-
1 coffre-fort
m. (de coffre et fort) (pl. coffres-forts) желязна, огнеупорна каса (за пари, ценности). -
2 porte-fort
m.inv. (de se porter fort) юр. лице, което гарантира за друго лице, че то ще изпълни поетото задължение. -
3 faible
adj. (lat. flebilis "pitoyable, digne d'être pleuré", de flere "pleurer") 1. слаб; se sentir faible чувствам се слаб; 2. прен. слаб, безхарактерен, малодушен; 3. незначителен, жалък, малък; 4. крехък; 5. беззащитен, нестабилен; 6. посредствен, лош; élève faible слаб ученик; 7. нерешителен, несигурен; c'est un homme faible et craintif това е нерешителен и страхлив човек; 8. мор. лек; 9. m. слабо, уязвимо място; слабост; 10. m. слаб човек; 11. loc.adv. du fort au faible, le fort portant le faible средно взето. Ќ faible d'esprit слабоумен; avoir un faible pour имам слабост, наклонност към. Ќ Ant. fort, vigoureux, robuste, énergique; grand, considérable. -
4 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
5 avant2
adv. (lat. imp. abante, de ab et ante "avant") 1. по-рано, по-напред, преди това; 2. навътре, надълбоко, надалече, късно (в съчет. с si, bien, trop, plus, assez, fort); bien avant2 dans la nuit твърде късно през нощта; 3. loc. adv. avant2 peu скоро, след малко; en avant2 напред; 4. prép. преди; 5. loc. prép. avant2 de преди; avant2 tout преди всичко; 6. loc. conj. avant2 que преди да; 7. en avant2! interj. напред! Ќ Ant. après. -
6 bauge
f. (p.-к. du gaul. °balc "fort" et "terre inculte") 1. бърлога на глиган; 2. разш. кочина; 3. прен. мръсно жилище, бърлога; 4. вид мазилка от кал и слама. -
7 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
8 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
9 café
m. (arabe qahwa, turc kahvé) 1. кафе (плод); 2. кафе (питие); marc de café утайка от кафе; 3. кафене; entrer dans un café влизам в кафене; 4. adj.inv. тъмнокафяв цвят; une robe café тъмнокафява рокля; 5. кафе (растение); plantation de café кафеена плантация. Ќ café crème капучино; c'est fort de café това е невероятно, преувеличено; café au lait adj.inv. светлокафяв цявт; café chantant кафе-шантан, кафене в което свирят музиканти. -
10 canonner
v.tr. (de canon1) обстрелвам с оръдие; canonner un fort обстрелвам с оръдие крепост. -
11 chancelant,
e adj. (de chanceler) 1. залитащ, несигурен; pas chancelant, несигурна стъпка; 2. прен. разклатен, разколебан, разтреперан; santé chancelant,e разклатено здраве. Ќ Ant. assuré, ferme, fort, solide. -
12 château1
m. (lat. castellum, de castrum "camp") (pl. château1x) 1. феод. замък, крепост, кула, дворец; château1 fort укрепен замък; 2. богата частна къща, замък; 3. мор. надстройка на горната палуба на кораб. Ќ château1 d'eau воден резервоар на високо място за снабдяване на селище с вода; château1x en Espagne въздушни кули, неосъществими мечти; Le Château кралският двор; шег. Елисейския дворец (президенството); mener une vie de château1 водя охолен живот в безделие; château1 branlant дете, което се учи да ходи. -
13 chétif,
ve adj. (lat. pop. °cactivus, crois. lat. captivus et gaul. °cactos "prisonnier") 1. слаб, хилав, мършав; 2. прен. плачевен, беден, жалък, мизерен; récolte chétif,ve жалка реколта. Ќ Ant. fort, robuste, vigoureux; riche. -
14 coffre
m. (bas lat. cophinus) 1. ковчег; сандък; coffre fort метална каса за ценности; банкова касетка за съхраняване на ценности; 2. сандък под седалището на колар; 3. багажник; le coffre d'une voiture багажник на автомобил; 4. разг. гръдна кухина, гръден кош, гърди; 5. огнеупорна каса; 6. фризер с горен капак. Ќ le coffre d'un piano дървена част на пиано; coffre d'un navire мор. корпус на кораб; avoir du coffre имам здраво телосложение; дишам, без да се задъхвам. Ќ les coffres de l'Etat държавно съкровище. -
15 combat
