre peut être considéré comme le Saint Just des guerres d’indépendance hispano américaines. Il est le compatriote de Bolívar, et son fidèle lieutenant, le suivant dans toutes ses campagnes; sa … Encyclopédie Universelle
sucre — SÚCRE s.m. Unitate monetară în Ecuador. [< sp. sucre]. Trimis de LauraGellner, 01.10.2005. Sursa: DN SUCRE SÚCR/ s. m. unitate monetară a statului Ecuador. (< sp. sucre) Trimis de raduborza, 15.09.2007. Sursa: MDN … Dicționar Român
Sucre [3] — Sucre, 1) Hauptstadt des Depart. Chuquisaca in Bolivia (Südamerika) und eine der drei Hauptstädte der Republik, 2694 m ü. M., in einer von Bergen geschützten Ebene, am Cochimayo, einem Nebenfluß des Pilcomayo, hat gut gebaute, meist einstöckige… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
