-
1 siècle
m. (lat. sæculum "séculaire") 1. век, столетие; 2. pl. дълъг период от време; вечност; depuis des siècles отпреди много време; 3. съвремие, настояще; 4. време, епоха; 5. рел. светски живот. -
2 lumière
f. (lat. lumen "lumière") 1. светлина; lumière du jour дневна светлина; lumière diffuse разсеяна светлина; 2. свещ, запалена лампа, светилник; faites de la lumière запалете лампите, светнете; 3. високоинтелигентен човек; ce n'est pas une lumière разг. той не е много интелигентен; 4. техн. пролука в тръбичка; 5. отвор (на пушка); 6. pl. прен. познания, осведоменост; просвещение; светлина; худ. светлини; siècle des lumières век на просвещението; les lumières et les ombres светлините и сенките. Ќ mettre en lumière публикувам, издавам; voir la lumière раждам се; живея. Ќ Ant. obscurité, ombre; aveuglement. -
3 machine
f. (lat. machina "invention, engin") 1. машина, механизъм; machine а coudre шевна машина; machine а écrire пишеща машина; machine а calculer сметачна машина; machine а vapeur парна машина; machine hydraulique хидравлична машина; machine pneumatique пневматична машина; machine а forer сондажен агрегат; machine électronique електронна машина; machine agricole земеделска машина; machine-transfert (pl. machines-transferts) поточна линия от станоци; machine diesel дизелова машина; machine combinée комбайн; chambre а machines машинно отделение; machine а laver пералня; machine infernale адска машина; machine d'une montre механизъм на часовик; 2. ост. оръдие; machine de guerre обсадно оръдие; 3. организъм, машина; machine de l'homme човешкият организъм; 4. прен., ост. гениално произведение; 5. механизиране на сцена; 6. мор. la chambre des machines машинно отделение; 7. машина, кола, мотор; machine diesel дизелова кола; 8. механизиране; le siècle de la machine векът на механизацията; 9. худ. une grande machine голяма помпозна картина; 10. за жена или момиче, на което не се знае името. Ќ la machine ronde земята; machine а coudre (а découdre) картечница; faire machine arrière (en arrière) прекратявам, прекъсвам започнатата работа. -
4 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
5 mondain,
e adj. (lat. ecclés. mondanus "du monde, du siècle") 1. светски; 2. m., f. светски човек; човек от висшето общество. -
6 présent2,
e adj. (lat. prњsens) 1. който присъства, присъстващ; être présent2, а un endroit присъствам някъде; 2. настоящ, актуален; le siècle présent2, настоящият век; 3. сегашен; temps présent2, грам. сегашно време; 4. m. настоящето, сегашното; vivre dans le présent2, живея в настоящето; 5. f. настоящото писмо, текст; 6. interj. présent2,! тук! 7. loc. adv. а présent2, сега; 8. loc. conj. а présent2, que сега, когато. -
7 quinzième
adj. numér. ord. et n. (de quinze) 1. петнадесети; le ХV-e siècle петнадесети век; 2. m. петнадесета част; neuf quinzièmes девет петнадесети; 3. adj. който се дели на петнадесет; 4. m., f. петнадесети по ред. -
8 séculaire
adj. (lat. sæcularis, de sæculum "siècle") 1. стогодишен, столетен; 2. вековен; много стар. -
9 unique
adj. (lat. unicus, de unus "un") 1. единствен, едничък; enfant unique единствено дете; son unique fils нейният единствен син; cas unique изолиран, единствен случай; c'est son unique souci това е единствената Ј грижа; 2. единен; monnaie unique единна валута; 3. прен. единствен по своя род, забележителен, несравним, необикновен; l'homme est une créature unique човекът е единствено по рода си творение; c'est un siècle unique това е забележителен век; une occasion unique изключителен случай; 4. странен, чудноват; екстравагантен; type unique екстравагантен, странен тип. Ќ rue а sens unique еднопосочна улица. Ќ Ant. multiple, plusieurs; différent, divers; commun, habituel. -
10 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
siècle — [ sjɛkl ] n. m. • XIIIe; secle 1080; seule Xe; lat. sæculum→ séculaire, séculier I ♦ 1 ♦ Période de cent ans dont le début (ou la fin) est déterminé par rapport à un moment arbitrairement défini, et spécialt par rapport à l ère chrétienne. Le deu … Encyclopédie Universelle
siecle — SIECLE. s. m. Cours de cent années. Nous sommes dans le dix septiesme siecle de l Eglise. il y a tant de siecles depuis le deluge, depuis la creation du monde. de siecle en siecle. le commencement, le milieu, la fin du siecle. la durée d un… … Dictionnaire de l'Académie française
Siecle — Siècle Un siècle est maintenant une période de cent années. Le mot vient du latin saeculum, i, qui signifiait « race », « génération ». Il a ensuite indiqué la durée d une génération humaine et faisait 33 ans 4 mois. Très… … Wikipédia en Français
Siecle d'or — Siècle d or Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le siècle d or est une expression qui s applique à différents contextes historiques : Le Siècle d or espagnol Le Siècle d or néerlandais… … Wikipédia en Français
Siècle d’or — Siècle d or Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le siècle d or est une expression qui s applique à différents contextes historiques : Le Siècle d or espagnol Le Siècle d or néerlandais… … Wikipédia en Français
Siècle — (franz., spr. ßjǟkl ), Jahrhundert. »Le S.«, Titel einer 1836 gegründeten, früher fast radikalen, jetzt rechtsrepublikanischen Pariser Morgenzeitung, die besonders gegen den Sozialismus in allen seinen Formen kämpft … Meyers Großes Konversations-Lexikon
siècle — [sye′kl ] n. pl. siècles [sye′kl ] 〚Fr〛 1. a century 2. an era * * * … Universalium
siecle — Siecle, Seculum … Thresor de la langue françoyse
siècle — [sye′kl ] n. pl. siècles [sye′kl ] [Fr] 1. a century 2. an era … English World dictionary
siècle — (siè kl ) s. m. 1° Espace de cent années. Le siècle actuel a commencé le premier jour de l année 1801, et finira le dernier jour de l année 1900. • Et de ses successeurs l empire inébranlable Sera de siècle en siècle enfin si redoutable, Qu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SIÈCLE — s. m. Espace de temps composé de cent années. Nous sommes dans le dix neuvième siècle de l ère chrétienne. Il s est écoulé tant de siècles depuis le déluge, depuis la création du monde. De siècle en siècle. Le commencement, le milieu, la fin d un … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
