-
1 brise-soleil
m. inv. (de briser et soleil) устройство за предпазване от слънцето ( на фасада). -
2 pare-soleil
m.inv. (de pare2- et soleil) сенник, предпазител от слънцето. -
3 bain
m. (lat. de balneum) 1. къпане, измиване; bain de mer морска баня; par anal. bain de soleil слънчева баня; bain de boue кална баня; bain de bouche промивка на устата; prendre un bain къпя се, окъпвам се; 2. pl. ост. минерални бани; 3. вана; bain а remous джакузи; 4. баня, къпалня. Ќ bain intestinal клизма; envoyer qqn. au bain отпращам някого; être dans le bain замесен съм, участвам в нещо; être dans le même bain в еднаква ситуация сме; bain de foule смесване с тълпата (за известен човек); robe bain de soleil рокля без ръкави с гол гръб; bain de langue престой в чужда страна, за да се научи езика. -
4 abri
m. (lat. apricari "se chauffer au soleil") 1. подслон, заслон, убежище; un abri contre la pluie заслон от дъжда; 2. временно жилище, колиба, заслон; 3. воен. укритие, окоп, заслон; un abri souterrain землянка; tranchée-abri покрита траншея; бомбоубежище; 4. прен. убежище, защита; abri contre l'hostilité защита срещу враждебността; 5. loc. adv. а l'abri на завет; а l'abri de на завет от, предпазен съм от. Ќ être а l'abri de tout soupçon извън всяко подозрение съм. Ќ Ant. а découvert. -
5 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
6 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
7 cacher
v.tr. (lat. coactare "contraindre") крия, скривам, закривам; укривам, потулвам; cacher qqch. а qqn. скривам нещо от някого; cet arbre nous cache le soleil това дърво ни скрива слънцето; cacher ses sentiments скривам чувствата си; se cacher крия се, укривам се, прикривам се. Ќ cacher son jeu крия намеренията си; se cacher de qqn. крия действията си от някого. Ќ Ant. dévoiler, montrer; déceler, découvrir; avouer, exprimer, révéler; se manifester. -
8 chauffer
v. (lat. pop. °calefare, de calefacere) I. v.tr. 1. топля, стоплям, затоплям, сгрявам, нагрявам, сгорещявам, нагорещявам; chauffer de l'eau а 100° degrés стоплям вода до 100°; chauffer un appartement отоплявам апартамент; chauffer un métal а blanc нагорещявам метал до бяло; chauffer une chaudière подгрявам котел; 2. chauffer qqn. а blanc разг. дразня някого, мотивирам го (преди изпитание); II. v.intr. 1. горя, топля, затоплям, отоплявам; le moteur chauffe двигателят прегрява; le charbon chauffe bien въглищата топлят добре; 2. намирам се под пара; готвя се да тръгна; navire qui chauffe кораб, който е под пара (който се готви да тръгне); se chauffer топля се (си); грея се (си), стоплям се (си), пека се (си); разгрявам се; se chauffer au soleil грея се на слънцето. Ќ ça chauffe работата е напечена; chauffer des élèves разг. мотивирам учениците преди изпит; chauffer un acteur силно ръкопляскам на актьор; chauffer une affaire ускорявам работата; on verra de quel bois je me chauffe ще се види на какво съм способен, какво мога да направя, ще им покажа кой съм; un orchestre qui chauffe оркестър, който свири много ритмична музика; une salle qui chauffe превъзбудена зала. Ќ Ant. attiédir, glacer, rafraîchir, refroidir. -
9 cogner
v. (lat. cuneare "enfoncer un coin") I. v.tr. 1. ост. забивам, зачуквам; cogner un clou забивам гвоздей; 2. нар. бия; cogner un enfant бия дете; II. v. intr. 1. удрям, бия, хлопам; 2. произвеждам шум поради повреда или износеност (за двигател); 3. разг. припичам, жаря (за слънце); le soleil cogne слънцето припича; 4. имам високо съдържание на алкохол (за питие); III. v.tr.ind. cogner а, sur удрям, чукам по; cogner а la porte чукам на вратата; la grêle cogne sur (contre) la vitre градушката удря по прозореца; se cogner 1. блъскам се; se cogner а un meuble блъсвам се в мебел; 2. нар. бия се. Ќ ce moteur cogne този двигател издава продължителен, ненормален шум, чука. Ќ Hom. cognée. -
10 couchant,
e adj. et m. (de coucher) в съчет. 1. chien couchant, ловджийско куче, което заляга пред дивеча; 2. soleil couchant, залязващо слънце; 3. m. залез, заник. Ќ faire le chien couchant, сервилен съм, подмазвам се. Ќ Ant. levant. -
11 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger. -
12 coucher2
m. (de coucher1) 1. лягане, лежане, спане; 2. залез; le coucher2 du soleil залезът на слънцето; 3. подслон, пренощуване. Ќ le coucher2 du roi ист. церемония преди лягането на краля. Ќ Ant. lever. -
13 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
14 déclin
m. (de décliner) 1. привършване, край на нещо, залез; 2. астр. наклоняване, залязване; залез; déclin du soleil залязване на слънцето; déclin du jour привечер; 3. отслабване, намаление; 4. упадък. Ќ Ant. épanouissement, essor, progrès. -
