-
1 succession
f. (lat. successio, "fait de venir а la place") 1. последователност, редуване, ред; 2. наследяване, приемственост; наследничество (на имот, власт и др.); 3. дефиле, процесия. Ќ Ant. coexistence, simultanéité. -
2 advenant,
e adj. (de advenir) 1. юр. който се пада като част от наследство; part advenant,e d'une succession падаща се част от наследство; 2. случващ се, ставащ; le décès advenant, de l'un des époux в случай на смърт на един от съпрузите. -
3 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
4 contester
v.tr. (lat. jur. contestari "plaider en produisant des témoins") оспорвам, контестирам; contester la succession de qqn. оспорвам наследството на някого; contester la vérité оспорвам истината. Ќ Ant. admettre, approuver, attester, avouer, certifier, croire, reconnaître. -
5 droit1
m. (de l'a. fr. destre) 1. право; jouir de ses droit1s ползвам се от правата си; droit1s civils граждански права; droit1s civiques политически права; 2. право (наука); droit1 civil гражданско право; droit1 romain римско право; droit1 administratif административно право; droit1 pénal наказателно право; 3. данък; налог; такса; мито; droit1 d'importation вносно мито; droit1s de succession данък наследство; 4. възнаграждение; 5. loc. adv. а bon droit1 с пълно право, справедливо; а qui de droit1 комуто се следва по принадлежност. Ќ être en droit1 de съм в правото да; faire droit1 а une demande удовлетворявам искане (молба); prendre droit1 sur qqch. позовавам се на нещо. -
6 exonération
f. (lat. exoneratio) освобождаване (от дълг, задължение); exonération d'impôt освобождаване от данъци; exonération des droits de succession освобождаване от данък наследство. -
7 fois
f. (lat. plur. vices "tour, succession") 1. път (само при броене); maintes fois, plus d'une fois, bien des fois много пъти, често; encore une fois още веднъж; 2. в съчет. une fois разг. веднъж, един път; une fois pour toutes веднъж завинаги; 3. едно време, някога; il était une fois имало едно време; 4. loc. adv. une fois que щом като; а la fois, tous а la fois едновременно, изведнъж; de fois а autre от време на време. Ќ des fois нар. понякога; toutes les fois que всеки път, когато; en plusieurs fois на няколко пъти; payer en une fois плащам наведнъж. -
8 obvenir
v.intr. (lat. obvenire) юр. падам се; biens obvenus par succession имущества, придобити по наследствен път. -
9 ouverture
f. (lat. class. apertura) 1. отвор, отверстие, дупка; вход, гърло, цепнатина, цев; 2. отваряне, разтваряне, разпечатване; l'ouverture d'un testament разпечатването на завещание; l'ouverture d'une route отварянето на път; 3. прен. откриване, начало; discours d'ouverture встъпително слово; 4. pl. предложение; 5. муз. увертюра; 6. чистота, чистосърдечност, искреност; ouverture d'esprit чистосърдечно мислене. Ќ ouverture d'une succession юр. влизане в сила на правото за наследство. Ќ Ant. clôture, fermeture; fin. -
10 primogéniture
f. (du lat. primogenitus) първородство; succession par ordre de primogéniture наследяване на принципа на първородството. -
11 renonciation
f. (lat. renumtiatio, de renuntiare "renoncer") 1. отказване, отричане; renonciation а une succession отказване от наследство; renonciation au trône отказване от трона; renonciation а un projet отказване, изоставяне на проект; 2. себеотрицание. Ќ Ant. appropriation; acceptation. -
12 simultanéité
f. (de simultané) едновременност. Ќ Ant. succession. -
13 vacant,
e adj. (lat. vacans, p. prés. de vacare "être vide") 1. вакантен, свободен, празен, незает; 2. лит. свободен (за човек без ангажименти); завеян, отвлечен. Ќ succession vacant,e открито и неизискано от никого наследство. Ќ Ant. occupé, pris, rempli.
См. также в других словарях:
succession — [ syksesjɔ̃ ] n. f. • 1200; lat. successio « fait de venir à la place » → succéder I ♦ 1 ♦ Dr. Transmission du patrimoine laissé par une personne décédée (l auteur) à une ou plusieurs personnes vivantes (les ayants cause); manière dont se fait… … Encyclopédie Universelle
succession — suc·ces·sion /sək se shən/ n 1 a: the order in which or the conditions under which one person after another succeeds to a property, dignity, position, title, or throne the sequence of succession to the presidency b: the right of a person or line… … Law dictionary
SUCCESSION — SUCCESSION, devolution of the deceased person s property on his legal heirs. Order of Succession The Pentateuchal source of the order of succession is If a man die and have no son, then ye shall cause his inheritance to pass unto his daughter.… … Encyclopedia of Judaism
Succession — Suc*ces sion, n. [L. successio: cf. F. succession. See {Succeed}.] 1. The act of succeeding, or following after; a following of things in order of time or place, or a series of things so following; sequence; as, a succession of good crops; a… … The Collaborative International Dictionary of English
succession — succession, progression, series, sequence, chain, train, string are comparable when they mean a number of things that follow each other in some order. Succession implies that the units, whether things or persons, follow each other, typically in… … New Dictionary of Synonyms
Succession — is the act or process of following in order or sequence. (It is not to be confused with secession, the act of withdrawing from an organization, union, or political entity). Succession may further refer to, within the context of order and sequence … Wikipedia
succession — UK US /səkˈseʃən/ noun ► [S] a number of similar people or events that exist or happen one after another: a succession of sth »The company has been involved in a succession of accounting scandals. »They employ their seasonal workers on a… … Financial and business terms
succession — Succession. s. f. Heredité. Succession directe. succession collaterale. grande, riche succession. succession endettée, embroüillée, onereuse. curateur à la succession vacante. les effets d une succession, il luy est escheu deux successions en un… … Dictionnaire de l'Académie française
succession — ► NOUN 1) a number of people or things following one after the other. 2) the action, process, or right of inheriting an office, title, etc. 3) Ecology the process by which a plant community successively gives way to another until stability is… … English terms dictionary
succession — [sək sesh′ən] n. [OFr < L successio < succedere: see SUCCEED] 1. the act of succeeding or coming after another in order or sequence or to an office, estate, throne, etc. 2. the right to succeed to an office, estate, etc. 3. a number of… … English World dictionary
succession — early 14c., fact or right of succeeding someone by inheritance, from O.Fr. succession (13c.), from L. successionem (nom. successio) a following after, a coming into another s place, result, from successus, pp. of succedere (see SUCCEED (Cf.… … Etymology dictionary
