-
1 sec,
sèche adj. (lat. siccus, sicca) 1. сух; безводен; feuilles sèches сухи листа; lieu sec, безводно място; 2. глух, тъп; voix sèche глух глас; 3. прен. слаб; femme sèche суха, слаба жена; 4. безчувствен; груб, рязък, сух; 5. голям, силен; froid sec, голям сух студ; 6. m. суша; 7. adv. сухо; изведнъж, рязко; démarrer sec, потеглям рязко; 8. loc. adv. а sec, без вода, на сухо; без пари. Ќ avoir le gosier sec, разг. жаден съм; boire sec, пия чисто вино без вода; aussi sec, незабавно, веднага; l'avoir sec, жаден съм; courir а sec, мор. плувам без да използвам платна ( за платноходен кораб). -
2 pète-sec
m.inv. (de péter et sec) 1. разг. авторитарен човек, който се налага грубо; 2. adj. авторитарен, груб. -
3 vert,
e adj. et m. (lat. viridis) 1. зелен; voiture vert,e зелена кола; une robe vert,e зелена рокля; 2. зелен, неизсъхнал (за дърво или растение); odeur de foin vert, аромат на зелено сено; 3. пресен, зелен; salade vert,e зелена салата; légumes vert,s пресни зеленчуци; 4. неузрял, недозрял, зелен (за плод); des haricots vert,s зелен боб; blé vert, зелено жито; 5. прен. кисел; le vin est encore vert, виното е още кисело, младо; 6. неопитен, млад, зелен (за човек); 7. силен, здрав, бодър (въпреки възрастта); 8. разг. волнодумен; 9. ост., прен. силен, строг; une vert,e réprimande строго мъмрене; 10. екологичен; parti vert, екологична партия (на зелените); voter vert, гласувам за зелените, за еколозите; 11. m. зелен цвят; être habillé en vert, облечен съм в зелени дрехи; vert, vif яркозелено; 12. m. зелени растения, зеленина; зелен фураж; mettre un cheval au vert, храня кон със зелен фураж. Ќ employer le vert, et le sec прибягвам до всякакви средства; langue vert,e арго; prendre qqn. sans vert, ост., лит. заварвам някого неподготвен, изненадвам; se mettre au vert, излизам извън града, на полето; vert, galant ост. много галантен човек; avoir les doigts vert,s, la main vert,e опитен градинар съм; le billet vert, доларът; feu vert, зелен сигнал на светофара; donner le feu vert, а qqn. давам свобода на действие на някого; numéro vert, безплатен телефонен номер във Франция; vert, de peur позеленял от страх; les petits hommes vert,s зелените човечета, извънземните; en dire des vert,es et des pas mûres говоря шокиращи неща; en dire des vert,es разказвам цинични истории; l'énergie vert,e трансформиране на слънчевата енергия от растенията. Ќ Ant. blet, mûr, passé; desséché, sec. Ќ Hom. vair, ver, verre, vers. -
4 charnu,
e adj. (lat. pop. °carnatus, de caro, carnis "chair") месест; les parties charnu,es du corps месести части на тялото; lèvres charnu,es месести устни. Ќ Ant. maigre, sec, décharné; osseux. -
5 cotret
m. (de coste "côte") ост. снопче от съчки. Ќ être sec comme un cotret много съм слаб. -
6 croquer
v. (du rad. onomat. krokk- exprimant un bruit sec) I. v.tr. 1. хрупам, хрускам; croquer un bonbon хрускам бонбон; 2. скицирам; 3. описвам персонаж в общи черти; 4. ост. схрусквам, изяждам; chat qui croque une souris котка, която изяжда мишка; II. v.intr. 1. хрупам, хрускам; la carotte croque морковът хрупа; 2. захапвам; croquer dans une pomme захапвам ябълка. Ќ croquer le marmot чакам дълго време; croquer de l'argent разг. харча много пари, прахосвам; joli а croquer красив, та чак да го схрускаш. Ќ Ant. fondre; sucer. -
7 croquet2
m. (mot angl., du moy. fr. croquet "coup sec", de croquer "frapper") крикет. -
