-
1 seigneur
m. (lat. senior, oris "aîné", t. de respect) 1. ист. сеньор, феодален владетел; 2. благородник с висок ранг; 3. владетел, повелител; господар; 4. ост. господин (в обръщение); 5. господ, бог; Le Seigneur tout puissant всемогъщият господ; 6. interj. seigneur! боже! Ќ а tout seigneur tout honneur погов. всекиму заслуженото; mon seigneur et maître разг., шег. съпругът ми. -
2 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
3 bergamote
f. (du turc beg-armâdé "poire du Seigneur", ou de Bergama, forme de Pergamo, ville d'Asie Mineure) 1. бот. бергамот (плод); 2. вид сочна круша; 3. бонбон с бергамот. -
4 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
5 cadenette
f. (du seigneur de Cadenet, qui mit cette coiffure а la mode sous Louis ХIII) дълъг спускащ се кичур коса; плитки, които пехотинците са носели пуснати от двете страни на лицето. -
6 châtelain,
e m., f. (lat. castellanus, de castellum "château") 1. владетел, притежател или наемател на замък; 2. ист. кастелан, притежател или управител на феодален замък; 3. adj. който се отнася до феодален замък, който притежава такъв замък; seigneur châtelain, феодал, владетел на замък; 4. f. верижка на коланче за жените (за окачване на часовник, ключове, скъпоценности и пр.). -
7 Dauphin2
m. (titre de seigneur du Dauphiné) 1. ист. дофин (титла на първородния син на френския крал); 2. разш. наследник на пост, титла и др.; le Dauphin2 du Président наследникът на президента (този, който ще заеме неговият пост). -
8 dimanche
m. (lat. ecclés. dies dominicus "jour du seigneur") неделя; école du dimanche неделно училище; habits du dimanche, des dimanches неделни (празнични) дрехи. Ќ dimanche après la grand'messe на куковден, на куково лято; dimanche des Rameaux Връбница; dimanche de Pâques Великден; dimanche de Quasimodo Томина неделя; se mettre en dimanche обличам се грижливо за специален случай; chauffeur du dimanche лош шофьор; faire des dimanches de qqn., qqch. желая да се възползвам от нещо; ce n'est pas tous les jours dimanche всеки ден не е бабинден; животът не е винаги приятен. -
9 donjon
m. (lat. pop. °dominio "tour du seigneur") феод. главна кула на замък. -
10 donjuanesque
adj. (lat. pop. °dominio "tour du seigneur") който се отнася до Дон Жуан. -
11 jubé
m. (de la prière Jube, Domine "ordonne, Seigneur" dite en ce lieu) църк. амвон. -
12 junker
m. (mot all. pour Jungherr "jeune seigneur") ист. юнкер ( немски дворянин земевладелец). -
13 kami
m. (mot jap. "seigneur") 1. общо име на шинтоистките божества; 2. благородническа титла в Япония. -
14 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
15 milord
m. (angl. my lord "mon seigneur") 1. милорд (обръщение към английските лордове); 2. нар. богаташ; 3. ост., ист. кабриолет с четири колелета. -
16 Monseigneur
m. (de mon- et seigneur) (pl. Messeigneurs) Ваше Височество, Ваша Светлост; Ваше Високопреосвещенство. -
17 monseigneur
m. (de mon- et seigneur) нар. лостче за разбиване на ключалки и др. -
18 nosseigneurs
m. pl. (de nos et seigneur) 1. ист. титла на членовете на кралските и парламентарните съвети; 2. титла на членовете на епископските съвети (когато се говори за тях, без да се обръщаме директно). -
19 observance
f. (lat. observantia) 1. спазване, съблюдаване; 2. рел. правило, устав, канон; ритуал; l'observance de la loi du Seigneur спазване на Божиите заповеди. -
20 rhingrave
m. et f. (all. Rheingraf "seigneur du Rhin") 1. m. рейнграф (титла на германски граф); 2. f. широки къси панталони (на мода през XVII век), завързани отдолу на крачолите с ленти.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
seigneur — [ sɛɲɶr ] n. m. • v. 1205; seignur 1080; lat. senior, oris « aîné », t. de respect 1 ♦ Anciennt et hist. Celui de qui dépendent des terres, des personnes; le maître, dans le système des relations féodales. ⇒ sire, suzerain. Les seigneurs féodaux… … Encyclopédie Universelle
seigneur — SEIGNEUR. s. m. Qui a une terre, un fief qui luy donne l authorité sur des sujets, sur des vassaux. Seigneur souverain. Seigneur suserain. Seigneur de fief. Seigneur direct. Seigneur domanial. Seigneur dominant. Seigneur de plusieurs Estats. il… … Dictionnaire de l'Académie française
seigneur — Seigneur, Vient du Latin, Senior, et est un mot dont tant le François que l Italien et l Espagnol usent, pour en parlant faire honneur à celuy qu on ne veut nommer par son seul nom. Il est vray que l Espagnol et l Italien y adjoustent le plus… … Thresor de la langue françoyse
Seigneur — (deutsch Herr) nannte sich in Frankreich ehemals jemand, der ein Lehen der Krone mit allen damit verbundenen Rechten über Person und Eigentum besaß. Diese Form der Herrschaft nannte man Seigneurie, den Inbegriff der Rechte aber, die dem Seigneur… … Deutsch Wikipedia
Seigneur — (fr., spr. Sennjöhr, vom lat. Senior, d.i. der Altere), 1) ursprünglich in Frankreich derjenige, welcher ein erbliches Territorium od. wenigstens[793] die Hohe od. Niedere Gerichtsbarkeit darüber besaß (S. justicier); 2) jetzt (abgekürzt Sire),… … Pierer's Universal-Lexikon
Seigneur — (senjöhr), frz., vom lat. senior (der Aeltere), ursprünglich Gutsherr mit Gerichtsbarkeit; sein Gebiet hieß seigneurie, die damit verbundenen Rechte seigneurage (s–ahsch). Jetzt ist s. Titel souveräner Fürsten; monseigneur, s. monsieur; grand… … Herders Conversations-Lexikon
Seigneur — Fréquent dans la Somme ainsi que dans le Doubs, on le considère comme un sobriquet appliqué à celui qui a des allures de seigneur … Noms de famille
seigneur — (n.) feudal landowner in France, 1590s, from M.Fr. seigneur, from O.Fr. seignor (see SEIGNIOR (Cf. seignior)) … Etymology dictionary
Seigneur — (French: lord ) may refer to:* The possessor of a seigneurie (fiefdom) in medieval feudal or manorial systems. * The Seigneurial system of New France * The hereditary feudal ruler of the island of Sark, see also List of Seigneurs of Sark … Wikipedia
Seigneur — (franz., spr. ßänjör, abgekürzt Sieur und Sire, v. lat. senior, »der ältere«), in Frankreich ehemals derjenige, der ein Lehen der Krone mit allen daran haftenden Rechten über Person und Eigentum besaß. Eine solche Herrschaft nannte man Seigneurie … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Seigneur — (frz., spr. ßänjöhr), gekürzt Sieur, in Frankreich ehemals der Besitzer eines erblichen Territoriums (Seigneurie) oder wenigstens der Gerichtsbarkeit darüber; Seigneuriage (spr. ahsch ), der Inbegriff der daran haftenden Rechte. Jetzt ist S.… … Kleines Konversations-Lexikon
