-
1 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût.
См. также в других словарях:
ficher — 1. ficher [ fiʃe ] v. tr. <conjug. : 1> • 1120; lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere « attacher, fixer » REM. Aux sens du II, la conjug. est irrégulière : inf. et p. p. comme foutre, autres formes comme ficher I ♦ (Au p. p.FICHÉ).… … Encyclopédie Universelle
fiche — 1. fiche [ fiʃ ] n. f. • 1413; « pointe » XIIe; de ficher 1 ♦ Cheville, tige de bois ou de métal destinée à être fichée, enfoncée. Fiche d arpenteur : grosse aiguille à anneau qu on fixe au sol. Électr. Fiches d alimentation : fiches métalliques… … Encyclopédie Universelle
fourrer — [ fure ] v. tr. <conjug. : 1> • forrer XIIe; de l a. fr. fuerre → fourreau I ♦ 1 ♦ Vx Recouvrir de qqch. qui garnit ou protège. Fourrer une médaille, la couvrir d une lame d or ou d argent. 2 ♦ Mod. (XIIIe) Doubler de fourrure. Fourrer un… … Encyclopédie Universelle
planter — [ plɑ̃te ] v. tr. <conjug. : 1> • 1140; lat. plantare « enfoncer avec la plante (du pied) », et spécialt « enfoncer un végétal » I ♦ 1 ♦ Mettre, fixer (un plant) en terre. Planter des arbres en quinconce. « Plantez un saule au cimetière »… … Encyclopédie Universelle
foutre — 1. foutre [ futr ] v. tr. <conjug. : je fous, nous foutons; je foutais; je foutrai; que je foute, que nous foutions; foutant; foutu; inus. aux passés simple et antérieur de l ind., aux passé et plus que parfait du subj.> • XIIIe; XVIIIe au… … Encyclopédie Universelle
faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… … Encyclopédie Universelle
mettre — [ mɛtr ] v. tr. <conjug. : 56> • Xe; lat. mittere « envoyer » et « mettre » en lat. pop I ♦ A ♦ Faire changer de lieu. 1 ♦ Faire passer (une chose) dans un lieu, dans un endroit, à une place (où elle n était pas). ⇒ 1. placer; … Encyclopédie Universelle
enfoncer — [ ɑ̃fɔ̃se ] v. <conjug. : 3> • 1278; graphie mod. de enfonser, de fons, forme anc. de fond I ♦ V. tr. 1 ♦ Faire aller vers le fond, faire pénétrer profondément. ⇒ 1. ficher, planter. Enfoncer un pieu en terre. Enfoncer ses ongles dans la… … Encyclopédie Universelle
coller — [ kɔle ] v. <conjug. : 1> • 1320; de colle I ♦ V. tr. 1 ♦ Joindre et faire adhérer avec de la colle. ⇒ agglutiner, fixer. Coller une affiche sur un mur, un timbre sur une enveloppe. Lamelles de bois collées d un contreplaqué. Coller du… … Encyclopédie Universelle
coup — [ ku ] n. m. • colp 1080; lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos I ♦ 1 ♦ Mouvement par lequel un corps vient en heurter un autre; impression (ébranlement, bruit...) produite par ce qui heurte. ⇒ choc, ébranlement, heurt, tamponnement.… … Encyclopédie Universelle
lourd — lourd, lourde [ lur, lurd ] adj. • lort « stupide, maladroit » 1160; lat. pop. lurdus, p. ê. altér. du lat. luridus « blême » I ♦ Maladroit. 1 ♦ (Personnes) Qui manque de finesse, de subtilité; qui est, intellectuellement et physiquement,… … Encyclopédie Universelle
