-
1 manquer
v. (it. mancare, lat. mancus "manchot, défectueux") I. v.intr. 1. сгрешавам, сбърквам, изпадам в забуда; 2. не хващам, правя засечка; 3. не сполучвам; manquer sa vie не сполучвам в живота си; 4. свличам се, смъквам се, огъвам се; 5. подхлъзвам се; 6. липсвам, не достигам; le temps nous manque липсва ни време; 7. отслабвам, умалявам, изневерявам; la voix lui manqua тя загуби гласа си; 8. прен. manquer а qqch. не изпълнявам задълженията си; 9. умирам, изчезвам; 10. в съчет. manquer а отнасям се неучтиво; 11. изпускам, пропускам; manquer le train изпускам влака; manquer une occasion пропускам случай; 12. бягам, отсъствам; manquer un cours бягам от час; 13. пропадам; l'expérience manqua опитът пропадна; 14. в съчет. manquer de лишен съм от нещо; il ne manque de rien нищо не му липсва; il s'en manque de peu без малко, за малко, насмалко; 15. loc. adv. sans manquer непременно, без друго; II. v. tr. 1. не сполучвам ( в нещо), лошо извършвам (нещо); 2. пропускам, не улучвам (при удар); 3. не сварвам, изпускам; manquer qqn. не сварвам някого; пропускам; 4. se manquer изтървавам се, не се улучвам (с някого); не успявам да се самоубия. Ќ il ne manquait plus que ça! само това липсваше; това е върхът; manquer sa vie пропилявам живота си; il ne manque pas d'air разг. не му липсва смелост; manquer de bras липсва ми работна ръка, не са ми достатъчни работниците; manquer (louper, rater) le coche разг. изпускам удобен, благоприятен случай; manquer de poigne управлявам слабо, липсва ми властност; ne pas manquer de souffle смел съм. -
2 acquitter
v.tr. (de a- et quitte) 1. изплащам, издължавам (дълг, дължими такси); acquitter ses impôts плащам си данъците; 2. оправдавам обвиняем; 3. s'acquitter v. pron. освобождавам се от дълг, издължавам се, разплащам се; s'acquitter d'un devoir освобождавам се от задължение; s'acquitter d'une dette плащам дълг. Ќ Ant. condamner, manquer (а). -
3 arriver
v.intr. (lat. pop. °arripare) 1. пристигам; arriver en France пристигам във Франция; 2. достигам до, постигам (до някого, до някакъв резултат); 3. прен. настъпвам; le printemps arrive пролетта настъпва; 4. успявам (+ inf.) il est arrivé а той успя да; 5. безл. случва се; il arrive que случва се да; 6. разш. достигам до някакъв размер, нараствам, пораствам; cet enfant m'arrive déjà а l'épaule това дете ми стига вече до рамото; 7. en arriver а стигам дотам, че; j'en étais arrivé а la fin de mon discours lorsque вече бях към края на речта си, когато; j'en arrive а me demander s'il a vraiement du cњur вече се питам дали той наистина има сърце. Ќ son heure est arrivée прен. часът му е настъпил; скоро ще умре. Ќ Ant. aller (s'en), éloigner (s'), partir; échouer, manquer. -
4 atteindre
v. (lat. pop. °attangere) I. v.tr. 1. стигам, достигам; nous atteindrons Paris avant la nuit ще стигнем в Париж преди нощта; 2. застигам, настигам; 3. прен. постигам; atteindre un but постигам дадена цел; 4. сполетявам, засягам (за болест и др.); 5. достигам, изравнявам се с някого; 6. засягам, ранявам с оръжие; il l'a atteint au front уцели го в челото; 7. засягам, разтърсвам, развълнувам; cette révélation m'atteignit jusqu'au fond de l'être разкритието ме разтърси из дъно; II. v.intr. достигам до, постигам; atteindre а la perfection достигам до съвършенство. Ќ Ant. manquer. -
5 caractère
m. (lat. character, gr. kharactêr "signe gravé, empreinte") 1. характер, нрав; индивидуалност; traits de caractère черти на характера; un caractère changeant променлив характер; 2. отличителна черта, признак (на нещо); la simplicité est le caractère de son style простотата е отличителна черта на стила му; visage sans caractère неизразително лице; 3. знак; caractère algébrique алгебричен знак; 4. печ. знак; 5. печ. буква; 6. pl. шрифт. Ќ maison de caractère стара и живописна къща; caractère générique символ, който може да замести всяка буква при компютърна текстообработка; avoir un heureux caractère оптимист съм; avoir un mauvais caractère гневлив и раздразнителен съм; manquer de caractère липсва ми воля и решителност; caractère dominant биол. доминиращ признак, доминиращ ген; caractère récessif биол. рецесивен признак, рецесивен ген. -
