-
1 hearing
{'hiariŋ}
1. слух
to be hard of HEARING тежко/слабо чувам, недочувам
2. обсег на слуха
in my HEARING в мое присъствие
within HEARING близо, достатъчно близо, че да може да се чува
out of HEARING далеч, вън от обсега на слуха
3. изслушване, прослушване
to give someone a HEARING давам някому възможност да се изкаже, изслушвам някого
to get a fair HEARING бивам изслушан безпристрастно
to condemn someone without a HEARING осъждам някого, без да му дам възможност да се защити
trial HEARING прослушване
4. юр. разглеждане (на дело), разпитване (на свидетели)* * *{'hiarin} n 1. слух; to be hard of hearing тежко/слабо чувам, недоч* * *чуване; слухов; слушане; слух; разглеждане; прослушване; изслушване;* * *1. in my hearing в мое присъствие 2. out of hearing далеч, вън от обсега на слуха 3. to be hard of hearing тежко/слабо чувам, недочувам 4. to condemn someone without a hearing осъждам някого, без да му дам възможност да се защити 5. to get a fair hearing бивам изслушан безпристрастно 6. to give someone a hearing давам някому възможност да се изкаже, изслушвам някого 7. trial hearing прослушване 8. within hearing близо, достатъчно близо, че да може да се чува 9. изслушване, прослушване 10. обсег на слуха 11. слух 12. юр. разглеждане (на дело), разпитване (на свидетели)* * *hearing[´hiəriʃ] n 1. слух; in my \hearing в мое присъствие; out of \hearing извън обсега на слуха; далеко; within \hearing толкова близо, че да може да се чува, близо; 2. слушане, чуване, изслушване; to be hard ( quick) of \hearing, to have a keen sense of \hearing имам лошо (добро) (чувствително) ухо, имам добър слух; trial \hearing of a singer прослушване на певец; give me a \hearing! изслушайте ме!, чуйте ме! 3. юрид. разглеждане (на дело); разпитване (на свидетели); to condemn s.o. without a \hearing осъждам някого, без да му дам възможност да се защити. -
2 sense
{sens}
I. 1. сетиво
SENSE of smell/hearing/touch обоняние/слух/осезание
pleasures of SENSE сетивни удоволствия/наслади
2. чувство, усещане, усет
SENSE of duty/humour/responsibility чувство за дълг/хумор/отговорност
SENSE of direction/locality чувство за ориентация
3. (здрав) разум, здрава преценка
man of SENSE разумен човек
to talk SENSE говоря смислено/разумно
what is the SENSE of talking like that? какъв смисъл има да се говори така
4. значение, смисъл
to make SENSE of разбирам, проумявам
his words don't make SENSE думите му ca безсмислени/неразбираеми
the decision makes SENSE решението e разумно
in a SENSE в известен смисъл
in the strict/literal/figurative/full/best SENSE в строгия/буквалния/преносния/пълния/най-добрия смисъл (на думата)
5. рl ум, разум, разсъдък
to be in one's (right) SENSEs с ума си/нормален съм
to be out of one's SENSEs луд/ненормален съм
to bring someone to his SENSEs вкарвам ума в главата на някого, вразумявам някого
to come to one's SENSEs вразумявам се, идвам на себе си
any man in his SENSEs вcеки разумен човек
to take leave of one's SENSE s полудявам, държа се неразумно/глупаво
to frighten/scare someone out of his SENSEs подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого
6. (общо) настроение/отношение, насока
to take the SENSE of a meeting мъча се да доловя настроението на събрание (чрез въпроси и пр.)
