-
1 remplir
v.tr. (de re- et emplir) 1. пълня, напълвам отново; remplir un sac пълня чанта; 2. пълня, напълвам, наливам догоре; remplir un tonneau напълвам бъчва; 3. изпълвам, запълвам; remplir une salle de théвtre изпълвам театрална зала; remplir qqn. de joie изпълвам някого с радост; remplir un discours de citations изпълвам реч с цитати; la colère remplit son âme гневът изпълва душата му; 4. прен. изпълнявам, заемам; remplir un rôle изпълнявам роля; remplir ses engagements изпълнявам ангажиментите си; 5. осъществявам, извършвам; 6. запълвам, заемам; 7. попълвам; remplir un chèque попълвам чек; se remplir изпълвам се, напълвам се. Ќ Ant. vider; dépeupler, nettoyer; effacer; creuser, évider; évacuer. -
2 accomplir
v.tr. (de a- et a. fr. complir "achever", lat. complere "remplir") 1. завършвам, извършвам; accomplir sa promesse изпълнявам обещанието си; accomplir un geste правя някакъв жест; 2. навършвам; accomplir ses vingt ans навършвам двадесет години; 3. изпълнявам; accomplir un vњu изпълнявам обет; accomplir sa tâche изпълнявам задачата си; 4. s'accomplir осъществявам се, изпълнявам се, сбъдвам се; son souhait s'est accompli желанието Ј се сбъдна. Ќ Ant. commencer, ébaucher, esquisser; échouer; désobéir, refuser. -
3 bondé,
e v.tr. (de bonder "remplir un tonneau jusqu'а la bonde") напълнен, изпълнен догоре, препълнен с хора; une salle bondée de spectateurs зала, препълнена със зрители; métro bondé, претъпкано метро. Ќ Ant. vide. -
4 complément
m. (lat. complementum, de complere "remplir") 1. допълнение, добавка, попълване, допълване; 2. грам. допълнение; complément d'objet direct пряко допълнение; complément d'objet indirect непряко допълнение; complément circonstanciel обстоятелствено пояснение; complément déterminatif (de nom, d'adjectif) несъгласувано определение; 3. ел. стойност 1 или 0 на променлива в двоичен режим; 4. биол. сложна протеинова субстанция, която се намира в кръвния серум и се прикрепва към антителата при имунни реакции. Ќ Ant. amorce, commencement; essentiel, principal; rudiment; sujet. -
5 dégorger
v. (de dé- et gorge) I. v.tr. 1. повръщам, бълвам; 2. кисна, накисвам (месо в оцет и др.); 3. изливам, изхвърлям; 4. изпирам; изчиствам; II. v.intr. 1. повръщам, бълвам; 2. изливам се, разливам се; se dégorger разливам се, изливам се. Ќ Ant. absorber, boucher, engorger, gorger, remplir. -
6 épuiser
v.tr. (de й- et puits) 1. изпразвам, пресушавам; épuiser une citerne пресушавам цистерна; 2. изчерпвам; épuiser des réserves изчерпвам, свършвам запаси; épuiser la patience de qqn. изчерпвам търпението на някого; épuiser un stock изчерпвам запаси от нещо (като ги продавам); 3. изморявам, изтощавам, съсипвам; 4. разглеждам основно, изчерпвам; s'épuiser изчерпвам се, пресъхвам; изтощавам се, изморявам се. Ќ Ant. remplir; approvisionner. -
7 jabot
m. (prélatin °gaba "gorge d'oiseau") 1. гуша (на птица); 2. нагръдник, жабҐ. Ќ se remplir le jabot ям много, тъпча се; faire jabot пъча се. -
8 ouiller
v.tr. (de aouller, de aouiller "remplir jusqu'а l'њil") допълвам, доливам бъчва. -
9 panse
f. (du lat. pantex, -icis "intestins, ventre") 1. търбух, шкембе (на преживно животно); 2. разг. корем, шкембе, търбух; 3. издута част (на буква); 4. ост. широк търговски кораб; crever la panse а qqn. убивам, изкормвам някого; manger а se faire crever la panse ям до пръсване; se remplir (s'emplir) la panse добре похапвам. -
10 pourpoint
m. (de pour- et poindre) ист. къса мъжка дреха. Ќ donner а qqn. un pourpoint de pierre хвърлям някого в затвора; moule de pourpoint човешко тяло; remplir son pourpoint напълнявам. -
11 propre1
adj. (lat. proprius) 1. типичен, характерен, свойствен; 2. собствен, личен; 3. пряк, първоначален; sens propre1 пряк смисъл; 4. идентичен, непроменен; истински; c'était la propre1 maison de Ronsard това бе собствената къща на Ронсар; 5. годен, способен, подходящ; être propre1 а remplir un emploi способен за дадена работа; 6. m. характерното, типичното. Ќ biens propre1s имотът на всеки един от съпрузите; en main propre1 лично, на ръка; nom propre1 грам. собствено име, съществително собствено; qui est propre1 а rien когото за нищо не го бива. -
12 remplage
m. (de remplir) 1. строит. запълване с чакъл (на кухини); 2. арх. каменна розетка от вътрешната страна на готически прозорец. -
13 rempli1,
e adj. (de remplir) пълен, напълен, изпълнен; temps bien rempli1, добре изпълнено време; parc rempli1, d'oiseaux парк пълен с птици; engagement rempli1, изпълнен ангажимент. Ќ homme rempli1, de soi-même човек, който се смята за по-висш от останалите. Ќ Ant. vidé; exempt. -
14 remplissage
