-
1 sorgere
-
2 sórgere
1. v 1) изгрявам: la luna sorge луната изгрява; 2) прен. появявам се, изниквам, възниквам: da dove и sorto questo gatto? откъде изникна тази котка?; 3) издигам се, извисявам се; 4) извирам; 2. m изгрев: al sórgere del sole при изгрев слънце. -
3 perplessità
f недоумение, недоумяване, неразбиране: la sua proposta mi fa sorgere qualche perplessità вашето предложение събужда у мен малко недоумение. -
4 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм).
См. также в других словарях:
sorgere — / sordʒere/ (ant. o poet. surgere) v. intr. [lat. surgĕre, sincope di subrĭgĕre, der. di regĕre reggere , col pref. sub sotto ] (io sórgo, tu sórgi, ecc.; pass. rem. io sórsi, tu sorgésti, egli sórse, ecc.; part. pass. sórto ; aus. essere ). 1.… … Enciclopedia Italiana
sorgere — {{hw}}{{sorgere}}{{/hw}}A v. intr. (pres. io sorgo , tu sorgi ; pass. rem. io sorsi , tu sorgesti ; part. pass. sorto ; aus. essere ) 1 Alzarsi, levarsi da seduto o da sdraiato, detto di persone: sorgere a parlare; sorgere dal letto. 2 Stare in… … Enciclopedia di italiano
sorgere — sór·ge·re v.intr. (io sórgo; essere) 1a. LE di persona, alzarsi, levarsi in piedi: allor surse a la vista scoperchiata | un ombra (Dante) | BU lett., fig., sollevarsi, insorgere Sinonimi: alzarsi, drizzarsi, sollevarsi | insorgere. 1b. FO di… … Dizionario italiano
sorgere — A v. intr. 1. (lett., di persona) alzarsi, tirarsi su, saltar su, levarsi, rizzarsi, drizzarsi, sollevarsi CONTR. abbassarsi, coricarsi, sedersi, sdraiarsi, stendersi 2. (di monte, di edificio, ecc.) elevarsi, emergere, innalzarsi, risaltare,… … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
sciàr'sc — sorgere, affiorare dell acqua … Dizionario Materano
nascere — nà·sce·re v.intr., s.m. FO 1a. v.intr. (essere) di essere umano o animale, venire al mondo: Dante nacque nel 1265; sono nati tre gattini 1b. v.intr. (essere) con riferimento a qualità congenite o a disposizioni naturali: è nato per dipingere,… … Dizionario italiano
nascere — / naʃere/ [lat. nasci ] (io nasco, tu nasci, ecc.; pass. rem. nàcqui, nascésti, ecc.; part. pass. nato ). ■ v. intr. (aus. essere ) 1. [iniziare il ciclo della vita, anche con le prep. da, di : n. da buona famiglia ] ▶◀ venire alla luce (o al… … Enciclopedia Italiana
risorgere — /ri sordʒere/ (lett. o ant. risurgere e resurgere) v. intr. [dal lat. resurgĕre, der. di surgĕre, col pref. re ] (coniug. come sorgere ). 1. a. [di astro, sorgere di nuovo: il sole risorgerà domattina ] ▶◀ rinascere, rispuntare. b. (poet.) [di… … Enciclopedia Italiana
consurgere — con·sùr·ge·re v.intr. (essere) OB LE sorgere, nascere: lo più bello ramo che de la radice razionale consurga è la discrezione (Dante) {{line}} {{/line}} DATA: 1304 08. ETIMO: dal lat. consŭrgĕre, comp. di con assieme, con e surgĕre sorgere . NOTA … Dizionario italiano
risorgere — ri·sór·ge·re v.intr. (io risórgo; essere) AU 1a. sorgere, nascere di nuovo: il sole risorge ogni mattina Sinonimi: rinascere. 1b. fig., ripresentarsi, riproporsi: ogni volta risorgono i medesimi problemi | fig., ricomparire, ritornare: risorge… … Dizionario italiano
tramontare — [der. di monte, col pref. tra ; propr. andare di là dai monti ] (io tramónto, ecc.). ■ v. intr. (aus. essere ) 1. (astron.) [del Sole, scomparire sotto l orizzonte per effetto del moto apparente della sfera celeste] ▶◀ calare. ◀▶ levarsi,… … Enciclopedia Italiana