7. геом. посока
8. attr сетивен
SENSE organs сетивни органи
II. 1. усещам, долавям, чувствувам, предчувствувам
2. схващам, разбирам* * *{sens} n 1. сетиво; sense of smell/hearing/touch обоняние/слух/осез(2) {sens} v 1. усещам, долавям, чувствувам; предчувствувам; 2.* * *чувство; смисъл; усет; усещам; долавям;* * *1. (здрав) разум, здрава преценка 2. (общо) настроение/отношение, насока 3. any man in his senses вcеки разумен човек 4. attr сетивен 5. his words don't make sense думите му ca безсмислени/неразбираеми 6. i. сетиво 7. ii. усещам, долавям, чувствувам, предчувствувам 8. in a sense в известен смисъл 9. in the strict/literal/figurative/full/best sense в строгия/буквалния/преносния/пълния/най-добрия смисъл (на думата) 10. man of sense разумен човек 11. pleasures of sense сетивни удоволствия/наслади 12. sense of direction/locality чувство за ориентация 13. sense of duty/humour/responsibility чувство за дълг/хумор/отговорност 14. sense of smell/hearing/touch обоняние/слух/осезание 15. sense organs сетивни органи 16. the decision makes sense решението e разумно 17. to be in one's (right) senses с ума си/нормален съм 18. to be out of one's senses луд/ненормален съм 19. to bring someone to his senses вкарвам ума в главата на някого, вразумявам някого 20. to come to one's senses вразумявам се, идвам на себе си 21. to frighten/scare someone out of his senses подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого 22. to make sense of разбирам, проумявам 23. to take leave of one's sense s полудявам, държа се неразумно/глупаво 24. to take the sense of a meeting мъча се да доловя настроението на събрание (чрез въпроси и пр.) 25. to talk sense говоря смислено/разумно 26. what is the sense of talking like that? какъв смисъл има да се говори така 27. геом. посока 28. значение, смисъл 29. рl ум, разум, разсъдък 30. схващам, разбирам 31. чувство, усещане, усет* * *sense [sens] I. n 1. чувство; възприятие, усещане; усет; colour \sense цветоусещане; a \sense of duty ( humour, responsibility) чувство на дълг (на отговорност, за хумор); 2. сетиво; \sense of smell (hearing etc.) обоняние (слух и пр.); \sense organs сетивни органи; sixth \sense "шесто чувство"; 3. pl ум; to be in o.'s right \senses с ума си съм; to bring s.o. to his \senses вкарвам ума в главата на някого, вразумявам го; to come to o.'s \senses идвам на себе си, вразумявам се; any man in his \senses всеки разумен (нормален) човек; to frighten ( scare) s.o. out of his \senses подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого; 4. (здрав) разум; a man of \sense разумен човек; to talk \sense говоря смислено; 5. значение, смисъл; to make \sense of разбирам, разумявам; these words don't make \sense тези думи са неразбираеми (безсмислени); in a \sense до известна степен; 6. (общо) настроение, отношение; a \sense of occasion приповдигнато настроение; II. v 1. усещам, чувствам; предчувствам; 2. ам. схващам, разбирам.
См. также в других словарях:
sense of hearing — noun the ability to hear; the auditory faculty his hearing was impaired • Syn: ↑hearing, ↑audition, ↑auditory sense, ↑auditory modality • Derivationally related forms: ↑hear ( … Useful english dictionary
sense of hearing — perception of hearing, faculty that receives impressions through the ears … English contemporary dictionary
hearing-impaired — adj. having a hearing impairment making hearing difficult; having a defective but functioning sense of hearing. Syn: hard of hearing. [WordNet 1.5 +PJC] … The Collaborative International Dictionary of English
hearing — I (New American Roget s College Thesaurus) Sense of hearing Nouns 1. hearing, sense of hearing; audition, auscultation; eavesdropping, audibility; acute ear, etc.; ear for music, perfect or absolute pitch; otology, audiology; audiometer;… … English dictionary for students
sense — {{Roman}}I.{{/Roman}} noun 1 sight, hearing, etc. ADJECTIVE ▪ acute, developed, good, keen ▪ Raccoons have a highly developed sense of touch. ▪ poor ▪ … Collocations dictionary
Hearing (person) — The term hearing or hearing person , from the perspective of mainstream English language culture, refers to someone whose sense of hearing is at the medical norm. From this point of view, someone who is not fully hearing has a hearing impairment… … Wikipedia
sense — sense1 W1S1 [sens] n [Date: 1300 1400; : Old French; Origin: sens, from Latin sensus, from sentire to feel ] 1.) a feeling about something sense of ▪ Afterwards I felt a great sense of relief. ▪ She has a strong sense of loyalty … Dictionary of contemporary English
sense modality — noun a particular sense • Syn: ↑modality, ↑sensory system • Hypernyms: ↑sense, ↑sensation, ↑sentience, ↑sentiency, ↑sensory faculty … Useful english dictionary
Hearing test — A hearing test is an evaluation of the sensitivity of a person s sense of hearing, most often performed by an audiologist using an audiometer. Audiologists are the only health professionals with extensive training on the anatomy and physiology of … Wikipedia
hearing — noun 1) the wolf s acute hearing Syn: ability to hear, auditory perception, sense of hearing, aural faculty 2) she moved out of hearing Syn: earshot, hearing distance, hearing range, auditory range 3) I had a fair hearing … Thesaurus of popular words
hearing disorder — noun impairment of the sense of hearing • Syn: ↑hearing impairment • Hypernyms: ↑disability, ↑disablement, ↑handicap, ↑impairment • Hyponyms: ↑deafnes … Useful english dictionary
