-
1 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
2 amble
m. (de ambler) раван (конска стъпка ту на двата леви, ту на двата десни крака); aller l'amble вървя раван ( за кон). Ќ sortir de son amble сменям тон (на говорене); perdre le trot pour l'amble, perdre les ambles пропадам. -
3 bourgeois,
e m., f. (de bourg) 1. буржоа; 2. господар (по отношение на работник); 3. гражданин; богаташ; 4. ист. жител на град с привилегии през Средновековието; 5. разш., негат. човек, неспособен да възприеме нещо, от което няма изгода; 6. adj. буржоазен; градски; цивилен, граждански; 7. който има консервативен морал; 8. f. в съчет. ma bourgeois,e нар. жена ми. Ќ sortir en bourgeois, излизам цивилно облечен ( за военен). Ќ Ant. manant; noble; ouvrier, paysan, prolétaire; populaire; anarchiste, bohème, hippie, marginal, révolutionnaire. -
4 claquemurer
v.tr. (p.-к. de réduire а claque mur "serrer jusqu'a faire claquer le mur") затварям (в стая, у дома); se claquemurer затварям се у дома, не излизам никъде. Ќ Ant. élargir, sortir. -
5 coquille
f. (lat. conchylium, gr. konkhulion, croisé avec lat. coccum "coque") 1. черупка, раковина на мекотело или бронхиопод; coquilles de noix черупки от орехи; 2. търг. формат хартия 56/44 см; 3. печ. грешка при набор (разместване на букви); 4. орнамент за украса във форма на черупка или раковина; 5. дълбок съд; 6. мед. гипсов корсет около тяло; 7. предпазител на долната част на корема при бойните изкуства; 8. черупка на яйце; 9. черупка на орех, лешник и др.; 10. adj.inv. coquille d'њuf бяло с едва доловим цветен нюанс ( за цвят). Ќ sortir de la coquille излюпвам се; rentrer dans sa coquille затварям се в себе си; coquille Saint-Jacques зоол. пектен (вид черупчесто мекотело); coquille d'épée заоблен предпазител за ръката на дръжката на шпага; coquille d'escalier долна част на вита стълба; coquille de noix прен. малка лодка или корабче. -
6 échapper
v. (lat. pop. °excapare "sortir de la chape", bas lat. cappa "capuchon") I. v.intr. 1. избягвам, изплъзвам се, избавям се, спасявам се; échapper а la mort спасявам се от смърт; 2. падам, изпадам, изплъзвам се; objet qui échappe des mains изпускам предмет; 3. разпарям се, разшивам се; 4. излизам навън, показвам се; 5. промъквам се; провирам се; 6. не се виждам, не се забелязвам, не се долавям; 7. оставам неоткрит, изплъзвам се; rien ne lui échappe нищо не му се изплъзва; 8. не съм забелязан, схванат, разбран, доловен; изплъзвам се; le sens m'échappe не долавям смисъла; 9. изчезвам, изплъзвам се; не си спомням, забравям; son nom m'échappe не си спомням името му; 10. изпускам се неволно, по невнимание, необмислено, изтървавам се; 11. ост. изплъзвам се, изчезвам, загубвам се, изпарявам се; II. v.tr. 1. изпускам; 2. отбягвам, избягвам; échapper un danger избягвам опасност; 3. в съчет. laisser échapper изпускам, изтървавам, пропускам; s'échapper избягвам, изплъзвам се; отървавам се, спасявам се, изчезвам; падам; промъквам се, провирам се; l'échapper belle изплъзвам се от неприятности. Ќ Ant. entrer, rester. -
7 éclore
v.intr. (lat. pop. °exclaudere, class. excludere "faire sortir") 1. излюпвам се; faire éclore излюпвам; 2. разтварям се, разцъфтявам се, цъфвам; 3. прен. явявам се, появявам се, показвам се. Ќ Ant. faner (se); disparaître. -
8 effrayer
v.tr. (lat. pop. °exfridare "faire sortir de lo-paix", frq. °fridu) плаша, изплашвам, уплашвам; s'effrayer плаша се, уплашвам се. Ќ Ant. rassurer, tranquillisser. -
