Перевод: со всех языков на английский

с английского на все языки

slou

  • 1 Showa Line Limited

    Railway term: OLYZ, SHWZ, SLBU, SLDU, SLFU, SLHU, SLOU, SLRU

    Универсальный русско-английский словарь > Showa Line Limited

  • 2 изостанал

    (неразвит) backward, undeveloped, underdeveloped
    (за стока) of slow sale
    изостанал от времето си behind o.'s time, behind the times
    * * *
    изоста̀нал,
    мин. св. деят. прич. (и като прил.) ( неразвит) backward, undeveloped, underdeveloped; (за стока) of slow sale; \изостанал от времето си behind o.’s time, behind the times; \изостанала работа arrears of work.
    * * *
    backward; behindhand; slow{slou}; underdeveloped
    * * *
    1. (за стока) of slow sale 2. (неразвит) backward, undeveloped, underdeveloped 3. ИЗОСТАНАЛ от времето си behind o.'s time, behind the times

    Български-английски речник > изостанал

  • 3 несъобразителен

    slow (-witted), resourceless, uninventive, разг. feckless
    * * *
    несъобразѝтелен,
    прил., -на, -но, -ни slow(-witted), resourceless, uninventive, unapprehensive, разг. feckless.
    * * *
    improvident; slow{slou}; unready
    * * *
    slow(-witted), resourceless, uninventive, разг. feckless

    Български-английски речник > несъобразителен

  • 4 прибирам

    1. (събирам) gather, collect; take in; store; stow (away)
    (реколта и пр.) harvest, gather (in), bring in, put under cover
    (нещо от земята, куче и пр. от улицата) pick up
    (скътвам) put/tuck away
    (деца от училище и пр.) collect
    прибирам класове glean
    прибирам котвата stow the anchor
    прибирам веслата boat oars
    прибирам платната furl the sails, take in the sails, strike sail
    прибирам ножа в ножницата (и прен.) sheathe o.'s sword
    прибирам си ръката withdraw o.'s hand
    прибирам си краката get o.'s feet/legs out of the way
    (под себе си) tuck o.'s feet under one
    прибирам в къщата си take into o.'s home/under o.'s roof
    прибирамв джоб pocket
    2. (поставям в ред) arrange, put in order; tidy (up).clean up
    прибирам масата clear the table
    прибирам стаята tidy/do the room, put the room in order
    прибирам легло make a bed
    прибирам косата си tidy/adjust o.'s hair
    3. (арестувам) разг. clap up
    4. come/go home; come back, return
    редовно се прибирам рано/късно keep early/late hours
    не се прибирам до късно stay out (late)
    прибирам се в черупката си retire into o.'s shell
    прибирам се отново при родителите си be reunited with o.'s parents
    5. (ставам прибран, примерен) settle down
    * * *
    прибѝрам,
    гл.
    1. ( събирам) gather, collect; take in; store; stow (away); ( реколта и пр.) harvest, gather (in), bring in, put under cover; ( добитък) drive in; ( при себе си) take in; ( подслонявам) put up; ( багаж) pack; ( нещо от земята, куче и пр. от улицата) pick up; ( скътвам) put/tuck away; ( рога ­ за охлюв) draw in; ( деца от училище и пр.) collect; ( печалба) net; \прибирам в джоб pocket; \прибирам весла boat oars; \прибирам класове glean; \прибирам коса put/do up o.’s hair; \прибирам котва stow the anchor; \прибирам крака get o.’s feet/legs out of the way; \прибирам ножа в ножницата (и прен.) sheathe o.’s sword; \прибирам платна furl the sails, take in the sails, strike sail; \прибирам ръка withdraw o.’s hand;
    2. ( поставям в ред) arrange, put in order; tidy (up), clean up; \прибирам масата clear the table;
    3. ( арестувам) разг. clap up;
    \прибирам се come/go home; come back, return; не се \прибирам до късно stay out (late); \прибирам се в черупката си retire into o.’s shell; \прибирам се отново при родителите си be reunited with o.’s parents; редовно се \прибирам рано/късно keep early/late hours.
    * * *
    gather (събирам): прибирам the harvest - прибирам реколтата; take in; store (складирам); get in; stow{slou}; put up (подслонявам); put in order: Put your clothes in order. - Прибери си дрехите.; come home (се); come back (се): When did you прибирам last night? - Кога се прибра снощи?
    * * *
    1. (арестувам) разг. clap up 2. (багаж) pack 3. (деца от училище и пр.) collect 4. (добитък) drive in 5. (нещо от земята, куче и пр. от улицата) pick up 6. (под себе си) tuck o.'s feet under one 7. (подслонявам) put up 8. (поставям в ред) arrange, put in order;tidy (up).clean up 9. (при себе си) take in 10. (реколта и пр.) harvest, gather (in), bring in, put under cover 11. (рога- за охлюв) draw in 12. (скътвам) put/tuck away 13. (ставам прибран, примерен) settle down. 14. (събирам) gather, collect;take in;store;stow (away) 15. II ПРИБИРАМ се 16. come/go home;come back, return 17. ПРИБИРАМ в къщата си take into o.'s home/under o.'s roof 18. ПРИБИРАМ веслата boat oars 19. ПРИБИРАМ класове glean 20. ПРИБИРАМ косата си tidy/adjust o.'s hair 21. ПРИБИРАМ котвата stow the anchor 22. ПРИБИРАМ легло make a bed 23. ПРИБИРАМ масата clear the table 24. ПРИБИРАМ ножа в ножницата (и прен.) sheathe o.'s sword 25. ПРИБИРАМ платната furl the sails, take in the sails, strike sail 26. ПРИБИРАМ се в черупката си retire into o.'s shell 27. ПРИБИРАМ се отново при родителите си be reunited with o.'s parents 28. ПРИБИРАМ си краката get o.'s feet/legs out of the way 29. ПРИБИРАМ си ръката withdraw o.'s hand 30. ПРИБИРАМ стаята tidy/do the room, put the room in order 31. ПРИБИРАМв джоб pocket 32. не се ПРИБИРАМ до късно stay out (late) 33. редовно се ПРИБИРАМ рано/ късно keep early/late hours 34. реката се е прибрала (спаднала е) the river is down/has subsided

