-
1 sort
m. (lat. sors, sortis) 1. съдба, участ; le sort qui l'attend съдбата, която го очаква; 2. жребий, щастие; tirer au sort решавам, определям нещо чрез жребий; le sort en est jeté взето е безвъзвратно решение; 3. ост. начин за набиране на войска чрез жребий; 4. магия, проклятие; jeter un sort а qqn. омагьосвам някого; 5. положение, състояние; améliorer le sort du prolétariat подобрявам състоянието на пролетариата; 6. изход, развръзка; le hasard décide du sort des batailles случайността определя изхода на битките. Ќ faire un sort а une chose нар. използвам нещо за себе си; faire un sort а une bouteille изпивам цялото съдържание на бутилка. Ќ Hom. saur. -
2 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
3 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
4 attendre
v.tr. (lat. attendere) 1. чакам, очаквам; attendre le train чакам влака; attendre qqch. очаквам нещо; le sort qui nous attend съдбата, която ни очаква; 2. почакам, почаквам; attendez un peu! почакайте малко; 3. attendre après qqn. очаквам някого с нетърпение; 4. en attendant докато чакам, в очакване на; 5. attendre а qqch. предвиждам, предусещам нещо; s'attendre а ce que (+ subj.) надявам се, че; s'attendre очаква се; on peut s'attendre а tout всичко може да се очаква. Ќ attendez-moi sous l'orme чакай ме, ако си нямаш работа; se faire attendre карам да ме чакат. -
5 content,
e adj. (lat. contentus, de continere "contenir") 1. доволен, радостен; il est content, de son sort той е доволен от съдбата си; 2. щастлив, задоволен. Ќ non content, de недоволен, че. Ќ Ant. ennuyé, fâché, insatisfait, mécontent, triste. Ќ Hom. comptant. -
6 contraire
adj. et m. (lat. contrarius) 1. противен, противоположен; sens contraire противоположна посока; противоположен смисъл; au contraire de в противоположност на; mots de sens contraire думи с противоположен смисъл; 2. вреден, неблагоприятен; 3. m. противното, противоположното; 4. loc.adv. au contraire напротив, обратно; 5. m. антоним; 6. ост. противопоказен; le vin lui est contraire виното е противопоказно за него. Ќ sort contraire безпощадна, немилостива съдба; dans le sens contraire des aiguilles d'une montre в посока обратна на движението на часовниковата стрелка. Ќ Ant. même, pareil, semblable; favorable, propice. -
7 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
8 cruel,
le adj. (lat. crudelis, de crudus, au fig. "qui aime le sang") жесток, свиреп, суров, ужасен, немилостив; père cruel, суров баща; sort cruel, жестока съдба; perte cruel,le жестока загуба. Ќ Ant. doux, clément, humain, bienveillant, bon, indulgent. -
9 énorme
adj. (lat. enormis, proprem. "qui sort de la règle", norma) 1. грамаден, огромен; 2. прен. изумителен, невъобразим, много голям, страшен; succès énorme изумителен успех; c'est énorme това е чудовищно, невиждано; un type énorme разг. забележителен човек. Ќ Ant. petit, minime, insignifiant; normal. -
10 extraordinaire
adj. (lat. extraordinarius "qui sort de l'ordre") 1. извънреден; ambassadeur extraordinaire извънреден посланик; 2. непредвиден; dépenses extraordinaires непредвидени разходи; 3. необикновен, необичаен; 4. странен, особен; 5. чуден, рядък; 6. свръхестествен; 7. m. странното, необикновеното. -
11 incertain1,
e adj. (de in- et certain) 1. съмнителен; origine incertain1,e съмнителен произход; 2. променлив; un temps incertain1, променливо време; 3. неизвестен; 4. несигурен, неуверен; pas incertain1,s несигурни стъпки; résultat incertain1, несигурен резултат; incertain1, de son sort несигурен за съдбата си; 5. неясен, неопределен; contours incertain1,s неясни контури. Ќ Ant. certain; assuré, sûr; fixe, stable; clair, net, précis; décidé, ferme, résolu. -
12 inéluctable
adj. (lat. ineluctabilis, de electari "échapper en luttant") срещу когото (което) не можем да се борим; неизбежен, непредотвратим; sort inéluctable неизбежна съдба; subst. неизбежното. -
13 injure
