-
101 paraître
v. (bas lat. parescere, class. parere) I. v.intr. 1. явявам се, появявам се, показвам се; 2. изглеждам, имам вид, струва ми се; 3. излизам (за печатно произведение); 4. явявам се (с покана, призовка); paraître en justice явявам се пред съда; 5. прен. блестя; chercher а paraître желая, стремя се да блесна, да блестя; paraître en scène излизам на сцена; 6. в съчет. faire paraître представям, правя да изглежда; faire paraître un livre издавам книга; laisser paraître откривам, позволявам да се види; 7. ост. виждам се, прозирам; 8. правя се на, преструвам се на; II. v.imp. струва ми се, изглежда, вероятно, навярно; il me paraît que струва ми се, че; а ce qu'il paraît както изглежда; III. m. лит., филос. вид, външност; l'être et le paraître истинската същност и външният вид. Ќ Ant. cacher (se), disparaître. -
102 partie
f. (de partir2) 1. част; les parties du discours грам. частите на речта; faire partie de част съм от нещо, влизам в състава на; участвам в нещо; 2. игра; партия; partie nulle игра с равен резултат; avoir la belle partie имам изгодно положение в играта; être de la partie, se mettre de la partie участвам в играта; вземам участие в нещо; 3. развлечение, увеселение; partie de plaisir увеселение; 4. юр. страна; la partie adverse противната страна; la partie plaignante обвинител; 5. муз. партия, глас; partie de violon партия за цигулка; 6. търг. бранш; счетоводство; 7. част от книга, произведение; 8. борба; la partie est inégale борбата е неравностойна; 9. loc. adv. en partie отчасти, не напълно. Ќ avoir affaire а forte partie имам си работа със силен противник; avoir partie liée avec qqn. тясно съм свързан с някого; ce n'est que partie remise работата е само временно отложена; partie fine парти, забавление; faire une partie арго бия се; prendre qqn. а partie обвинявам някого; partie carrée четирима души, събрали се да се забавляват; parties charnues задник; parties honteuses срамни части; avoir la partie belle в благоприятна позиция съм. Ќ Ant. ensemble, totalité, tout. Ќ Hom. parti. -
103 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам. -
104 payer
v.tr. (lat. pacare "pacifier, apaiser") 1. плащам, заплащам, изплащам, възнаграждавам; 2. прен. изкупвам; payer sa faute плащам за грешката си; se faire payer услужвам срещу пари; se faire bien payer печеля, изкарвам добри пари; se payer 1. заплаща се, плаща се; възнаграждава се; 2. разг. купувам си, черпя се с; позволявам си лукса; 3. в съчет. se payer de задоволявам се с. Ќ payer d'audace окото ми не мига; payer de mots, de belles paroles залъгвам с приказки, с голи обещания; payer les pots cassés плащам чужди грехове; payer les violons тегля разноските за чужда веселба, удоволствие; payer de sa personne правя усилие, изхабявам се от усилия; ne pas payer de mine не се отличавам с особено привлекателна външност; se payer la tête de qqn. разг. подигравам се с някого, будалкам, баламосвам. Ќ Ant. devoir, encaisser, recevoir; donner, vendre. -
105 pendant2
m. (de pendre) 1. ост. ремъче на пояса, на което виси сабята; портопей; 2. двойка, чифт (за предмети, които стоят добре заедно, които си подхождат); 3. pendant2s d'oreilles чифт обици за уши. Ќ se faire pendant2 а, se faire pendant2 симетричен съм на. -
106 peur