6 carence
f. (bas lat. carentia, de carere "manquer") 1. юр. несъстоятелност (липса на недвижим имот за покриване на дълг); procès-verbale de carence протокол, с който се установява несъстоятелност; 2. недохранване, недояждане; maladie par carence заболяване от недояждане; carence en fer липса на желязо в организма; 3. отклоняване, отказване ( от поети задължения). Ќ carence affective псих. липса на привързаност на детето към майката. Ќ Ant. solvabilité; action, présence. -
7 cible
f. (alémanique suisse schîbe, all. scheibe "disque, cible") 1. прицел, мишена; tirer а la cible стрелям в мишена; manquer la cible пропускам, не улучвам мишената; 2. прен. цел, предмет на реклама; 3. прен. обект на критика или подигравка; 4. в съчет. langue cible език, на който се превежда текст или реч от друг език (langue source). 5. в съчет. atome cible атом, който се бомбардира с частици; organe cible орган, който се облъчва с частици, за да се унищожи тумор. -
8 coche1
m. (hongr. kocsi, de Kocs, nom d'un relais entre Vienne et Pest, par l'all. Kutsche ou le vénitien cochio) ист. дилижанс, някогашна голяма пощенска кола за пътници. Ќ la mouche du coche1 човек, който проявява голямо и безполезно усърдие; manquer le coche1 разг. пропускам удобен случай. -
9 confiance
f. (du lat. confidentia, d'apr. l'a. fr. fiance "foi") 1. вяра, доверие; avoir confiance en qqn. имам доверие в някого; avoir confiance dans les médecins имам доверие в лекарите; abus de confiance злоупотреба с доверие; vote de confiance вот на доверие; 2. прен. увереност, сигурност, смелост; manquer de confiance en soi нямам увереност в себе си. Ќ acheter de confiance купувам на доверие (на вяра); en toute confiance смело; homme de confiance доверен човек; personne de confiance благонадеждно лице. Ќ Ant. défiance, méfiance; anxiété, crainte, doute, suspicion. -
10 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
11 faillite
f. (it. fallito, de fallire "manquer") 1. търг. банкрут, фалит, фалиране; несъстоятелност; faire faillite фалирам; être en faillite в несъстоятелност съм; 2. прен. провал, пропадане (на план и др.). -
12 falloir
v.imp. (lat. pop. °faillire, class. fallere "tromper, manquer а") 1. трябва, нужно е, налага се, необходимо е; il faudrait би трябвало; il faut que (+ subj.) необходимо е, трябва, налага се; il faut que je vous parle налага се да ви говоря; il le faut трябва, необходимо е; il faut (+ inf.) трябва да е, сигурно; il faut avoir perdu l'esprit трябва да е загубил ума си; 2. в съчет. s'en falloir липсвам, не достигам; il s'en faut de beaucoup, il s'en faut bien; tant s'en faut напротив; peu s'en faut почти; un homme comme il faut добре възпитан човек, човек на място. -
13 faute
f. (lat. pop. °fallita, p. p. de fallere "action de faillir, de manquer") 1. грешка, недостатък; commettre, faire une faute допускам грешка; 2. вина; avouer sa faute признавам вината си; c'est sa faute негова е вината; 3. липса, нужда; avoir faute de tout всичко ми липсва; 4. прегрешение, грях; lourde faute grossière тежко прегрешение; 5. loc. adv. sans faute на всяка цена, непременно, сигурно; 6. loc. prép. faute de по липса на; faute d'argent поради недостиг, липса на пари; aller а la faute изневерявам; faute avouée est а demi pardonnée признат грях е наполовина грях. Ќ en faute сгрешил, нарушил; faute de quoi в противен случай; tomber en faute изпадам в грешка. -
14 immanquable
