-
1 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
2 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
3 manche2
f. (lat. manica, de manus "main") 1. ръкав; retrousser ses manche2s запретвам ръкави; 2. техн. ръкав, тръба, маркуч; manche2 а vent вентилационна тръба; 3. спорт. тур, партида; premiére manche2, seconde manche2 първи, втори тур; 4. пролив, канал; La Manche Ламанш. Ќ avoir qqn. dans sa manche2 ост. държа някого в ръцете си; c'est une autre paire de manche2s това е съвсем друга работа; être en manche2s de chemise по жилетка съм; jambes en manche2s de veste мършави и криви крака; tirer la manche2 а qqn. привличам вниманието на някого. -
4 microseconde
f. (micro- et seconde) микросекунда. -
5 nature
f. (lat. natura) 1. природа; les secrets de la nature тайните на природата; admirer la nature съзерцавам природата; 2. естественост; par, de nature по естествен начин, спонтанно; 3. натура; 4. прен. същност, естество; характер, натура; инстинкт; 5. adj. естествен, натурален, чист; personne très nature разг. съвсем естествен човек; 6. adv. естествено, натурално. Ќ état de nature първобитно състояние на човека; de nature а способен да; petite nature дребен, слабичък човек; seconde nature придобити навици, привички; contre nature противоестествено; dans la nature някъде, на неопределено място; de cette nature от този вид, сорт; payer en nature плащам в натура (а не с пари); payer son tribut а la nature умирам; vices contre nature сексуални извращения; grandeur nature в естествена големина, размер; café nature черно кафе. -
6 rétrograder
v. (lat. retrogradare) I. v.intr. 1. вървя, движа се назад; 2. прен. регресирам, изоставам; 3. астр. движа се обратно, назад (за небесно тяло - от изток на запад); 4. включвам на по-ниска скорост; rétrograder de troisième en seconde включвам от трета на втора скорост; II. v.tr. воен. понижавам, разжалвам. Ќ Ant. avancer, progresser. -
7 vue
f. (du p. p. de voir) 1. зрение; organe de la vue орган на зрението; troubles de la vue нарушения на зрението; 2. око, поглед; se fatiguer la vue изморявам си очите; 3. гледка, изглед; de ma chambre la vue était belle гледката от стоята ми беше хубава; je vous envoie une vue de Sofia изпращам ви изглед от София; avoir vue sur гледам към (за прозорец и др.); 4. възглед, мнение; échange de vues обмяна на мнения; vue pessimiste песимистично мнение; 5. предявяване; представяне; titre payable а vue ценна книга платима при предявяване; 6. худ. пейзаж; картина, изобразяваща град и др.; 7. отвор; цепнатина за виждане на рицарски шлем; 8. намерение, цел; dans la vue de с намерение да; en vue de с цел да; avoir des vues sur son héritage имам някои скрити намерения спрямо наследството му. Ќ а la vue de при появяването на; при вида на; а perte de vue докъдето погледът стига; tirer а vue стрелям по видима цел; en appréciant par vue оценявайки на око; changement а vue смяна на театрален декор пред очите на зрителите, прен. внезапна и пълна промяна; а vue d'њil видимо; au point de vue de от гледна точка на; avoir des vues sur имам намерения спрямо, avoir en vue имам предвид; mettre en vue поставям налице; en vue видим, забележим; chercher а se mettre en vue опитвам се да привличам вниманието; а vue de pays единствено при вида на местността; а courte vue с ограничено мислене, непроницателно, недалновидно; ne pas perdre de vue не изпускам от поглед; perdre qqn. de vue изгубвам някого от погледа си; не знам какво е станало с някого; seconde vue (double vue) ясновидство, проницателност; perdre la vue ослепявам; vue courte, basse късогледство; а première vue на пръв поглед; je le connais de vue познавам го по лице.
См. также в других словарях:
Seconde B — est une série française de 104 épisodes de 26 minutes créée par Didier Albert et diffusée à partir du 1er mai 1993 sur France 2, actuellement rediffusée sur TF6 et Série Club. Sommaire 1 Synopsis 2 Information sur la série 3 … Wikipédia en Français
seconde — Seconde. s. f. La soixantiéme partie d une minute. Pendule à secondes. leurs calculs sont conformes à une seconde prés … Dictionnaire de l'Académie française
secondé — secondé, ée (se gon dé, dée) part. passé de seconder. • Je me trompe, ou vos voeux par Esther secondés Obtiendront plus encor que vous ne de mandez, RAC. Esth. III, 2 … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
secondé — Secondé, [second]ée. part … Dictionnaire de l'Académie française
seconde — 1. seconde → second (III) seconde 2. seconde [ s(ə)gɔ̃d ] n. f. • 1671; du lat. minutum secundum, proprt « partie menue résultant de la seconde division de l heure ou du degré » 1 ♦ Soixantième partie de la minute; unité fondamentale de temps… … Encyclopédie Universelle
seconde — (se gon d ) s. f. 1° La classe qui précède la rhétorique. Il est en seconde. Il fait sa seconde. Professer la seconde. Ensemble des élèves qui font leur seconde. Lieu où se fait cette classe. 2° Terme de typographie. Épreuve d une… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SECONDE — n. f. Classe qui précède la première et qui précédait naguère la rhétorique. Un écolier qui est en seconde. Professer la seconde. Il se dit aussi de la Seconde classe d’un train, d’un tramway, d’un bateau, etc. Monter en seconde. Voyager en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
SECONDE — s. f. Il se dit de La classe qui précède la rhétorique. Un écolier qui est en seconde. Régent, professeur de seconde. Professer la seconde. Monter de troisième en seconde. SECONDE, se dit aussi de La soixantième partie d une minute d heure ou de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Seconde — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Seconde », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Seconde, une unité de mesure du temps ;… … Wikipédia en Français
seconde — second англ. [сэ/кэнд] seconda ит. [сэко/нда] seconde фр. [сэко/нд] secunda лат. [сэ/кунда] секунда … Словарь иностранных музыкальных терминов
seconde — sekundė statusas T sritis automatika atitikmenys: angl. second vok. Sekunde, f rus. секунда, f pranc. seconde, f … Automatikos terminų žodynas