    Български-английски речник > прибирам

  • 5 забавяне

    delay, detention
    * * *
    заба̀вяне,
    ср., само ед. delay; lag, lagging; retardation; deceleration; (на кораб) demurrage, lag; физ. \забавяне на неутрони neutron moderation; принудително \забавяне induced delay, put-off.
    * * *
    cunctation; delay{di`lei}; hold-back; lag{lEg}; postponement; slow-down{`slOu daun}

    Български-английски речник > забавяне

  • 6 SLÁ

    * * *
    I)
    (slæ; sló, slógum; sleginn; pret. also sleri), v.
    1) to smite, strike (slá e-n högg, kinnhest);
    2) slá hörpu, fiðlu, to strike the harp, fiddle;
    slá leik, to strike up, begin, a game;
    slá vef, to strike the web, to weave;
    3) to hammer, forge (slá gull, silfr, sverð);
    slá e-t e-u, to mount with (járnum sleginn);
    4) to cut grass, mow (slá hey, töðu, tún, eng);
    5) to slay, kill (síns bróður sló hann handbana);
    6) fig., slá kaupi, to strike a bargain;
    slá máli í sátt, to refer a matter to arbitration;
    slá hring um, to surround;
    slá manngarð, mannhring, to form a ring of men round;
    slá eldi í e-t, to set fire to;
    slá landtjöldum, to pitch a tent, or also, to strike a tent, take it down;
    slá festum, to unmoor a ship;
    slá netjum, to put out the nets;
    slá hundum lausum, to slip the hounds;
    7) with preps.:
    slá e-t af, to cut off;
    slá e-n af, to kill, slaughter;
    slá á e-t, to take to a thing;
    slá á glens ok glúmur, to take to play and sport;
    slá e-u á sik, to take upon one-self;
    slá á sik sótt, to feign illness;
    slá á sik úlfúð, to show anger or ill-will;
    ekki skaltu slíku á þik slá, do not betake thyself to that;
    impers., sló á hann hlátri, he was taken with a fit of laughter;
    sló ótta á marga, many were seized with fear;
    því slær á, at, it so happens that;
    ljóssi sleri (= sló) fyrir hann, a light flashed upon him;
    slá í deilu, to begin quarrelling (eitt kveld, er þeir drukku, slógu þeir í deilu mikla);
    impers., slær í e-t, it arises;
    slær þegar í bardaga, it came to a fight;
    slá niðr e-u, to put an end to;
    nú er niðr slegit allri vináttu, now there is an end to all friendship;
    slá sér niðr, to lie down, take to one’s bed;
    slá e-n niðr, to kill;
    slá e-u saman, to join (þeir slá þá saman öllu liðinu í eina fylking);
    slá til e-s, to aim a blow at one, strike at one;
    slá undan höfuð-bendunum, to slacken the stays;
    slá e-u upp, to spread a report;
    slá upp herópi, to raise the war-cry;
    impers., loganum sló upp ór keröldunum, the flame burst out of the vessels;
    slá út e-u, to pour out (þá er full er mundlaugin, gengr hón ok slær út eitrinu);
    slá e-u við, to take into use (þá var slegit við öllum búnaði);
    slá við segli, to spread the sail;
    ek hefi þó náliga öllu við slegit, því er ek hefi í minni fest, I have put forth almost all that I recollected;
    slá beizli við hest, to put a bridle on a horse;
    e-u slær yfir, it comes over, arises (slær yfir þoku svá myrkri, at engi þeirra sá annan);
    8) refl., slást;
    (sláða, sláðr), v. to bar (hliðit var slát rammliga).
    (pl. slár), f. bar, bolt, cross-beam (slá ein var um þvert skipit).
    * * *
