-
1 rendre
v.tr. (lat. pop. °rendere, class. reddere, avec infl. de prendre) 1. връщам; rendre l'argent qu'on m'a emprunté връщам парите, които са ми дадени назаем; rendre la monnaie връщам ресто; 2. връщам, отказвам да получа; rendre ce qu'on a volé връщам това, което е откраднато; 3. нося, разнасям, занасям; 4. повръщам; rendre tripes et boyaux повръщам всичко, което имам в стомаха; 5. предавам; rendre les armes предавам се; rendre la forteresse предавам крепостта; 6. давам (доход); 7. издавам, изпускам; rendre une odeur изпускам аромат; 8. възпроизвеждам, предавам; rendre des sensations agréables предавам приятни чувства; rendre la beauté sur la toile възпроизвеждам красотата на платното; 9. произнасям, определям; rendre un jugement произнасям присъда; 10. правя да стане; rendre qqn. fou правя някого луд; rendre heureux правя щастлив; 11. отдавам; rendre hommage отдавам почест; 12. нося приход, произвеждам; se rendre 1. отивам, отправям се; se rendre а l'étranger отивам в чужбина; 2. прен. подчинявам се, предавам се; капитулирам; отстъпвам, подчинявам се; 3. проявявам се, показвам се; se rendre insupportable показвам се непоносим. Ќ rendre compte давам отчет, давам сметка; rendre gorge насила връщам това, което съм спечелил, което съм придобил незаконно; rendre grâce благодаря; rendre justice а qqn. признавам правата, заслугите на някого; rendre justice раздавам правосъдие, съдя; rendre les armes предавам се, признавам се за победен; rendre service оказвам услуга; rendre témoignage свидетелствам, давам свидетелски показания; rendre visite а qqn. посещавам някого; se rendre compte de qqch. давам си сметка за нещо; rendre âme умирам, предавам богу дух. Ќ Ant. emprunter, confisquer, absorber, digérer; résister. -
2 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
3 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
4 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
5 gorge
f. (lat. pop. °gurga, class. gurges "gouffre") 1. гърло; se protéger la gorge avec une écharpe предпазвам си гърлото с шал; avoir mal а la gorge боли ме гърлото; avoir un chat dans la gorge гърлото ми е прегракнало; rire а gorge déployeé смея се с пълно гърло; voix de gorge гърлен глас; 2. глътка; 3. горна част на гърдите; 4. гърди, бюст (на жена); 5. техн. изрез, легло; gorge d'un isolateur électrique легло на жица в електрическата изолация на кабел; 6. вход на укрепление; 7. тесен планински проход; каньон, клисура; 8. шийка на стъкленица, на шише, на бутилка; 9. жлеб, издълбана част, улей; 10. ост. месо, което се дава на хищна птица; gorge chaude прясно и още топло месо, което се дава на хищна птица. Ќ mettre а qqn. le couteau sur la gorge поставям някого натясно, накарвам някого да направи каквото искам; rendre gorge повръщам (за птица); възстановявам чрез сила това, което е било отнето незаконно; crier а pleine gorge викам с пълна сила; faire des gorges chaudes de qqch. шегувам се злонамерено с някого или нещо.
См. также в других словарях:
rendre — [ rɑ̃dr ] v. tr. <conjug. : 41> • Xe; lat. pop. °rendere, class. reddere, avec infl. de prendre I ♦ A ♦ Donner en retour (ce qu on a reçu ou pris, ou l équivalent). 1 ♦ Donner en retour (ce qui est dû). Rendre l argent qu on a emprunté (⇒… … Encyclopédie Universelle
rendre — (ran dr ), je rends, tu rends, il rend, nous rendons, vous rendez, ils rendent ; je rendais ; je rendis ; je rendrai ; je rendrais ; rends, rendons ; que je rende ; que je rendisse ; rendant, rendu, v. a. 1° Remettre une chose, une personne à… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sur — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « en haut » ou « en dehors » … Encyclopédie Universelle
sûr — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « … Encyclopédie Universelle
Sur la piste des cistes — Pour les articles homonymes, voir Ciste (homonymie). Sur la piste des cistes est un jeu créé par Max Valentin en 2003, basé sur le principe de la chasse au trésor. Le jeu consiste à cacher des boîtes dans la nature, de préférence dans des lieux… … Wikipédia en Français
rendre — RENDRE. v. a. Redonner, restituer, remettre une chose entre les mains de celuy à qui elle appartient de quelque maniere qu on l ait euë, ou qu on l ait prise. Rendre l argent. rendre le cheval. rendre une somme qu on avoit volée. rendre les… … Dictionnaire de l'Académie française
rendre — Rendre, Tantost signifie restituer, Reddere, Restituere. Comme rendre ce qu on a emprunté, Mutuum aut Commodatum reddere. Tantost representer et remettre, Referre. Comme, Rendre la pareille, Par pari referre, Paria facere, Parem gratiam… … Thresor de la langue françoyse
Sur les emigrants — Sur les émigrants Sur les émigrants est un discours de Jean Antoine Nicolas de Caritat, Marquis de Condorcet prononcé le 25 octobre 1791 à la tribune de l assemblée législative : « C est une grande erreur que de croire que l intérêt… … Wikipédia en Français
Sur les émigrants — est un discours de Jean Antoine Nicolas de Caritat, Marquis de Condorcet prononcé le 25 octobre 1791 à la tribune de l assemblée législative : « C est une grande erreur que de croire que l intérêt commun ne soit pas d accord avec l… … Wikipédia en Français
Sur les émmigrants — Sur les émigrants Sur les émigrants est un discours de Jean Antoine Nicolas de Caritat, Marquis de Condorcet prononcé le 25 octobre 1791 à la tribune de l assemblée législative : « C est une grande erreur que de croire que l intérêt… … Wikipédia en Français
Sur ordre de Washington — 1er album de la série Marshal Blueberry Scénario Jean Giraud et William Vance[1] Dessin William Vance Couleurs … Wikipédia en Français
