-
81 flamboyant,
e adj. (de flamboyer) 1. който свети, блестящ, светещ; 2. прен., разг. пламтящ, пламенен, сияещ; Ќ style flamboyant, архит. готически стил във форма на вълнообразни пламъци по края. -
82 fluide
adj. (lat. fluidus) 1. флуиден, течен; 2. прен. плавен, лек, гладък; style fluide гладък стил; 3. неточен, неопределен, неясен; pensée fluidee неясна мисъл; 4. circulation fluide sur une autoroute нормално движение по автомагистрала (без задръствания и др.); 5. m. флуид, течност; 6. m. псих. флуид ( излъчвана от някои хора сила). -
83 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
84 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
85 gothique
adj. et n. (bas lat. gothicus "relatif aux Goths") 1. готически; caractères gothiques готически букви; style gothique готически стил (от XII до XVI век); 2. готски; langue gothique готски език; 3. m. готика; готически стил; premier gothique ранен готически стил; 4. f. готическо писмо; 5. ост., негат. средновековен; les siècles gothiques Средните векове, Средновековието. -
86 guindé,
e adj. (de guinder) 1. надут, престорен, прекалено стегнат, важен; style guindé, надут, помпозен стил; personnage guindé, надут човек; 2. стегнат, пристегнат ( в неудобни дрехи). Ќ Ant. aisé, naturel. -
87 imagé,
e adj. (de imager) образен, картинен; style imagé, образен стил. -
88 imager
v.tr. (de image) правя образен; imager son style правя стила си образен. -
89 imiter
v.tr. (lat. imitari) 1. подражавам, имитирам, копирам; възпроизвеждам точно; imiter le style de qqn. подражавам на стила на някого; 2. наподобявам, приличам на. Ќ marbre imité изкуствен мрамор. -
90 impersonnalité
f. (de impersonnel) 1. безличност; l'impersonnalité du style липса на оригиналност в стила; 2. безпристрастност, обективност; impersonnalitéd'un jugement безпристрастност на присъда. Ќ Ant. subjectivité. -
91 impersonnel,
le adj. (lat. impersonalis) 1. безличен; 2. без оригиналност, банален; style impersonnel, банален стил; 3. грам. безличен; verbes impersonnel,s безлични глаголи; 4. безпристрастен, обективен. Ќ Ant. personnel. -
92 incolore
adj. (bas lat. incolor) 1. безцветен; 2. прен. безцветен, блед, безизразен; style incolore безцветен стил; sourire incolore безизразна усмивка. Ќ Ant. coloré. -
93 incorrect,
e adj. (de in- et correct) 1. неправилен, погрешен; style incorrect, неправилен стил; 2. неприличен, некоректен; tenue incorrect,e неприлично облекло. 3. нелюбезен, груб; être incorrect, avec qqn. неучтив съм с някого. Ќ Ant. correct; fidèle; bon, exact, juste; convenable, courtois, délicat, poli, régulier. -
94 insipide
adj. (bas lat. insipidus) 1. безвкусен, блудкав; 2. прен. безцветен, нищожен, банален; style insipide банален стил. Ќ Ant. savoureux, sapide. -
95 journalistique
adj. (de journaliste) вестникарски; style journalistique вестникарски стил. -
96 langueur
f. (lat. languor, languoris) слабост, вялост, изнемощялост, умора, отпадналост, униние, апатия; langueur du style апатичен стил. Ќ Ant. activité, animation, ardeur, chaleur, vie, vivacité, force. -
97 limpidité
f. (lat. limpiditas) ясност, чистота, бистрота, прозрачност; limpidité du style яснота, чистота на стила. Ќ Ant. opacité; obscurité. -
98 lourd,
e adj. (lat. pop. lurdus, p.-к. altér. du lat. luridis "blême") 1. тежък; lourd, fardeau тежък товар; 2. тежък, неподвижен; artillerie lourd,e тежка артилерия; industrie lourd,e тежка индустрия; 3. тежък, мъчно смилаем; 4. тромав, непохватен; 5. прен. тежък; мъчен, труден за понасяне, мъчен; lourd,e tâche тежка задача; sommeil lourd, òeжък сън; 6. груб, недодялан, неизящен; 7. тежък, отегчителен, труден за разбиране; un style lourd, тежък стил. Ќ marché lourd, борсов пазар, ориентиран към понижение или без изгледи за повишение; poids lourd, тежкотоварен камион; en avoir lourd, sur le cњur тежи ми нещо на сърцето; peser lourd, тежа много. Ќ Ant. léger; faible; délicat, fin; gracieux, svelte. -
99 lutteur,
se m., f. (de lutter) борец; lutteur, de style libre борец в свободен стил. -
100 luxuriance
f. (de luxuriant) 1. буйност, гъстота; 2. прен. изобилие, пищност, богатство; luxuriance du style богатство на стила. Ќ Ant. pauvreté, sécheresse.
См. также в других словарях:
stylé — stylé … Dictionnaire des rimes
STYLE — Sous l’égide de la linguistique, le style devient aujourd’hui l’objet d’une science: la stylistique veut être la science des registres de la langue, et elle s’efforce de définir le style comme concept opératoire. Mais le mot style a, dans l’usage … Encyclopédie Universelle
Style — may refer to:* Genre, a loose set of criteria for a category or composition * Design, the process of creating something * Format, various terms that refer to the style of different things * Human physical appearance * Fashion, a prevailing mode… … Wikipedia
style — [staɪl] noun [countable] 1. a way of doing something, designing something, or producing something, especially one that is typical of a particular time, place, or group of people: style of • the Japanese style of stock investment • 1980s style… … Financial and business terms
Style — Style, n. [OE. stile, F. style, Of. also stile, L. stilus a style or writing instrument, manner or writing, mode of expression; probably for stiglus, meaning, a pricking instrument, and akin to E. stick. See {Stick}, v. t., and cf. {Stiletto}.… … The Collaborative International Dictionary of English
style — Style, et maniere d escrire, Stylus, Vena. Style legier et doux, Oratio tenuis. Style de haut appareil, Magniloquentia. Qui n a pas style vulgaire, Cui non est publica vena. Le style, La practique, Iurisdictionis forma et vsus fori, Bud. Chose… … Thresor de la langue françoyse
style — [stīl] n. [ME < L stilus (sp. infl. by unrelated Gr stylos, pillar) < IE base * (s)tei , pointed > L stimulus] 1. a sharp, slender, pointed instrument used by the ancients in writing on wax tablets 2. any of several devices, etc. similar … English World dictionary
stylé — stylé, ée 1. (sti lé, lée) adj. Terme d histoire naturelle. Qui est muni d un style, d un long style. stylé, ée 2. (sti lé, lée) part. passé de styler. • Tant ces nouveaux réformateurs avaient de peine à se contenter, et tant ils étaient peu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Style — 〈[ staıl] m. 6; engl. Bez. für〉 Stil * * * Style [sta̮il ], der; s, s [engl. style, über das Afrz. zu lat. stilus, ↑ Stil] (Jargon): Stil. * * * Style [»Stil«] Formatvorlage … Universal-Lexikon
style — [n1] fashion, manner appearance, approach, bearing, behavior, carriage, characteristic, cup of tea*, custom, cut*, description, design, druthers*, flash*, form, genre, groove*, habit, hand, idiosyncrasy, kind, method, mode, number, pattern,… … New thesaurus
-style — [ staıl ] suffix used with some adjectives and nouns to make adjectives describing someone s qualities or the way something is done or designed: a gangland style shooting an old style (=traditional) politician … Usage of the words and phrases in modern English
