-
1 жребие
ср, жребий м sort m; destin m; тегля жребие tirer au sort; теглене на жребие tirage au sort; жребият е хвърлен le sort en est jeté. -
2 участ
ж книж destin m, sort m, destinée f; зла участ triste sort, tristes destinées; споделям участта на partager le sort de; подчинявам се (примирявам се) с участта си se résigner. -
3 чоп2
м (жребие) sort m; хвърлям чоп2 jeter le sort, tirer au sort. -
4 съдба
ж destin m, sort m, destinée f, fatalité f; а ирония на съдбата le jeu du hasard; оставям някого на произвола на съдбата laisser qn а son sort, abandonner qn а soi. -
5 добиване1
ср (доубивам) achèvement m, donner coup m de grâce, faire un sort. -
6 ироничност,
ирония ж ironie f, raillerie f; ироничност, на съдбата ironie du sort. -
7 мерен
прил qui sort de mesure; мерна единица unité de mesure. -
8 неин
притеж. мест. за ж. р. ед. ч. 1. (adj. poss. 3 p. sing.) son, sa, ses; нейно величество sa majesté; нейно височество son altesse; разг un, e (quelque) sien, sienne; 2. (pronom poss.) le (la, les) sien (sienne, siens, siennes); 3. разг като съществително; а) нейната; и неин не е лека elle aussi, elle n'a pas une vie facile; и неин не е за завиждане son sort n'est pas а envier, non plus; щом тя го пожелае, нека бъде неин puisqu'elle le veut, soit; б) нейното; и неин не се търпи n'importe qui, а sa place, ne pourrait pas tenir а нейна милост sa grâce. -
9 несрета
ж нар infortune f, malheur m, mauvaise destinée f, triste sort m. -
10 нещастен
прил 1. malheureux, euse, infortuné, e; pauvre, triste (само пред съществително - злощастен) néfaste; нещастна съдба triste sort; нещастен край triste fin; нещастен ден jour néfaste; нещастна любов amour fatal; нещастна случка accident m; 2. като съществително нещастният, нещастната, нещастното le malheureux, la malheureuse, le (la) pauvre; нещастните les malheureux, les pauvres, les misérables. -
11 никого,
никой отриц. мест 1. (само м. р. вин. никого, дат. никому) personne, nul; никого, не е доволен от съдбата си nul n'est content de son sort; 2. (като прил - нито един, никакъв) nul, nulle, aucun, e, pas un (une); в никое време, по никое време а une heure indue; никой път jamais; нямам си (нигде) никого je n'ai personne au monde; по никой начин jamais de la vie. -
12 оставям
се гл 1. se laisser (faire); 2. s'abandonner; оставям на съдбата си s'abandonner а son sort (а la fortune); 3. abandonner, renoncer а; остави се от тази работа abandonne (renonce а) cette affaire; 4. разг se quitter, se séparer. -
13 примирен
прил résigné, e, soumis, e; примирен със съдбата си résigné а son sort. -
14 ресор2
м ressort m, compétence f, sphère f d'action; това не е в моя ресор2 cela n'est pas de mon ressort (de ma compétence, de mon domaine), cela sort de mon ressort. -
15 теглене
ср 1. tirage m; теглене на лотария tirage d'une loterie; теглене на жребие tirage au sort; 2. техн traction f; теглене на вагон traction d'un wagon; 3. (на кораб от брега) halage m; 4. (на кола от друга кола) remorquage m; (само за параход) touage m. -
16 техен
мест 1. leur, leurs, а, eux, а elles; един от техните приятели un de leurs amis; един техен приятел un ami а eux (а elles); техните родители leurs parents, leurs père et mère; това не е тяхна работа ce n'est pas leur affaire; 2. като съществително а) тяхната участ leur sort; б) техните les leurs; интересувам се от тях и за техните (близки) je m'intéresse а eux et aux leurs. -
17 удар
м 1. coup m, choc m; с един удар d'un seul coup (d'un coup); с първия удар du premier coup; нанасям удар porter (assener, donner) un coup а qn; глухи удари des coup secs (sourds); юмручен удар coup de poing; ударите на чука върху наковалнята les chocs du marteau sur l'enclume; 2. воен coup m, attaque f, assaut m, choc m; понасям страшен удар subir un coup (une rude attaque, une attaque rigoureuse); 3. мед coup m de sang, attaque f d'apoplexie; получавам удар être frappé d'apoplexie; avoir un coup de sang (une attaque d'apoplexie); слънчев удар coup de soleil; топлинен удар coup de chaleur; удар от електрически ток électrochoc m; 4. прен coup m, choc m; а удари на сърцето battements du cњur; удар на съдбата coup du ciel (de la providence, du sort). -
18 урочасвам
гл 1. (урочасвам някого) jeter un mauvais sort (par les regards); 2. (урочасан съм) pâtir du mauvais њil. -
19 ухо
