-
1 broche
f. (lat. pop. °bocca, fém. substantivé de broccus "saillant") 1. готв. шиш (за печене на месо); 2. кука за плетене; 3. шило; 4. брошка; 5. техн. ос, на която се върти макарата на стан; 6. шпиндел, патронник на струг; 7. pl. бивни на глиган; 8. протяжка, вид фреза за обработване на отвори в метали; 9. pl. първи зъби на сръндак; 10. метални накрайници на контакт, които влизат в щепсел; 11. хир. метална пръчка за закрепване на счупена кост. -
2 bruant
m. (var. anc. de bruyant, substantivé) зоол. овесарка ( птица), Emberiza hortulana. -
3 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
4 préposé,
e m., f. (p. p. substantivé de préposer) надзирател; служещ. -
5 produit
m. (p. p. substantivé de produire) 1. произведение, продукт; изделие, стока; 2. доход; produit national brut (P.N.B.) брутен национален (вътрешен) продукт; 3. мат. произведение; 4. химична смес, субстанция. -
6 semonce
f. (p. p. fém. substantivé de l'a. fr. somondre, lat. submonere "avertir en secret") 1. мъмрене, предупреждение (на подчинен); 2. coup de semonce мор. оръдеен изстрел (за предупреждаване на кораб); 3. ост. заповед за явяване пред господар, крал.
См. также в других словарях:
substantive — sub·stan·tive / səb stən tiv/ adj 1: of or relating to a matter of substance as opposed to form or procedure a substantive issue the substantive instructions to the jury was dismissed on procedural and substantive grounds compare procedural … Law dictionary
Substantive — Sub stan*tive, a. [L. substantivus: cf. F. substantif.] 1. Betokening or expressing existence; as, the substantive verb, that is, the verb to be. [1913 Webster] 2. Depending on itself; independent. [1913 Webster] He considered how sufficient and… … The Collaborative International Dictionary of English
Substantive — may refer to:In grammar: * a noun substantive, now also called simply noun * a verb substantive, a verb like English be when expressing existence (in contrast to use as a copula)In law: * a matter of substance as opposed to a matter of procedure… … Wikipedia
substantive — [sub′stən tiv, səb stan′tiv] adj. [LME < LL substantivus < L substantia: see SUBSTANCE] 1. existing independently; not dependent upon or subordinate to another 2. of considerable amount or quantity; substantial 3. having a real existence;… … English World dictionary
Substantive — Sub stan*tive, n. [Cf. F. substantif.] (Gram.) A noun or name; the part of speech which designates something that exists, or some object of thought, either material or immaterial; as, the words man, horse, city, goodness, excellence, are… … The Collaborative International Dictionary of English
Substantive — Sub stan*tive, v. t. To substantivize. [R.] Cudworth. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
substantive — (adj.) late 15c., standing by itself, from O.Fr. substantif, from L.L. substantivum, neut. of L. substantivus of substance or being, from substantia (see SUBSTANCE (Cf. substance)). The grammatical term (late 14c.) was introduced by the French to … Etymology dictionary
substantive — ► ADJECTIVE 1) having a firm basis in reality and so important or meaningful. 2) having a separate and independent existence. 3) (of law) defining rights and duties as opposed to giving the rules by which such things are established. ► NOUN… … English terms dictionary
substantive — I. noun Etymology: Middle English substantif, from Anglo French sustentif, from sustentif, adjective, having or expressing substance, from Late Latin substantivus, from Latin substantia Date: 14th century noun; broadly a word or word group… … New Collegiate Dictionary
substantive — substantial, substantive Substantial is pronounced with the stress on the second syllable and substantive with the stress on the first syllable or occasionally the second. Both words mean ‘having substance’, but substantial is the word in general … Modern English usage
substantive — I UK [səbˈstæntɪv] / US [ˈsʌbstəntɪv] adjective formal * 1) important or serious, or referring to the most important or serious issues The family appeared at the press conference but made no substantive comments. 2) large in amount, degree, or… … English dictionary