15 défendre
v.tr. (lat. defendere) 1. защитавам, браня, отбранявам; défendre sa vie браня живота си; défendre l'honneur de qqn. браня честта на някого; défendre ses idées защитавам идеите си; défendre les frontières пазя границите; 2. юр. ставам защитник; защитавам; défendre un accusé защитавам подсъдим; 3. пазя, предпазвам, закрилям; les rideaux défendent la chambre du soleil пердетата предпазват стаята от слънцето; 4. забранявам; défendre l'alcool а un malade забранявам алкохола на болен; se défendre защищавам се, браня се, отбранявам се; оправдавам се (в съд, срещу критика и др.). Ќ Ant. attaquer, accuser; autoriser, ordonner. -
16 déjeuner1
m. (de déjeuner2) 1. сутрешна закуска; това, което се яде на закуска; 2. обяд; обядване; 3. обяд (храната, която се консумира на обяд); 4. сервиз за закуска ( чаша и чиния). Ќ grand déjeuner1 обед; petit déjeuner1, premier déjeuner1 закуска; déjeuner1 de soleil плат, който лесно избелява; чувство, предмет, който не е дълготраен; il n'en a pas pour un bon déjeuner1 той няма много пари. -
17 disque
m. (lat. discus) 1. спорт. диск; lancer le disque хвърлям диск; 2. кръг, плосък и кръгъл предмет или повърхност; le disque du soleil, de la lune слънчевият кръг, лунният кръг; 3. жп. въртяща се метална цветна плоча, която показва дали пътят е свободен или не; 4. диск, плоча; disque noir грамофонна плоча; disque compact компакт диск; 5. инф. disque magnétique дискета. Ќ changer de disque преставам да говоря за нещо, сменям темата. -
18 dissiper
v.tr. (lat. dissipare) 1. разпръсвам, разсейвам; le soleil dissipe les nuages слънцето разпръсва облаците; 2. забавлявам, разтушавам някого; 3. прахосвам, пропилявам; se dissiper разпръсвам се, разсейвам се, прахосвам се, пропилявам се. Ќ Ant. économiser, accumuler, assagir. -
19 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
20 échappée
f. (de échapper) 1. рядко избягване, изплъзване; 2. разходка, излизане; 3. лудория; 4. кратко време, кратък момент, интервал; 5. свободно пространство за минаване на коли до гаража, до двора и др.; 6. празно пространство между стълбите на стълбище и таван; 7. échappée de soleil кратко появяване на слънцето на облачно небе; 8. пространство, изглед, излаз; 9. loc. adv. а l'échappée крадешком, крадешката; par l'échappée с прекъсване, от време на време. Ќ échappée de lumière светлина, която минава през две тела, за да освети трето.
Страницы
См. также в других словарях:
SOLEIL — Le Soleil est l’une des innombrables étoiles de notre Galaxie; à cet égard, ni sa position ni ses propriétés intrinsèques ne sont exceptionnelles. Situé aux deux tiers du rayon galactique (à 8,5 kpc du centre galactique), il appartient à un bras… … Encyclopédie Universelle
soleil — Soleil, Sol. Les Alcumistes appellent l or Sol. Il combattoit ayant le Soleil à dos ou aux espaules. Pugnabat auersus a Sole. Liu. lib. 22. Soleil levant, Oriens, Exoriens, sub. Sol, Ortus Solis, Sol nouus. Depuis le Soleil levé, A primo Sole, Ab … Thresor de la langue françoyse
Soleil O — Film poster Directed by Med Hondo Written by Med Hondo … Wikipedia
Soleil — may refer to: * Soleil (name), which may be either a surname or given name * The European title for the Sega Mega Drive game Crusader of Centy * Soleil (synchrotron) , a synchrotron in France * French for the Sun * Cirque du Soleil, an… … Wikipedia
Soleil Ô — Soleil O Soleil O est un film mauritanien réalisé par Med Hondo, sorti en 1967. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Distinctions … Wikipédia en Français
soleil — SOLÉIL adv. (Despre obiecte plisate) În formă de raze. ♢ (Adjectival) Fustă soleil. [pr.: soléi] – cuv. fr. Trimis de LauraGellner, 23.07.2004. Sursa: DEX 98 SOLEIL [SOLÉI] adv. (despre obiecte de îmbrăcăminte plisate) în formă de raze. ♢… … Dicționar Român
Soleil — (Orient Bay,Сен Мартен) Категория отеля: Адрес: 1 Parc Baie Orientale, 97150 Orient Bay, Сен … Каталог отелей
Soleil — Entwickler Nextech Publisher … Deutsch Wikipedia
Soleil d'or — (rose) Soleil d or Type Hybride de thé Obtenteur Pernet Ducher Pays France Année 1900 Soleil d or est le nom d un cultivar de rosier créé en 1900 par un rosiériste français Pernet Ducher. C est le premier des rosiers pernettia maintenant classés… … Wikipédia en Français
Soleil de Ré — Création 2004 Slogan « La radio qui parle de vous » Langue Français Pays … Wikipédia en Français
Soleil O — est un film franco mauritanien réalisé par Med Hondo en 1967 et sorti en 1973. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Distinctions … Wikipédia en Français