    pres. slæ, slær, slær; pl. slám (m. sláum), sláið, slá: pret. sló, slótt, slóttú (mod. slóst, slóstu), sló; pl. slógu (slósk = slógusk, Sturl. ii. 208 C): subj. slægi: imperat. slá, sláðú: part. sleginn: a pret. sleri or slöri occurs as a provincialism in the old vellum Ágrip—sløru, Fms. x. 403; sleri, 394; slæri, i. e. slöri, 379: [Ulf. slahan = τύπτειν, παίειν; A. S. sleân, slæge; Engl. slay; Dan.-Swed. slaa; O. H. G. slahan; Germ. schlagen.]
    A. To smite, strike, Dropl. 13; slá með steini, Fms. viii. 388; slá e-n til bana, ii. 183; slá e-n högg, kinnhest, i. 150, ix. 469, 522, Ld. 134; slá knött, Vígl. 24; slá til e-s, to strike at one, Finnb. 306, Sturl. ii. 24 C; slá í höfuð e-m, Fms. v. 173.
    2. slá hörpu, fiðlu, to strike the harp, fiddle, Vsp. 34, Fdda 76, Am. 62, Bs. i. 155, Fb. i. 348, Fms. vii. 356 (in a verse), Sks. 704, Grett. 168 (hörpu-sláttr); slá hljóðfæri, Fms, iii. 184; slá slag, to strike up a tune; hann sló þann slag, … sló hann þá Gýgjar-slag… þann streng er hann hafði ekki fyrr slegit, Fas. iii. 222, 223, cp. drápa and drepa: slá leik, to strike up for a dance or game to begin, hann sá at leikr var sleginn skamt frá garði, Sturl. ii. 190; so in embroidery (see borð), slá danz, 117, Karl. 52: slá eld, to strike fire, Fms. ix. 234: slá vef, to strike the loom, in weaving, xi. 49, Darr.; slá borða, Fas. i. 193, 205.
    3. to hammer, forge; slá hamri, Vkv. 18; slá sverð, Þiðr. 21; slá þvertré af silfri í hofit, Landn. 313; slá saum, Fms. ii. 218, ix. 377, Stj. 451; hann sló gull rautt, Vkv. 5; slá herspora, Fms. vii. 183; sleginn fram broddr ferstrendr, Eg. 285; slá öxar eða gref, Stj. 451: to mount, járnum sleginn, Fms. v. 339, Fas. iii. 574: to strike off, of coin.
    4. to mow, cut grass; slegin tún, Nj. 112; þrælar níu slógu hey, Edda 48; ek mun láta bera út ljá í dag ok slá undir sem mest … slá töðu, Eb. 150, Fb. i. 522; slá teig þann er heitir Gullteigr, Ísl. ii. 344; slá afrétt, Grág. ii. 303; slá eng, 281, Gþl. 360: absol., þeir slóu (sic) allir í skyrtum, Ísl. ii. 349, Grág. ii. 281.
    5. to slay, smite, kill, Stj. passim, but little used in classical writings, where drepa is the word; sverði sleginn, 656 C. 4; slá af, to slay. Bs. ii. 56, 89, Stj. 183; slá af hest, to kill a horse, send it to the knacker: to smite with sickness, slá með likþrá, blindleik, blindi, Stj.; harmi sleginn, Fms. iii. 11.
    II. metaph. phrases; slá kaupi, to strike a bargain, Ld. 30, Fms. ii. 80; slá máli í sátt, to put it to arbitration, Fms. x. 403; slá kaupi saman, Fb. ii. 79: slá fylking, to dress up a line of battle, Fms. viii. 408; slá öllu fólki í mannhringa, x. 229; slá hring um, to surround, Nj. 275. Fas. ii. 523; slá manngarð, mannhring, to form a ring of men round, Eg. 80, 88, Fms. viii. 67, x. 229; eldi um sleginn, Sól.: slá í lás, to slam, lock, Sturl. i. 63: slá eldi í, to set fire to, Fms. vii. 83, xi. 420, Hdl. 47; slá beisli við hest, to put a bridle in a horse’s mouth. Fas. ii. 508: slá landtjöldum, to pitch a tent, Eg. 291, Fms. ii. 264; or also, to strike a tent, take it down, Fær. 147; slá landtjalds-stöngunum, to loosen them, Hkr. i. 26; slá festum, to unmoor a ship, ii. 222, Fms. viii. 288, 379; slá undan höfuð-bendunum, to slacken the stays, Al. 67; slá netjum, to put out the nets. Bs. ii. 145; slá hundum (or slá hundum lausum, Fms. ii. 174, x. 326), to slip the hounds, Hom. 120.