ср, мн. ч. уши 1. oreille f; външно ухо oreille externe; средно ухо oreille moyenne; вътрешно ухо oreille interne; възпалениe на ухо то мед otite f, inflammation de l'oreille; изправям уши dresser les oreilles; (за кон, магаре, муле) chauvir des oreilles (de l'oreille); бръмчат ми ушите mes oreilles bourdonnent; 2. прен а) (слух) oreille f; имам музикално ухо avoir de l'oreille; б) (уши на съд, сечиво и др.) orillon m; уши на рало orillons d'une charrue; делва с уши jarre а orillons; уши на игла chas (њil) d'une aiguille а давам ухо prêter l'oreille; борчлия до уши avoir des dettes par-dessus les oreilles, être criblé de dettes; влюбен до уши être éperdument amoureux; изцапан до уши crotté jusqu'aux oreilles; дърпам (тегля) някому ушите tirer (frotter) l'oreille (les oreilles) de qn; изяждам (и) ушите някому manger le diable et ses cornes; и стените имат уши les murs ont des oreilles; казвам на ухо dire а l'oreille; когато си види ушите aux calendes grecques; разг а la saint-glinglin; който има уши да слуша а bon entendeur salut; куршум на дявола в ушите il ne faut pas courroucer la fée; наострям уши dresser l'oreille; недей лежа на това ухо ne t'endors pas sur tes lauriers; от едното влиза, от другото излиза cela lui entre par une oreille et lui sort par l'autre; порастват ми ушите s'enorgueillir, se rengorger, monter sur ses ergots, monter sur ses grands chevaux; проглушавам някому ушите rompre (étourdir) les oreilles а qn; стига ми до ушите venir а l'oreille; слушам с едно ухо n'écouter que d'une oreille; ям, та ушите ми плющят manger а ventre déboutonné.
См. также в других словарях:
sort — sort … Dictionnaire des rimes
sort — [ sɔr ] n. m. • 1080; lat. sors, sortis 1 ♦ Effet magique, généralement néfaste, qui résulte de certaines opérations de sorcellerie. ⇒ 2. charme, ensorcellement, jettatura, maléfice, sortilège (cf. Mauvais œil). Jeter un sort à qqn. ⇒ ensorceler … Encyclopédie Universelle
Sort — Sort, n. [F. sorie (cf. It. sorta, sorte), from L. sors, sorti, a lot, part, probably akin to serere to connect. See {Series}, and cf. {Assort}, {Consort}, {Resort}, {Sorcery}, {Sort} lot.] 1. A kind or species; any number or collection of… … The Collaborative International Dictionary of English
Sort (C++) — sort is a function in C++ Standard Template Library that takes two random access iterators, the start and the end, as arguments and performs a comparison sort on the range of elements between the two iterators, front inclusive and end exclusive.… … Wikipedia
sort — Sort, Cleros, siue Clerus. Sort ou fortune, Sors sortis. Le sort et principal d une somme d argent, Sors. Faire sort, ou jetter le sort, Sortiri, Sortem ducere. Jetter le sort entre aucuns, lequel d entre eux aura quelque chose, Sortiri aliquibus … Thresor de la langue françoyse
sort — [sɔːt ǁ sɔːrt] noun [countable] COMPUTING if a computer does a sort, it puts things in a particular order: • If you do a sort on the computer, it will list entries in alphabetical order. sort verb [intransitive, transitive] : • You can sort these … Financial and business terms
sort — UNIX‐утилита, выводящая сортированное слияние указанных файлов на стандартный вывод с использованием установленной в среде локали. Использование sort [ m][ o output][ bdfinru][ t char][ k keydef]… [file…] sort c [ bdfinru][ t char][ k… … Википедия
Sort — may mean * Sorting, any process of arranging items in sequence or in sets ** In conveyor lines sortage is the term for a checkweigher sorting products. ** Sorting algorithm, a computer process for arranging elements in lists ** Sort (Unix), a… … Wikipedia
Sort — UNIX‐утилита, выводящая сортированное слияние указанных файлов на стандартный вывод с использованием установленной в среде локали. Использование sort [ m][ o output][ bdfinru][ t char][ k keydef]… [file…] sort c [ bdfinru][ t char][ k… … Википедия
sort — ► NOUN 1) a category of people or things with a common feature or features. 2) informal a person with a specified nature: a friendly sort. 3) Computing the arrangement of data in a prescribed sequence. ► VERB 1) arrange systematically in groups.… … English terms dictionary
SORT — steht für Sort (Lleida), eine Kleinstadt in Katalonien Sort (Unix), ein Unix Programm zum Sortieren Sort (Windows), ein Windows Programm zum Sortieren SORT steht als Abkürzung für: Special Operations Response Team, eine Spezialeinheit des US… … Deutsch Wikipedia