9 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
10 éruptif,
ve adj. (du lat. eruptus, de erumpere "sortir impétueusement") 1. вулканичен, вулканически, еруптивен; 2. мед. обривен. -
11 évader
(s') v.pr. (lat. evadere "sortir de") 1. избягвам (от затвор и др.); s'évader d'une prison избягвам от затвор; 2. прен. отскубвам се, избягвам ( от дадена реалност). Ќ faire évader un prisonnier помагам на затворник да избяга. -
12 excéder
v.tr. (lat. excedere "sortir de, dépasser") 1. превишавам, надминавам; 2. измъчвам, преуморявам; 3. прен. отегчавам, изнервям; s'excéder преуморявам се. Ќ Ant. réconforter; ravir. -
13 frais,
fraîche adj. (frq. °frisk) 1. свеж; vent frais, свеж вятър; teint frais, свеж тен; 2. хладен, прохладен; une belle et fraîche matinée de printemps красива хладна пролетна утрин; 3. нов, пресен, скорошен; њufsfrais,s пресни яйца; de fraîche date от скорошна дата; attention, peinture fraîche! внимание, прясна боя! 4. непорочен, невинен; une fille, fraîche de cњur момиче с непорочна душа; 5. прен. хладен, студен, резервиран; un accueil frais, хладен прием; 6. m. хлад, хладина; prendre le frais, разхладявам се; 7. f. хлад; хладина; sortir а la frais, излизам по хладно; 8. loc. adv. de frais, отскоро, от преди малко, прясно. Ќ mettre qqn. au frais, разг. пращам някого в затвора. Ќ Ant. blême, pâte, défraîchi, fané, terne, gâté. -
14 gond
m. (lat. gomphus "cheville" gr. gomphos) панта ( на врата). Ќ sortir (être mis, jeté hors) de ses gonds разг. излизам из търпение, кипвам. Ќ Hom. gon, gong. -
15 griffe
f. (de griffer) 1. нокът (на животни или на птици); rentrer ses griffes скривам ноктите си; ставам неагресивен; sortir ses griffes показвам ноктите си; 2. отпечатък от подпис; 3. печат, който представлява подпис; 4. бот. грудковиден, корен на някои растения; 5. техн. вид инструмент (на златар, на зидар, на тапицер и др.); 6. техн. метална кука (във форма на нокът); 7. (Белгия) драскотина; 8. griffe а musique уред за разчертаване на петолиние; 9. кука за изкачване на дървета или стълбове; 10. отпечатък на личността на писател в произведенията му; 11. парченце плат с името на производителя, зашито от вътрешната страна на дрехата; 12. марка на производител на луксозни дрехи. Ќ coup de griffe одраскване с нокти; tomber sous la griffe de qqn. попадам в ноктите на някого; main en griffe мед. ръка, чиито пръсти са изкривени като орлови нокти поради парализа на мускулите; montrer ses griffes заплашвам; être entre les griffes de qqn. в лапите на някого съм, завися от волята на някого. -
16 issant,
e adj. (p. prés. de l'a. fr. issir "sortir") който се отнася до изображение върху герб на горната част на тялото на животно, което сякаш излиза от централното му поле. -
17 issu,
e adj. (de l'a. fr. eissir, issir, lat. exire "sortir") 1. който произхожда, произхождащ; cousins issu,s de germains братовчеди, произхождащи от двама първи братовчеди; 2. прен. който произлиза, произлизащ; issu, d'une idéologie произлизащ от идеология. -
18 kharidjisme
m. (ar. kharadja "sortir") ист. политико-религиозно ислямско движение. -
19 ombre1