    2. with prepp.; slá e-n við, to display; slá við segli, to spread the sail, Fas. ii. 523; þá var slegit við öllum búnaði, all was taken into use, Fms. x. 36; ek hefi þó náliga öllu við slegit, því er ek hefi í minni fest, I have put forth all that I recollected, Bs. i. 59: slá e-n upp, to spread a report (upp-sláttr), Fms, viii. 232, ix. 358: slá niðr, to throw down, Hom. 110; hann sló sér niðr, he lay down, Fms. ii. 194; hann slær sér niðr ( takes to his bed) sem hann sé sjúkr, Stj. 520; nú er niðr slegit allri vináttu, an end to all friendship, Fms. vi. 286, xi. 72: slá út, to throw out, N. G. L. i. 31; slá út eitrinu, to pour it out, Edda 40: slá saman liðinu, to join the army, Fms. x. 268: slá upp ópi, to strike up, raise a cry, viii. 414, Fb. ii. 125: slá í sundr kjöptunum, ii. 26: slá á e-t, to take to a thing; slá á glens ok glímur, he took to play and sport, Fms. ii. 182; hann sló á fagrmæli við þá, begun flattering, Nj. 167; slá í rán, to betake oneself to robbery, Stj. 400: slá á heit, to take to making a vow, Fs. 91: slá á, to take on oneself; slá á sik sótt, to feign illness, Fms. vi. 32; slá á sik úlfúð, to show anger, ill-will, Eb. 114; skaltú ekki slíku á þik slá, at þrá eptir einni konu, do not betake thyself to that, Ísl. ii. 250: slá e-u af, to put off; eg hefi slegið því af.
    III. impers., it strikes or breaks out to a thing, i. e. the thing happens; loganum sló út um keröldin, flames broke out round the casks, Fms. i. 128; þá sleri ljósi fyrir hann sem elding væri, x. 394; sló á hann hlátri, he was taken in a fit of laughter, vii. 150; sló ópi á herinn, the men fell a-shouting, viii. 225; þá sleri á uþefjani ok ýldu, x. 379; sló þá í verkjum fyrir brjóstið, Sturl. ii. 127 C. Bs. i. 119; sló þá felmt ok flótta á liðit, the men were panic-stricken and took to flight, Fms. i. 45; þótt þunga eðr geispa slái á hana, vi. 199; sló mikilli hræðslu á konu þá, viii. 8; sló ifa í skap honum, 655 xii. 3, Stj. 424; því slær á ( it so happens), at hann réttir höndina í ljósit, Bs. i. 462; slær þegar í bardaga, it came to a fight, Fms. xi. 32; sló með þeim í mestu deilu, x. 99; í kappmæli, Fb. i. 327; hér slær í allmikit úefni, Nj. 246; var mjök í gadda slegit, at hann mundi fá hennar (cp. Dan. klapped og klart), 280; þá sló því á þá, at þeir fóru í á með net, Bs. i. 119.
    B. Reflex. to throw oneself, betake oneself; slósk hón at fram eldinum, she rushed to the fireside, Fms iv. 339; slásk á bak e-m, to go behind another, Sturl. i. 197 C; slásk aptr, to draw back; gæta þess at eigi slægisk aptr liðit, Ó. H. 214; þeir kómu í Valadal, ok slósk (sic = slógusk) þar inn, broke into the houses, Sturl. ii. 208 C; þá slógusk í Suðreyjar víkingar, Vikings infested, invaded the islands, Fms. i. 245; slásk í för með e-m, to join another in a journey, xi. 129; ef nokkurr slæsk í mat eðr mungát, ok rækir þat meirr enn þingit, Gþl. 15; hann slósk á tal við Guðrúnu, entered into conversation with G., Nj. 129; slásk í sveit með e-m, Ó. H. 202; slásk á spurdaga við e-n, to ask questions, Sks. 302 B; slásk á svikræði, Fms. vi. 179. ☞ The slæsk in Ld. 144 is an error for slævask, see sljófa.
    II. recipr. to fight; hann slóst við Enska í hafi, Ann. 1420, cp. Dan. slaaes, but it is unclass., for berjask is the right word.
    III. part. sleginn; með slegnu hári, with dishevelled hair, Finnb. 250: hón var mörgu sleginn, whimsical, Gþl. 3 (= blandin): sleginn, surrounded, Akv. 14, 29; sleginn regni, beaten with rain, Vtkv. 5: sleginn, coined, N. G. L. i. 5.

