-
1 secouer
v.tr. (de l'a. fr. sequeurre, lat. succutere) 1. друсам, раздрусвам; 2. изтърсвам, тръскам; 3. прен. стряскам, разтърсвам; измъчвам (от емоция); 4. разбърквам, размесвам; secouer la salade размесвам салатата; se secouer 1. раздвижвам ръцете и краката си; 2. прен. разтърсвам се; 3. започвам да действам, да работя. Ќ secouer le joug освобождавам се от робство, от тирания; secouer la tête клатя глава (в знак на съгласие); secouer les puces разг. строго мъмря, подканям на работа. -
2 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
3 cahoter
v. (du frq. °hottôn "secouer", préf. ca-) I. v.tr. 1. друсам, раздрусвам; тръскам; 2. прен., разг. вълнувам, измъчвам; терзая; II. v.intr. друсам се, тръскам се. -
4 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
5 cocotier
m. (de coco) бот. кокосова палма, Cocos nucifera. Ќ secouer le cocotier освобождавам се от непродуктивните служители. -
6 crouler
v.intr. (p.-к. du lat. pop. °corrotulare "faire rouler" ou de °crotalare "secouer") 1. рухвам, срутвам се, сгромолясвам се; 2. прен. разтърсвам се, треса се; crouler sous les cris треса се от викове (за зала); 3. прен. фалирам, срутвам се; la société croule дружеството фалира, рухва. Ќ le projet croule проектът пропада. Ќ Ant. dresser, redresser, relever, résister, tenir. -
7 milk-shake
m. (de milk "lait" et shake " secouer") млечен шейк. -
8 poussière
f. (du lat. pop. °pulvis) 1. прах; flot de poussière вълна от прах; 2. праховидно вещество; пудра; 3. поет. тленни останки, прах; 4. бот. прашец. Ќ baiser la poussière угоднича на някого; mordre la poussière победен съм; secouer la poussière de ses souliers, de ses sandales заминавам завинаги; tomber en poussière изчезвам; унищожен съм. -
9 sabouler
v.tr. (crois. prob. saboter "secouer" et boule) ост. дърпам, тегля; разтърсвам; блъскам. -
10 saccade
f. (de saquer "tirer", forme dial. de l'a. fr. sachier "secouer", de sac) 1. внезапно дръпване на юздите; 2. силен тласък; скок, неравно движение. -
11 secouage
m. (de secouer) 1. друсане, раздрусване; 2. изтърсване, тръскане. -
12 secoueur
m. (de secouer) 1. техн. тресалка, сепаратор (на вършачка); 2. инструмент за отделяне на излят предмет от калъпа. -
13 secousse
f. (de l'a. fr. secourre "secouer") 1. друсане, раздрусване; трус, тласък, разтърсване; 2. прен. сътресение, шок. Ќ faire une chose а la secousse нар. правя нещо на бърза ръка, през пръсти; n'en pas faire une secousse нар. не се помръдвам за нищо, не правя нищо; sans secousse спокойно; il n'en fiche pas une secousse разг. той не прави нищо. -
14 séisme
m. (gr. seismos "tremblement de terre", de seiein "secouer") 1. подземен трус, земетръс; 2. прен. разтърсване, развълнуване. -
15 triboulet
m. (de l'a. fr. tribo(u)ler "agiter, secouer") 1. тех. метален конусообразен уред, с който бижутерите измерват диаметрите на пръстените; 2. бижутерски уред за закръгляне на формите.
См. также в других словарях:
secouer — [ s(ə)kwe ] v. tr. <conjug. : 1> • 1532; réfect. de secourre (XVe), d apr. les formes secouons, secouez; de l a. fr. sequeurre, lat. succutere 1 ♦ Remuer avec force, dans un sens puis dans l autre (et généralement à plusieurs reprises). ⇒… … Encyclopédie Universelle
secouer — SECOUER. v. a. Remuer quelque chose fortement, en sorte que toutes les parties en soient esbranlées. Secoüer un arbre pour faire tomber les fruits. secoüez cette branche. ce cheval a un trot qui secouë bien son homme. je ne veux point me servir… … Dictionnaire de l'Académie française
secouer — Secouer, Agitare, Peragitare, Quatere, Succutere. Secouer souvent, Succussare, Quassare. Secouer à terre, Excutere. Se secouer d un costé et d autre, Iactare se. Corbeaux se secouans et faisans trembler leur pennage, Concucientes se corui.… … Thresor de la langue françoyse
secouer — (se kou é), je secouais, nous secouions, vous secouiez ; que je secoue, que nous secouions, que vous secouiez, v. a. 1° Remuer fortement et à plusieurs reprises. Secouer une porte. Son cheval l a un peu secoué. Le vent secoue les arbres.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
secouer — vt. (qq., la salade, la poussière, les pieds pour en détacher la neige...) ; abattre, secouer, (les fruits, les noix) ; agiter ; maltraiter ; administrer une rossée verbale et même physique : (a)skore (Albanais 001b, Gruffy 014), (a)skeure (001a … Dictionnaire Français-Savoyard
SECOUER — v. a. Remuer quelque chose fortement et à plusieurs reprises, en sorte que toutes les parties en soient ébranlées. Secouer un arbre pour en faire tomber les fruits. Secouez cette branche. Ce cheval a un trot qui secoue rudement son homme. Secouer … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SECOUER — v. tr. Remuer quelque chose fortement et à plusieurs reprises. Secouer un arbre pour en faire tomber les fruits. Secouer un manteau, un tapis pour en ôter la poussière. Ce cheval a un trot qui secoue rudement son homme. Absolument, Cette voiture… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
secouer — v.t. Voler : Secouer une tire. / Réprimander : Se faire secouer le paletot. Ne pas ménager. / Je n en ai rien à secouer, je m en moque, je n en ai rien à cirer … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Secouer quelqu'un comme un prunier — ● Secouer quelqu un comme un prunier le secouer très vivement … Encyclopédie Universelle
Secouer le cocotier — ● Secouer le cocotier enlever les moyens d existence, leur position sociale aux gens âgés afin de ne plus les avoir à charge ou de prendre leur place … Encyclopédie Universelle
secouer — (v. 1) Présent : secoue, secoues, secoue, secouons, secouez, secouent ; Futur : secouerai, secoueras, secouera, secouerons, secouerez, secoueront ; Passé : secouai, secouas, secoua, secouâmes, secouâtes, secouèrent ; Imparfait : secouais,… … French Morphology and Phonetics
