-
1 spina
-
2 spìna
f 1) трън, шип, бодил; 2) ел. щепсел; Ќ non c'и rosa senza spine няма роза без бодли; spìna dorsale гръбначен стълб; stare sulle spine стоя на тръни. -
3 spina-bifida
f. (mots lat. "épine (dorsale) bifide") мед. херния на част от гръбначния стълб. -
4 spina-ventosa
m. (mots lat., proprem. "épine venteuse") мед. туберкулозно възпаление на костите на пръстите. -
5 spinat
Spinát m o.Pl. Bot спанак.* * *der, -e спанак. -
6 spinal
spinál adj гръбначен, гръбначномозъчен; spinale Kinderlähmung Med детски паралич, полиомиелит. -
7 dorsàle
agg гръбначен: spina dorsàle гръбначен стълб. -
8 épine
f. (lat. spina) 1. трън (на роза и др.); 2. трънесто растение; épine noire трънка; épine blanche (aubépine) глог; 3. прен. затруднение, неприятност; tirer une épine du pied de qqn. измъквам някого от затруднение. Ќ épine dorsale анат. гръбначен стълб; être sur des épines на тръни съм; un fagot d'épines неприятен, груб, агресивен човек; épine au pied повод за безпокойство; il n'y a pas de roses sans épines няма рози без бодли. -
9 épingle
f. (lat. spinula "petite épine" de spina "épine") топлийка, карфица. Ќ chercher une épingle dans une botte de foin търся игла в копа сено; coups d'épingle ост. язвителни думи; épingle а cheveux фуркет, фиба; épingle а cravate игла за вратовръзка; épingle double, épingle de sûreté безопасна игла; épingle а linge щипка за пране; être tiré а quatre épingles облечен съм много изискано; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; mettre en épingle излагам наяве; хваля настойчиво. -
10 pignocher
v.tr. et v.intr. (du lat. spina "épine") разг. 1. ям без апетит, без охота; 2. худ. рисувам с леко допиране на четката. -
11 spinelle
m. (it. spinella, du lat. spina "épina") спинел ( бледочервенубин). -
12 spiniforme
adj. (du lat. spina "épine" et -forme) шипообразен, шиповиден. -
13 spinule
f. (lat. spinula, dimin. de spina "épine") малък шип, трънче. -
14 dorsale
-
15 uva
См. также в других словарях:
Spina — (lateinisch für Dorn, Stachel) bezeichnet: Spina (Circus), die mittleren Trennlinie bzw. mauer im antiken Zirkus Spina (Stadt), eine etruskische Handelsstadt im Mündungsgebiet des Po Kirche Santa Maria della Spina, Kirche in Pisa, Italien in der… … Deutsch Wikipedia
spină — SPÍNĂ, spine, s.f. (med.) Proeminenţă ascuţită a unui os. ♢ Spina bifida = malformaţie congenitală a coloanei vertebrale caracterizată prin lipsa de sudură a arcurilor vertebrale, situată de obicei în regiunea lombară şi sacrală. – Din lat., fr.… … Dicționar Român
Spina — was an Etruscan port city on the Adriatic at the ancient mouth of the Po, south of the lagoon which would become the site of Venice. The site of Spina was lost until modern times, when drainage schemes in the delta of the Po River in 1922 first… … Wikipedia
spina — ⇒SPINA, subst. fém. ANTIQ. ROMAINE. Mur, exhaussement situé au milieu du cirque dans le sens de la longueur et qui était contourné par les chars. La spina était décorée de statues, de colonnes, d ornements de divers genres (Nouv. Lar. ill.). Des… … Encyclopédie Universelle
spina — s.f. [dal lat. spina ]. 1. (bot.) a. [ogni emergenza o sporgenza di fusti o di fillomi quali la rosa, il rovo, ecc.: pungersi con una s. ] ▶◀ aculeo, spino. b. [spec. al plur., pianta spinosa: un cespuglio di spine ] ▶◀ rovo, sterpo. ⇓ (lett.)… … Enciclopedia Italiana
spina — spȋna ž DEFINICIJA anat. jedan od oblika apofize; koštani izdanak; potječe od potezanja mišića SINTAGMA spina bifida pat. rascjep kralješnice u lumbosakralnom predjelu; prirođena anomalija ETIMOLOGIJA lat. spina: trn, kralješnica … Hrvatski jezični portal
Spina [1] — Spina (lat.), 1) der stechende Dorn bei den Pflanzen, s.d.; auch Name mehrer Pflanzen: S. aegyptiăca, ist Acacia arabica. S. alba, ist Crataegus oxyacantha. S. cervina, ist Rhamnus cathartica. S. Christi, ist Zizyphus spina Christi. S.… … Pierer's Universal-Lexikon
špina — špȋna ž DEFINICIJA reg. slavina, pipa FRAZEOLOGIJA otvoriti/zatvoriti špinu pren. dati/ne dati novac (o investicijama, financiranjima, subvencioniranjima itd.) ETIMOLOGIJA mlet. spina ← tal … Hrvatski jezični portal
Spina [2] — Spina, 1) Stadt der Lingones in Gallia cisalpina, angeblich von Diomedes gegründet, früher an der einen Padusmündung, welche daher den Namen Spinetĭcum ostĭum (s. Padus b) erhielt. S. durch Handel reich, sank aber, da der Hafen durch die großen… … Pierer's Universal-Lexikon
Spina [3] — Spina, 1) Alexander della S., geb. in Pisa, Predigermönch, soll Erfinder der Brillen sein; st. 1313. 2) Alfons de S., geb. von jüdischen Eltern in Spanien u. lebte im 15. Jahrh.; er trat zum Christenthum über u. bei den Franciscanern ein u. st.… … Pierer's Universal-Lexikon
Spinä — Spinä, Ortschaft der Dobunni od. Atrebates im Römischen Britannien; j. Speen mit altem Castell u. andern Alterthümern … Pierer's Universal-Lexikon