8 délavé,
e adj. (de délaver) 1. разреден (за боя); 2. който е с блед цвят ( за камък). Ќ Ant. soutenu, sec. -
9 fruit1
m. (lat. fructus "fruit, produit de la terre") 1. плод; fruit1s secs изсушени плодове; fruit1 exotique екзотичен плод; jus de fruit1 плодов сок; salade de fruit1s плодова салата; fruit1s de mer морски плодове (мекотели, ракообразни и др.); 2. прен. полза, изгода; 3. резултат, следствие, последствие; 4. pl. плодове, които ражда земята; 5. pl. юр. доходи, приходи от даден имот или паричен капитал. Ќ fruit1 sec човек, пропаднал на изпит и останал без работа; le fruit1 défendu забраненият плод; fruit1 vert младо момиче, което още не е пораснало. -
10 gosier
m. (bas lat. geusiae "joue", o. gaul.) 1. гърло, гръклян; crier а plein gosier викам с цяло гърло; 2. трахея, дихателна тръба; 3. ларинкс. Ќ coup de gosier вик, извикване; avoir le gosier sec разг. жаден съм; s'humecter le gosier разг. пия алкохолно питие. -
11 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
12 luxuriant,
e adj. (lat. luxurians) 1. разкошен, обилен; 2. буен ( за растителност). Ќ style luxuriant, цветист стил. Ќ Ant. pauvre, sec. -
13 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
14 onctueux,
se adj. (lat. méd. unctuosus) 1. мазен, маслен, който служи за мазане; 2. прен. умилителен, благочестив. Ќ Ant. bref, sec. -
15 pendu,
e m., f. (de pendre) 1. обесен; 2. adj. обесен, окачен. Ќ avoir la langue bien pendu,e имам много дълъг език (приказвам много); avoir de la corde de pendu, успявам във всяко начинание; être sec comme un pendu,, roide comme un pendu, много съм слаб. -
16 phrygane
m. (lat. phryganius, gr. phruganion "petit bois sec") зоол. ручейник ( насекомо). -
17 phylloxéra
m. (de phyllo- et gr. xeros "sec") зоол. филоксера. -
18 piquer
v. (lat. pop. °pikkare "piquer, frapper", d'o. préromane) I. v.tr. 1. бода, пробождам; инжектирам; 2. зашивам, пришивам; 3. украсявам с тегели, с бодове; 4. копирам, чертая нещо, като издупчвам контурите с игла; 5. жиля, ужилвам; щипя (на очите, от коприва и др.); 6. хапя, отхапвам; набождам (на вилица); 7. преяждам, продупчвам (за червеи, молци); 8. готв. набождам месо с парчета сланина; 9. муз. свиря пицикато; 10. прен. възбуждам, засягам, жегвам; дразня, сърдя; 11. нар. крада, открадвам; 12. задържам, арестувам; II. v.intr. 1. развалям се, вкисвам се (за вино); 2. ав. пикирам; piquer sec пикирам рязко; 3. в съчет. piquer vers мор. отправям се, насочвам се към; 4. тръгвам, потеглям бързо; se piquer 1. убождам се, пробождам се; 2. развалям се, вкисвам се (за вино); 3. обиждам се, сърдя се; 4. в съчет. se piquer de приписвам си заслуга; претендирам, че мога да върша нещо. Ќ piquer une tête гмуркам се, потапям се; piquer une crise (une attaque) изпадам в криза, усещам пристъп; piquer un cheval (piquer des deux) пришпорвам кон; piquer un soleil (un fard) разг. зачервявам се (пускам си боята); piquer un somme (un roupillon, un chien) изкарвам един сън, подрямвам; se piquer d'honneur старая се прекомерно; se piquer le nez нар. напивам се; se faire piquer нар. попадам в ръцете на полицията. -
19 régime1