f. (lat. umbra) 1. сянка; jeter, faire de l'ombre1 хвърлям, правя сянка; 30 degrés а l'ombre1 тридесет градуса на сянка; dans l'ombre1 d'une forêt в сянката, в дълбините на гората; 2. мрак, тъма, тъмнина; les ombre1s de la nuit мракът на нощта; 3. привидение, призрак, дух; 4. худ. тъмно петно, сянка; 5. прен. следа, сянка; il n'y a pas l'ombre1 d'un doute няма и сянка от съмнение; 6. loc. adv. а l'ombre1 на сянка; 7. loc. prép. а l'ombre1 de под сянката на; прен. под закрилата на; sous (l') ombre1 de под предлог че; 8. неведение, тайна, неяснота; vivre dans l'ombre1 живея в неяснота; 9. забрава; sortir de l'ombre1 излизам от забрава; 10. сенки за гримиране на очи. Ќ lâcher la proie pour l'ombre1 оставям питомното, за да гоня дивото; laisser qqn. dans l'ombre1 държа, оставям някого в сянка; dans l'ombre1 de под сянката (на някого); avoir peur de son ombre1 страхлив съм; être comme l'ombre1 et le corps неразделни (за двама души); être l'ombre1 de qqn. следвам някого като сянка; être (n'être plus que) l'ombre1 de soi-même много съм слаб, отслабнал. -
20 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sortir — 1. (sor tir), je sors, tu sors, il sort, nous sortons, vous sortez, ils sortent ; je sortais ; je sortis, nous sortîmes ; je sortirai ; je sortirais ; sors, qu il sorte, sortons, sortez, qu ils sortent ; que je sorte, que nous sortions, que vous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sortir — Sortir, quasi Fortir, comme Super de {{t=g}}hupér,{{/t}} Foras ire, Procedere. Liu. lib. 23. Sortir, saillir hors, Exire, Procedere foras. In publicum procedere, Prodire. Et aussi Migrare ex quocunque loco. Comme à un qui est en un lieu ouvert,… … Thresor de la langue françoyse
Sortir de l'œuf — ● Sortir de l œuf être frais émoulu, jeune, naïf … Encyclopédie Universelle
sortir — sortír, sortíri, s.m. (reg.) sortator forestier; soltar. Trimis de blaurb, 08.01.2007. Sursa: DAR … Dicționar Român
sortir — de (ou com) sortiu o estabelecimento de {ou com) todos os melhores tecidos … Dicionario dos verbos portugueses
sortir — v. tr. 1. Munir do que é necessário. = ABASTECER, PROVER 2. Misturar coisas diferentes. = COMBINAR, VARIAR 3. Caber em sorte. • v. pron. 4. Prover se, abastecer se. ‣ Etimologia: latim sortior, iri, tirar à sorte, obter por sorte • Confrontar … Dicionário da Língua Portuguesa
sortir — 1. sortir [ sɔrtir ] v. <conjug. : 16> • XIIe; a remplacé issir; p. ê. de 3. sortir, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de surgere « jaillir » I ♦ V. intr. SORTIR DE; SORTIR. A ♦ Aller hors d un lieu, du dedans au dehors. 1 ♦ Aller … Encyclopédie Universelle
SORTIR — v. n. ( Je sors, tu sors, il sort ; nous sortons, vous sortez, ils sortent. Je sortais. Je sortis. Je sortirai. Je sortirais. Que je sorte. Que je sortisse. Sortant. Sorti. ) Passer du dedans au dehors. Sortir de la chambre. Sortir de sa place.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SORTIR — v. intr. Passer du dedans au dehors, aller dehors. Sortir de la chambre. Sortir de la ville. Sortir du bain. La rivière est sortie de son lit. Il sort de cette source une grande quantité d’eau. Le sang lui sortait de la bouche. Cette porte est… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
sortir — vi. /vt. ; surgir ; extraire, tirer ; être sortir issu // originaire // natif sortir de (nv.) : seûrtre (Albanais 001c), sorti (001b FON, 025a, Aillon Jeune 234, Aillon Vieux 273, Aix 017, Albertville 021, Arvillard 228, Chaucisse, Gets 227,… … Dictionnaire Français-Savoyard
sortir — I. Sortir. v. a. Terme de pratique. Avoir, obtenir. En ce sens, il ne se dit guere qu en cette phrase. Sortir son effet. cet Arrest, cette obligation, ce contract &c. sortiront leur effet, leur plein & entier effet. j entends que cette clause… … Dictionnaire de l'Académie française