m. (de remplir) 1. запълване, пълнене, наливане; le remplissage de la piscine пълненето на басейна; 2. прен. безполезно удължаване на текст; 3. стоит. пълнеж на кухини на зидария; изкърпване; 4. муз. средна гласова партия. -
15 remplisseur,
euse m., f. (de remplir) 1. работник, който оцветява, рисува фаянс, порцелан според предварително очертани контури; 2. f. машина за пълнене на бутилки; 3. f. работничка, която попълва или поправя празните места между свързани дантелени мотиви. -
16 suppléer
v. (lat. supplere "remplir, compléter", par confusion avec une var. de supplier) I. v.tr.dir. 1. допълвам, добавям, запълвам; 2. замествам; II. v.tr.ind. добавям; допълвам; заменям. -
17 tâche
f. (du lat. médiév. taxa "prestation rurale") 1. задължение; определена работа, задача; avoir pour tâche имам за задача; remplir une tâche изпълнявам някакво задължение; 2. loc.adv. а la tâche на парче ( за извършена работа). Ќ prendre а tâche de faire qqch. старая се да направя нещо; se donner pour tâche поставям си за цел. -
18 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава. -
19 vider
v.tr. (lat. pop. °vocitare, de vocitus) 1. празня, опразвам, изпразвам; vider ses poches изпразвам джобовете си; 2. изпивам, изпразвам; vider un verre изпивам чаша; 3. освобождавам, изпразвам; vider une maison de ses meubles освобождавам къща от мебелите Ј; 4. очиствам, изчиствам, изкормям; vider un poulet махам вътрешностите, кормя пиле; 5. прен. разрешавам ( спор), изчерпвам (въпрос); 6. vider qqch. dans, sur изпразвам, изсипвам нещо (върху, някъде); 7. разг. изтощавам силите; 8. разг. изгонвам, изхвърлям някого отнякъде; se vider 1. изпразвам се; 2. изтичам се ( за вода). Ќ vider les arçons падам от кон; vider son sac нар. издавам всичко, което трябва да пазя в тайна; vider qqn. изпъждам някого; vider son cњur разкривам сърцето си; vider les lieux напускам дадено място. Ќ Ant. emplir, remplir.
См. также в других словарях:
remplir — [ rɑ̃plir ] v. tr. <conjug. : 2> • v. 1130 au p. p.; de re et emplir I ♦ 1 ♦ Rendre plein (un réceptacle), utiliser entièrement (un espace disponible). ⇒ emplir. Remplir un tonneau. ⇒ ouiller. Remplir une casserole d eau, une cuve de fioul … Encyclopédie Universelle
remplir — Remplir. v. a. Emplir de nouveau. Remplir une marmite d eau il faut laisser boüillir tout cela à petit feu, & ne point remplir le pot. Il se prend plus ordinairement dans la simple signification d Emplir, rendre plein. Remplir sa cave de vin, ses … Dictionnaire de l'Académie française
remplir — Remplir, Explere, Replere, Supplere, Farcire, Refercire, voyez Emplir. Remplir de quelque chose que ce soit, et comme entasser, Offercire, Infercire. Remplir les esprits de doulceurs, Perfundere animos suauitate. Remplir de joye, Perfundere… … Thresor de la langue françoyse
Remplir l'attente, les espérances de quelqu'un — ● Remplir l attente, les espérances de quelqu un accomplir ce qu il attendait, ne pas trahir sa confiance … Encyclopédie Universelle
remplir — (ran plir) v. a. 1° Emplir de nouveau. 2° Simplement, emplir, rendre plein. 3° Remplir une voile. 4° Remplir du point, de la dentelle. 5° Remplir une quittance, une transaction. 6° Remplir une place. 7° Remplir l oreille. 8° Il se … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
REMPLIR — v. a. Emplir de nouveau. Ce tonneau, qui était plein, a fui ; il faut le remplir. Il faut remplir la pièce de vin à mesure qu elle baisse. Il signifie plus ordinairement, Emplir, rendre plein. La bouteille est à moitié, il faut la remplir ou la … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
REMPLIR — v. tr. Emplir de nouveau. Ce tonneau, qui était plein, a fui; il faut le remplir. Il faut remplir la pièce de vin à mesure que le niveau baisse. Il signifie, plus ordinairement, Emplir entièrement, rendre plein, combler. La bouteille est à moitié … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
remplir — vt. , emplir ; envahir ; couvrir (un mur, une feuille de papier ...) : anpli gv.3 (Gets, Saxel.002), êpli (Albertville.021, Chambéry.025b, Montagny Bozel.026), êplyi (Albanais.001), inpli (Aix.017, Annecy.003, Notre Dame Be.214, Thônes.004), C.1 … Dictionnaire Français-Savoyard
remplir — ramplir, rempli, rampli emplir ; combler. voir cafir, comolar … Diccionari Personau e Evolutiu
se remplir — ● se remplir verbe pronominal être rempli verbe passif Recevoir quelque chose comme contenu : Retenue d eau qui se remplit à la fonte des neiges. ● se remplir (synonymes) verbe pronominal être rempli verbe passif Recevoir quelque chose comme… … Encyclopédie Universelle
Faire, remplir son office — ● Faire, remplir son office accomplir les devoirs de sa charge : Le bourreau a fait son office ; jouer le rôle prévu : Le signal d alarme n a pas rempli son office … Encyclopédie Universelle