f. (lat. injuria "injustice, tort") 1. оскърбление, тежка обида, хула; faire injure а qqn. обиждам някого; 2. лит. вреда, разрушително действие (на времето, стихиите); l'injure des ans разрушителното действие на годините; les injures du sort незаслужени нещастия, превратности; 3. ост. несправедливост, несправедливо отношение; faire injure а qqn. отнасям се несправедливо с някого. Ќ Ant. compliment, éloge, louange. -
14 ironie
f. (lat. ironia, du gr. eirôneia "action d'interroger en feignant l'ignorance", а la manière de Socrate (ironie socratique)) ирония, подигравка; ironie mordante хаплива ирония; ironie du sort ирония на съдбата. Ќ Ant. sérieux. -
15 jeteur,
euse m., f. (de jeter) човек, който хвърля нещо. Ќ jeteur, de sort магьосник, който урочасва. -
16 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
17 justement
adv. (de juste) 1. справедливо, с право; craindre justement pour son sort страхувам се с право за съдбата си; 2. именно, тъкмо, точно; justement! именно! -
18 loto
m. (it. lotto "lot, sort") лото, томбола. -
19 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
20 mécontent,
e adj. (de mé- et content) 1. недоволен; il est mécontent, de son sort недоволен е от съдбата си; 2. m. недоволен човек; недоволник. Ќ Ant. content, satisfait, heureux.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sort — sort … Dictionnaire des rimes
sort — [ sɔr ] n. m. • 1080; lat. sors, sortis 1 ♦ Effet magique, généralement néfaste, qui résulte de certaines opérations de sorcellerie. ⇒ 2. charme, ensorcellement, jettatura, maléfice, sortilège (cf. Mauvais œil). Jeter un sort à qqn. ⇒ ensorceler … Encyclopédie Universelle
Sort — Sort, n. [F. sorie (cf. It. sorta, sorte), from L. sors, sorti, a lot, part, probably akin to serere to connect. See {Series}, and cf. {Assort}, {Consort}, {Resort}, {Sorcery}, {Sort} lot.] 1. A kind or species; any number or collection of… … The Collaborative International Dictionary of English
Sort (C++) — sort is a function in C++ Standard Template Library that takes two random access iterators, the start and the end, as arguments and performs a comparison sort on the range of elements between the two iterators, front inclusive and end exclusive.… … Wikipedia
sort — Sort, Cleros, siue Clerus. Sort ou fortune, Sors sortis. Le sort et principal d une somme d argent, Sors. Faire sort, ou jetter le sort, Sortiri, Sortem ducere. Jetter le sort entre aucuns, lequel d entre eux aura quelque chose, Sortiri aliquibus … Thresor de la langue françoyse
sort — [sɔːt ǁ sɔːrt] noun [countable] COMPUTING if a computer does a sort, it puts things in a particular order: • If you do a sort on the computer, it will list entries in alphabetical order. sort verb [intransitive, transitive] : • You can sort these … Financial and business terms
sort — UNIX‐утилита, выводящая сортированное слияние указанных файлов на стандартный вывод с использованием установленной в среде локали. Использование sort [ m][ o output][ bdfinru][ t char][ k keydef]… [file…] sort c [ bdfinru][ t char][ k… … Википедия
Sort — may mean * Sorting, any process of arranging items in sequence or in sets ** In conveyor lines sortage is the term for a checkweigher sorting products. ** Sorting algorithm, a computer process for arranging elements in lists ** Sort (Unix), a… … Wikipedia
Sort — UNIX‐утилита, выводящая сортированное слияние указанных файлов на стандартный вывод с использованием установленной в среде локали. Использование sort [ m][ o output][ bdfinru][ t char][ k keydef]… [file…] sort c [ bdfinru][ t char][ k… … Википедия
sort — ► NOUN 1) a category of people or things with a common feature or features. 2) informal a person with a specified nature: a friendly sort. 3) Computing the arrangement of data in a prescribed sequence. ► VERB 1) arrange systematically in groups.… … English terms dictionary
SORT — steht für Sort (Lleida), eine Kleinstadt in Katalonien Sort (Unix), ein Unix Programm zum Sortieren Sort (Windows), ein Windows Programm zum Sortieren SORT steht als Abkürzung für: Special Operations Response Team, eine Spezialeinheit des US… … Deutsch Wikipedia