adj. (de in- et manquer) неминуем; неизбежен. Ќ Ant. douteux, incertain. -
15 jouir
v.tr.ind. (lat. pop. °gaudire, de gaudere "se réjouir") jouir de 1. ползвам се; jouir d'un privilège ползвам се от привилегия; jouir d'un droit юр. ползвам право, титуляр съм на някакво право; 2. използвам, възползвам се; jouir de sa victoire възползвам се от победата си; jouir de l'instant използвам момента; 3. радвам се; jouir d'une bonne santé радвам се на добро здраве; 4. изпитвам голямо удоволствие, наслаждавам се; jouir de qqn. наслаждавам се от присъствието на някого; ça le fait jouir de nous voir dans cette situation изпитва голямо удоволствие да ни види в това положение; 5. изпитвам оргазъм. Ќ appartement qui jouit d'une belle vue апартамент, който има хубав изглед. Ќ Ant. partir, souffrir; manquer de. -
16 manquant,
e adj. (de manquer) който не достига; който отсъства, отсъстващ. -
17 manqué,
e adj. (de manquer) 1. лош, с недостатъци, дефектен; 2. пропуснат, изтърван, несполучлив, пропаднал; un coup manqué, несполучлив удар. -
18 manque2
m. (de manquer) 1. липса, нямане, недостиг, лишение; 2. отсъствие, неявяване на проверка; être de manque2 отсъствам; 3. loc. prép. manque2 de ост. поради липса на. Ќ de manque2 по-малко; manque2 а gagner изпуснат случай да се спечели. Ќ Ant. abondance, excédent, excès. -
19 manquement
m. (manchement "diminution, manque", de manquer) 1. липса; 2. незачитане; нарушение. Ќ Ant. observance, observation. -
20 obligation
f. (lat. jur. obligatio) 1. задължение, дълг; manquer, se soustraire а ses obligations не изпълнявам задълженията си; 2. облигация; obligation cautionnée гарантирана облигация. Ќ Ant. dispense, grâce.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
manquer — [ mɑ̃ke ] v. <conjug. : 1> • 1398; it. mancare, lat. mancus « manchot, défectueux » I ♦ V. intr. 1 ♦ Ne pas être, lorsqu il le faudrait; être absent, faire défaut. Ce produit manque en magasin. « Des denrées qui manquaient sur le marché »… … Encyclopédie Universelle
manquer — MANQUER. v. n. Faillir, tomber en faute. Tous les hommes peuvent manquer, sont sujets à manquer. n avez vous jamais manqué? On dit, qu Une arme à feu manque, pour dire, qu Elle ne prend pas feu, ou qu elle manque à tirer. Ses deux pistolets… … Dictionnaire de l'Académie française
Manquer de respect à quelqu'un — ● Manquer de respect à quelqu un être impoli envers lui … Encyclopédie Universelle
Manquer de respect à une femme — ● Manquer de respect à une femme se permettre avec elle des libertés … Encyclopédie Universelle
Manquer une marche — ● Manquer une marche ne pas poser le pied dessus, glisser … Encyclopédie Universelle
Manquer à virer — ● Manquer à virer ne pas réussir la manœuvre du virement de bord … Encyclopédie Universelle
Manquer, rater, louper le coche — ● Manquer, rater, louper le coche perdre une occasion favorable … Encyclopédie Universelle
Manquer, rater, réussir son coup — ● Manquer, rater, réussir son coup échouer ou réussir dans son entreprise … Encyclopédie Universelle
manquer — Manquer, id est, defaillir, Deesse. Il ne nous manque rien, Nihil nobis deest, Nulla re deficimur. Il ne nous defaut rien … Thresor de la langue françoyse
manquer — (man ké), je manquais, nous manquions, vous manquiez ; que je manque, que nous manquions, que vous manquiez, v. a. 1° Ne pas atteindre ce qu on voulait atteindre, ne pas accomplir ce qu on voulait accomplir (le sens primitif du bas latin… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MANQUER — v. n. Faillir, tomber en faute. Tous les hommes peuvent manquer, sont sujets à manquer. N avez vous jamais manqué ? Il se dit, à peu près dans le même sens, en parlant Des armes à feu, lorsqu on veut tirer et que le coup ne part pas. Ses deux… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