    Íslensk-ensk orðabók > SLÁ

  • 7 отставать

    несов
    1) lag behind; be behind
    2) ( о часах) be slow [slou]

    часы́ отстаю́т на 10 мину́т — the watch (clock) is ten minutes slow

    •
    - не отставайте!

    Американизмы. Русско-английский словарь. > отставать

  • 8 шагом

    1) ( медленно) at a foot's pace, slowly [slou-]
    2) (медленным аллюром, не рысью) at a walking/slow pace

    ло́шади шли ша́гом — the horses moved along at a walking pace

    •

    Американизмы. Русско-английский словарь. > шагом

  • 9 sláa

    v.
    to hit
    (slái, (slær), sló, slóu, sligin)

    Faroese-English dictionary > sláa

См. также в других словарях:

  • slou-moušn — slȏu mòušn m DEFINICIJA v. slow motion …   Hrvatski jezični portal

  • slou-foks — slȏu fȍks m DEFINICIJA v. slow fox …   Hrvatski jezični portal

  • SLOU — Showa Line Limited (Regional » Railroads) …   Abbreviations dictionary

  • SLOU — abbr. Showa Line Limited [railway pool code] …   Dictionary of abbreviations

  • i-slou — i slou, i slowe ME. pa. pple. of slay v …   Useful english dictionary

  • Sloughi — Slou|ghi [ slu:gi] vgl. ↑Slughi …   Das große Fremdwörterbuch

  • slow — slow1 [ slou ] adjective *** ▸ 1 not fast ▸ 2 taking a long time ▸ 3 not intelligent ▸ 4 not busy/exciting ▸ 5 music: at slow speed ▸ 6 about (part of) road ▸ 7 clock: with earlier time ▸ 8 about film/camera ▸ 9 oven: at low temperature ▸ +… …   Usage of the words and phrases in modern English

  • slow — SLOW, slow uri, s.n. Numele unui dans modern, cu mişcări lente; melodie după care se execută acest dans. [pr.: slou] – cuv. engl. Trimis de IoanSoleriu, 25.07.2004. Sursa: DEX 98  SLOW s.n. Dans modern, cu mişcare lentă; melodia acestui dans.… …   Dicționar Român

  • slowfox — SLOW FOX, slow fox uri, s.n. Dans modern mai lent decât foxtrotul. [pr.: slou fox] – Din engl. slow fox. Trimis de IoanSoleriu, 13.09.2007. Sursa: DEX 98  SLOW FOX s.n. Melodie cu ritm de foxtrot lent. [pron. slóu fox. / < engl. slowfox].… …   Dicționar Român

  • slay — v. a. [sle]. 1128 B.; pret. ‘slowe.’ RG. 528; ‘slou.’ RG. 376; ‘slouȝ.’ 2373 B.; 2. pl. imper. ‘sleth.’ RG. 236; part. ‘yslawe.’ RG. 9 …   Oldest English Words

  • By the sly — Sly Sly, a. [Compar. {Slier}or {Slyer}; superl. {Sliest} or {Slyest}.] [OE. sli, slegh, sleih, Icel. sl?gr, for sl?gr; akin to Sw. slug, Dan. slu, LG. slou, G. schlau; probably to E. slay, v.t.; cf. G. verschlagen sly. See {Slay}, v. t., and cf.… …   The Collaborative International Dictionary of English

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»