-
1 serré,
e adj. (de serrer) 1. гъст, сбит; écriture serré,e сбит почерк; 2. прен. строг, остър; стегнат, точен ясен; style serré, стегнат стил; 3. финансово притеснен. Ќ avoir le cњur serré, свито ми е сърцето, изпитвам тревога. -
2 serre
f. (de serrer) 1. техн. мачкане, изстискване, пресоване; 2. pl. нокти на граблива птица; 3. парник; effet de serre парников ефект; 4. (de lat. serra "scie") геогр. издължен тесен хълм в Южна Франция. -
3 serre-écrou
m. (de serrer et écrou) (pl. serre-écrous) техн. велосипеден гаечен ключ. -
4 serre-fils
m.inv. (de serre et fil) устройство за свързване на електически жици. -
5 serre-file
m.inv. (de serrer et file) последен офицер или подофицер в редиците на войскова част. -
6 serre-frein(s)
m.inv. (de serrer et frein) спирач. -
7 serre-frein(s)
m.inv. (de serrer et frein) спирач. -
8 serre-joint(s)
m. (de serrer et joint) дърводелска стяга ( инструмент за стягане на залепени дъски). -
9 serre-joint(s)
m. (de serrer et joint) дърводелска стяга ( инструмент за стягане на залепени дъски). -
10 serre-livres
m.inv. (de serrer et livre) подпорка за подреждане на книги в изправено положение. -
11 serre-nez
m.inv. (de serrer et nez) малък инструмент, с който се притискат ноздрите на кон, за да бъде усмирен. -
12 serre-papiers
m.inv. (de serrer et papier) ост. място, малка мебел, където се прибират книжа. -
13 serre-tête
m.inv. (de serrer et tête) 1. лента за коса; 2. шлем, каска (на авиатор, скиор и др.). -
14 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
15 clairsemé,
e adj. (de clair et semé) рядък, разреден; пръснат тук-там; arbres clairsemé,s разпръснати, редки дървета; population clairsemé,e население с ниска гъстота. Ќ Ant. compact, dense, pressé, serré. -
16 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
17 compresseur
m. et adj. (du lat. compressus "serré") 1. техн. компресор; 2. adj. компресиращ. Ќ rouleau compresseur валяк. -
18 coulant1,
e adj. (de couler) 1. течен, който тече; 2. плавен, гладък, лек; style coulant1, гладък стил; 3. разг. сговорчив, отстъпчив; 4. лесен, приятен. Ќ nњud coulant1, възел, който се стяга и разпуска; примка за бесене; vin coulant1, пивко вино. Ќ Ant. serré, difficile, sévère. -
19 culture
f. (de cultura) 1. обработване, отглеждане; la culture de la terre обработване на земята; culture en serre отглеждане в парник (на растение); 2. изучаване, занимаване със; 3. култура; culture livresque ерудираност; culture philosophique философска култура; culture générale обща култура; culture de masse масова култура; la culture latine културата на латинския свят; 4. culture physique физкултура; 5. f. pl. зем. култури; обработваеми земи. Ќ culture des moules отглеждане на миди; perles de culture изкуствено отглеждани бисери; culture microbienne отглеждане, култивиране на микроорганизми; culture de tissus култивиране на човешка тъкан по изкуствен начин. Ќ Ant. friche, jachère; ignorance, inculture. -
20 interrogatoire
m. (bas lat. interrogatorius) 1. юр. разпит; interrogatoire serré щателен разпит; 2. протокол за разпит.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
SERRE — Dans son sens le plus large, une serre désigne un dispositif établi pour modifier à moindres frais l’action des facteurs naturels et l’adapter au mieux aux besoins des plantes. Par sa présence, la serre crée, à partir du milieu naturel, un milieu … Encyclopédie Universelle
serré — serré, ée 1. (sè ré, rée) part. passé de serrer. 1° Étreint, pressé. Noeud bien serré. Un homme serré dans ses souliers. • Télémaque et Mentor, les larmes aux yeux, prennent congé du roi, qui les tient longtemps serrés entre ses bras et qui… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
serre- — ⇒SERRE , élém. de compos. Élém. issu d une forme du verbe serrer, entrant dans la constr. de certains termes techn. A. [Corresp. à serrer I] V. serre papiers B et aussi: serre bijoux, subst. masc. inv., vx. Coffret ou cassette où l on range des… … Encyclopédie Universelle
Serre — ist der Familienname von: Catherine Serre, französische Film und Fernsehschauspielerin Claude Serre (1938–1998), französischer Humorist Denis Serre (*1954), französischer Mathematiker Friederike Serre (1800–1872), Mäzenin, Gastgeberin Jean Pierre … Deutsch Wikipedia
serré — Serré, [serr]ée. part. Il a les sign. de son verbe. On dit, Avoir le coeur serré, pour dire, Avoir le coeur saisi de douleur. A cette nouvelle il eut le coeur si serré, que. On dit aussi, Avoir le ventre serré, pour dire, N aller pas librement à… … Dictionnaire de l'Académie française
Serre — Serre … Wikipedia Español
serre — Serre. s. f. v. Lieu couvert où l on serre les orangers, les jasmins, & autres arbres ou plantes qui ont besoin d estre à couvert de la gelée. Une grande, une belle serre. Tirer les orangers de la serre. Serre. Se dit aussi à la campagne du lieu… … Dictionnaire de l'Académie française
SERRE (J.-P.) — SERRE JEAN PIERRE (1926 ) Mathématicien français qui a apporté des contributions essentielles dans de nombreuses branches des mathématiques. Serre a été élève à l’École normale supérieure de 1945 à 1948; après avoir enseigné pendant quelques… … Encyclopédie Universelle
serre — m. sommet aigu; suite de sommets; colline; montagne. « Vers lou serre, un tros de muraio s es ascla. » Félix Gras … Diccionari Personau e Evolutiu
Serre [1] — Serre, Nebenfluß der Oise, entspringt im französischen Departement Ardennen; mündet nach 12 Meilen bei Crècy im Departement Aisne … Pierer's Universal-Lexikon
Serre [2] — Serre, geb. 1789 in Bromberg, studirte in Frankfurt a.d. O. Jurisprudenz, wurde dann Referendar beim Oberlandesgericht in Glogau, trat Ende 1812 als freiwilliger Jäger in das zweite Garderegiment, nahm an der Schlacht bei Groß Görschen Theil,… … Pierer's Universal-Lexikon