m. (de combattre) 1. битка, сражение, схватка; combat naval морска битка; combat aérien въздушна битка; 2. бой, сбиване; 3. прен. борба; combat de gladiateurs гладиаторска борба; 4. състезание, спор. Ќ au plus fort du combat в разгара но боя; hors de combat вън от строя; les combats лит. война; gaz de combat боен газ; combat singulier дуел (в Средновековието); sports de combat бойни спортове ( бойно изкуство). -
16 conforter
v.tr. (lat. ecclés. confortare, de fortis "fort") 1. ост. окуражавам; 2. ост. давам физически сили на някого; 3. правя по-силен (политически режим, теза и др.); 4. затвърждавам мнение, правя по-убеден. Ќ Ant. débiliter; affaiblir, ébranler. -
17 contrefort
(de contre- et fort) 1. обущ. кожено уплътнение в задната част на обувка, което обхваща петата; 2. стълб, подпора на стена; 3. предпланина. -
18 débile
adj. (du lat. debilis) 1. слаб, изтощен, немощен, хилав; une santé débile разстроено здраве; 2. m. в съчет. débile mental слабоумен, ненормален; 3. разг. глупак, простак. Ќ Ant. fort, vigoureux. -
19 défait,
e adj. (de défaire) 1. развален; lit défait, развалено легло; 2. посърнал, блед, слаб; visage défait, посърнало лице; 3. развързан (за възел); 4. разрошен (за прическа); 5. разбит ( за войска). Ќ Ant. fait; fort, gaillard. -
20 doux,
ce adj. (lat. dulcis) 1. сладък; 2. мек; ковък; fer doux, меко, ковко желязо; 3. прен. сладък, нежен, приятен; благ; кротък, спокоен, тих; 4. нестръмен, полегат; 5. слаб, ситен; 6. loc. adv. а la doux,ce полека, бавно, леко; en doux,ce мълчешката; 7. loc. interj. tout doux,! полекичка!; 8. adv. леко, тихо. Ќ eau doux,ce речна вода; faire les yeux doux, гледам влюбено; filer doux, покорен съм, оставям се да ме водят; poisson d'eau doux,ce речна риба; se la couler doux,ce живея си безгрижно. Ќ Ant. amer, acerbe, dur, acide; fort, piquant.
См. также в других словарях:
Fort Worth, Texas — Fort Worth City City of Fort Worth Montage of Fort Worth … Wikipedia
Fort Lauderdale, Florida — Fort Lauderdale City Downtown Fort Lauderdale skyline … Wikipedia
Fort Ross — 1828, Auguste Bernard Duhaut Cilly (1790 1849), veröffentlicht in seinem Voyage autour du monde, principalement a la Californie et aux Iles Sandwich, pendant les années 1826, 1827, 1828, et 1829, Paris: Arthus Bertrand and Saint Servan: D.… … Deutsch Wikipedia
Fort Boyard (Jeu Télévisé) — Pour les articles homonymes, voir Fort Boyard (homonymie). Fort Boyard Logo du jeu télévisé Fort Boyard en 2009 … Wikipédia en Français
Fort Boyard (jeu televise) — Fort Boyard (jeu télévisé) Pour les articles homonymes, voir Fort Boyard (homonymie). Fort Boyard Logo du jeu télévisé Fort Boyard en 2009 … Wikipédia en Français
Fort boyard (jeu télévisé) — Pour les articles homonymes, voir Fort Boyard (homonymie). Fort Boyard Logo du jeu télévisé Fort Boyard en 2009 … Wikipédia en Français
Fort Hood shooting — Killeen police SWAT team responds to the shooting … Wikipedia
fort — fort, orte (for, for t ; le t ne se lie pas : un homme for et hardi ; au pluriel, l s ne se lie pas : des hommes for et hardis ; cependant quelques uns lient cette s : des hommes for z et hardis ; quand fort est employé pour le superlatif absolu … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fort Madison, Iowa — City Downtown Fort Madison, 2007 … Wikipedia
Fort Benning — The United States Army Maneuver Center of Excellence Part of Training and Doctrine Command (TRADOC) Forces Command (FORSCOM) Special Operations Command (USSOCOM) Georgia (United States) … Wikipedia
Fort Queenscliff — Fort Queenscliff, in Victoria, Australia, dates from 1860 when an open battery was constructed on Shortland s Bluff to defend the entrance to Port Phillip Bay. The Fort, which underwent major redevelopment in the late 1870s and 1880s, became the… … Wikipedia