m. (lat. regimen "action de diriger") 1. режим, система на управление; régime1 monarchique монархическа система на управление; changement de régime1 смяна на режима, на начина на управление; 2. режим, регламентиране, порядък, ред; régime1 électoral изборен ред; régime1 douanier митнически режим; 3. диета; режим; être au régime1 на диета съм; régime1 sec сух режим (без употреба на алкохол); 4. техн. режим, условие за работа; 5. грам. допълнение; régime1 direct пряко допълнение; 6. юр. regime matrimonial законова постановка за разпределяне на брачното имущество на съпрузите; 7. физ. начин на извършване на движение; фаза на физически феномен. Ќ marcher а plein régime1 вървя възможно най-бързо; използвам всички средства. -
20 saur
adj. (mot néerl. soor "séché") в съчет. hareng saur солена и пушена херинга. Ќ être sec comme un hareng saur сух, слаб човек.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sec — sec … Dictionnaire des rimes
sec — sec, sèche [ sɛk, sɛʃ ] adj. et n. m. • v. 980 « desséché »; lat. siccus, sicca I ♦ (Concret) 1 ♦ Qui n est pas ou est peu imprégné de liquide. ⇒ desséché. Feuilles sèches. Bois sec. « demandez de la pluie; nos blés sont secs comme vos tibias »… … Encyclopédie Universelle
sec — sec, sèche (sèk, sè ch ) adj. 1° Qui a peu ou qui n a pas d humidité. 2° Qui n est plus frais. 3° Que l on a fait sécher, que l on a rendu moins humide 4° Qui n est pas mouillé, n est pas moite. 5° Vin sec, vin qui n a rien de liquoreux … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sec — sec·a·lin; sec·a·lose; sec·a·mo·ne; sec; sec·a·teur; Sec·co·tine; sec·o·barbital; sec·odont; Sec·o·nal; sec·ond·ar·i·ly; sec·ond·ar·i·ness; sec·ond hand·ed·ness; sec·ond·ly; sec·ond·ness; sec·re·taire; sec·re·tar·i·al; sec·re·tar·i·at;… … English syllables
sec — SEC, [s]eche. adj. Qui participe de celle des quatre premieres qualitez qui est opposée à humide. Les philosophes considerent la terre comme estant froide & seche, & le feu comme estant chaud & sec. l esté a esté fort sec. il fait un temps bien… … Dictionnaire de l'Académie française
sec — SEC, SEÁCĂ, seci, adj. 1. Lipsit de apă; care a secat, s a uscat. Albia seacă a unui râu. ♦ (Despre locuri) Lipsit de umezeală; p. ext. arid, neproductiv. ♢ Tuse seacă = tuse uscată, fără expectoraţie. Timbru (sau sigiliu) sec = urmă de ştampilă… … Dicționar Român
SEC — abbrSecurities and Exchange Commission see also the important agencies section Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. SEC … Law dictionary
Seč — ist der Name von Seč u Nasavrk, Stadt im Okres Chrudim, Tschechien Seč u Blovic, Gemeinde im Okres Plzeň jih, Tschechien Seč u Brandýsa nad Orlicí, Gemeinde im Okres Ústí nad Orlicí Seč (Slowakei), Gemeinde im Okres Prievidza, Slowakei Seč,… … Deutsch Wikipedia
sec — [sek] n [Date: 1800 1900; Origin: SECOND2] 1.) a sec spoken informal a very short period of time hang on a sec/hold on a sec/just a sec etc (=wait a short time) ▪ Is Al there? Hold on a sec, I ll check. in a sec ▪ I ll be with you in a sec … Dictionary of contemporary English
SEC — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. sec est un adjectif représentant l inverse de mouillé. Les déserts sont généralement très secs. SEC est aussi une abréviation ou un sigle qui peut… … Wikipédia en Français
Seč — is name of several locations in central Europe:* Seč, a village in Pardubice Region (Chrudim District) of the Czech Republic ** Seč dam next to the Seč village * Seč, a village in the Trenčín Region (Prievidza District) of Slovakia … Wikipedia
