-
1 serrure
f. (de serrer "fermer") ключалка, брава. -
2 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
3 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот. -
4 engager
v.tr. (de en- et gage) 1. залагам; engager ses bijoux залагам бижутата си; 2. прен. залагам, давам; engager son honneur залагам своята чест; 3. свързвам, вкарвам едно в друго; 4. каня, подканвам; 5. обвързвам; 6. започвам, завързвам; engager une discussion започвам спор; 7. наемам; engager un domestique наемам домашен прислужник; 8. увещавам, съветвам; 9. воен. записвам (доброволци); набирам; 10. вкарвам, въвличам; 11. влагам; engager des capitaux влагам капитали; 12. вкарвам; engager la clef dans la serrure вкарвам ключ в ключалка; 13. мор. полягам на една страна (за кораб); s'engager 1. обвързвам се, наемам се, поемам задължение; s'engager а faire qqch. поемам задължение да направя нещо; 2. навлизам; engager dans une voie навлизам в даден път; 3. постъпвам; 4. прен. впускам се, залавям се; 5. участвам; 6. започвам. Ќ engager l'épée допирам сабята до сабята на противника преди започването на двубоя; engager sa foi кълна се в своята вяра; engager un cheval уведомявам, че конят ми ще участва в състезание. Ќ Ant. dégager; dissuader; terminer; désengager. -
5 forcer
v. (lat. pop. °fortiare, de fortia) I. v.tr. 1. насилвам, разбивам, счупвам, строшавам; forcer une serrure разбивам, счупва брава; 2. ост. вземам с насилие, побеждавам; 3. насилвам, принуждавам, изнасилвам; 4. прекалявам, пресилвам, увеличавам; 5. ускорявам зреенето (на гроздето); 6. пресилвам, преуморявам; 7. преодолявам, превъзмогвам; 8. изкълчвам, изопачавам; II. v.intr. 1. мор. изпъвам се (за въже, платна и под.); 2. наддавам (на карти); 3. спорт. изразходвам голяма енергия за постигане на резултат; III. v. pron. насилвам се, принуждавам се насила; forcer а налагам си задължение. Ќ forcer la marche le pas ускорявам хода; forcer la porte de qqn. влизам насила у някого. -
6 incrochetable
adj. (de in et crocheter) който не може да се отвори с шперц; serrure incrochetable секретна брава. -
7 introduire
v.tr. (lat. introducere) 1. вкарвам, вмъквам; introduire la clé dans la serrure вкарвам ключа в ключалката; introduire des mots nouveaux dans un dictionnaire вкарвам нови думи в речник; 2. завеждам, въвеждам, представям; introduire qqn. а la cour въвеждам някого в двореца; introduire qqn. dans un club завеждам някого в клуб; 3. водя, вмъквам; 4. внасям, донасям от една страна в друга; 5. правя да се възприеме, въвеждам; introduire une coutume въвеждам обичай; 6. слагам между другите неща, вмъквам; s'introduire вмъквам се, влизам; намесвам се; s'introduire dans les affaires de qqn. намесвам се в работите на някого. Ќ introduire une instance започвам дело. Ќ Ant. expulser, chasser; arracher, enlever; renvoyer, exclure. -
8 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
9 serrurier
m. (de serrure) ключар; шлосер, железар. -
10 sûreté
f. (de seur, sûr, d'apr. lat. securitas) 1. сигурност, безопасност; mettre qqn. en sûreté поставям някого на сигурно, безопасно място; serrure de sûreté секретна заключалка; pour plus de sûreté за повече сигурност; 2. гаранция, осигуряване, предохранителни мерки; donner des sûretés а qqn. давам гаранции на някого; 3. точност, прецизност; sûreté de main точност, прецизност на ръката (когато човек извършва някаква дейност); 4. la Sûreté тайна полиция, обществена безопасност ( във Франция). Ќ Ant. danger, détresse, péril.
См. также в других словарях:
serrure — [ seryr ] n. f. • v. 1170; serredure fin XIe; de serrer « fermer » ♦ Dispositif fixe de fermeture (d une porte, d un tiroir, d un coffre) comportant un mécanisme qu on manœuvre à l aide d une clé (⇒ 1. gâche, mortaise, pêne). La serrure d une… … Encyclopédie Universelle
Serrure — de l hôtel de ville de Mons en Belgique Une serrure est un mécanisme de fermeture (d’une porte, d’un véhicule) qui ne peut être ouvert que par une clef ou une combinaison correspondante. Sommaire … Wikipédia en Français
serrure — SERRURE. s. f. Ouvrage, machine de fer, de cuivre, de bois, &c. qui s ouvre avec une clef, & qu on applique à une porte, à un coffre, &c. pour les fermer. Bonne serrure. serrure à double ressort. serrure à deux, à trois penes. serrure à bosse.… … Dictionnaire de l'Académie française
Serrure — (spr. ßerrǖr ), Constant Philip, verdienstvoller fläm. Gelehrter, geb. 22. Sept. 1805 in Antwerpen, gest. 6. April 1872 in Moortzeele bei Gent, studierte in Löwen Geschichte und Rechtswissenschaft, wurde 1882 Archivar von Ostflandern, aber schon… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
serrure — Serrure, Sera … Thresor de la langue françoyse
serrure — (sè ru r ) s. f. 1° Machine qu on applique à une porte, à un coffre etc. et qui sert à les fermer et à les ouvrir par le moyen d une clef. Une serrure à double tour. Une serrure à secret. Lever une serrure. • D une main tremblante je mis la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SERRURE — s. f. Machine ordinairement de fer ou de cuivre, qu on applique à une porte, à une armoire, etc., pour servir à les fermer et à les ouvrir, et qui s ouvre et se ferme par le moyen d une clef. Une bonne serrure. Une serrure à double tour. Serrure… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SERRURE — n. f. Appareil fixé à une porte, à une armoire, etc., pour servir à les fermer et à les ouvrir par le moyen d’une clef. Une serrure à double tour. Le pêne, la gâche d’une serrure. Serrure de sûreté. Serrure à ressort. Serrure à secret. Brouiller… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
serrure — nf. charalye (Tignes), SARALYE (Albanais.001, Albertville.021, Annecy.003, Arvillard, Chambéry, Thônes.004, Vaulx, Villards Thônes), sarèlye (Montagny Bozel), séralye (Saxel.002), sêralye (Ballaison, Bellevaux), seûralye (Cordon), R.2. Fra. La… … Dictionnaire Français-Savoyard
serrure — La nature de la femme dont l’homme a la clef dans son pantalon. Quand on fouille à votre serrure Avec la clef de la nature. Le Sr DE SYGOGNES. Comment pensez vous qu’on puisse garder une serrure, à qui toutes sortes de… … Dictionnaire Érotique moderne
Serrure a garnitures — Serrure à garnitures Serrure à garnitures verrouillée Serrure à garnitures avec clé insérée … Wikipédia en Français