f. (lat. pavor, -oris) 1. страх, боязън; avoir peur страхувам се; faire peur причинявам страх; уплашвам; 2. la peur, une peur de (+ subst., + inf.) грижа, страх от нещо; 3. loc. adv. de peur от страх; 4. loc. prép. de peur de (+ inf.) от страх да не би; 5. loc. conj. de peur que (+ subj.) от страх да не би. Ќ avoir plus de peur que de mal (en être quitte pour la peur) леко се отървах; laid а faire peur ужасно грозен; peur bleue голям страх. -
107 poche
f. (frq. °pokka) 1. джоб; argent de poche джобни пари; 2. чувал; торба; найлонова торбичка; 3. подкоремна торба (при двуутробните животни); 4. гуша (у птиците); 5. мрежа във вид на джоб (за риболов и лов); 6. гънка (върху дреха); 7. (Швейцария) черпак; 8. воен. чувал, клин; 9. синьо (от удар); 10. мед. дупка, отвърстие на абцес; 11. икон. сектор, област. Ќ acheter chat en poche погов. купувам слепешката (без да съм видял стоката); avoir les mains dans ses poches безделнича; avoir les yeux dans la poche не доглеждам, не забелязвам; faire les poches разг. обирам, ограбвам (за джебчия); connaître comme sa poche познавам добре; faire les poches de qqn. пребърквам дрехите на някого; обирам някого; poche de sang банка с кръв. -
108 rêve
m. (de rêver) 1. сън; faire un rêve сънувам сън; еn rêve насън; faites de beaux rêves! приятни сънища! 2. прен. мечта; блян; илюзия; faire des rêves мечтая; réaliser un rêve осъществявам мечта; la femme de mes rêves жената на моите мечти; 3. разг. красиво, чаровно нещо; ce chapeau est un rêve тази шапка е много красива. Ќ Ant. action, réalité, réel. -
109 revivre
v. (du lat. revivere) I. v.intr. 1. оживявам, връщам се към живота; 2. прен. възвръщам, възстановявам предишната сила, блясък; 3. прен., в съчет. faire revivre възкресявам, възкръсвам; обновявам; съживявам, вдъхвам нов живот; 4. прен. продължавам да живея (за литературен персонаж, картина), правя да оживее отново; faire revivre un personnage célèbre dans un roman правя да оживее отново прочута личност в роман; II. v.tr. преживявам, изживявам отново; je ne veux pas revivre ce que l'ai vécu не искам да изживея отново това, което съм преживял. Ќ Ant. mourir; s'éteindre. -
110 saut
m. (lat. saltus) 1. скок, скачане; saut а la corde скачане на въже; saut triple троен скок; saut а la perche овчарски скок; saut en parachute парашутен скок; 2. падане; la voiture a fait un saut de 20 m dans le ravin колата направи двадесетметрово падане в пропастта; 3. водопад, каскада; 4. прен. внезапна, рязка промяна, скок; 5. ставане; au saut du lit на ставане от леглото; 6. посещение, отбиване (у някого); faire un saut chez qqn. отбивам се у някого; 7. прекъсване изпълнението на компютърна програма. Ќ de plein saut внезапно; faire le saut решавам се, определям се решително; saut de carpe нервни, гневни подскоци. Ќ Hom. sceau, seau, sot. -
111 secousse
f. (de l'a. fr. secourre "secouer") 1. друсане, раздрусване; трус, тласък, разтърсване; 2. прен. сътресение, шок. Ќ faire une chose а la secousse нар. правя нещо на бърза ръка, през пръсти; n'en pas faire une secousse нар. не се помръдвам за нищо, не правя нищо; sans secousse спокойно; il n'en fiche pas une secousse разг. той не прави нищо. -
112 semblant
m. (de sembler) подобие, вид, привидност. Ќ faire semblant de преструвам се, давам си вид; ne faire semblant de rien разг. правя се на равнодушен, като че ли няма нищо. -
113 sort
m. (lat. sors, sortis) 1. съдба, участ; le sort qui l'attend съдбата, която го очаква; 2. жребий, щастие; tirer au sort решавам, определям нещо чрез жребий; le sort en est jeté взето е безвъзвратно решение; 3. ост. начин за набиране на войска чрез жребий; 4. магия, проклятие; jeter un sort а qqn. омагьосвам някого; 5. положение, състояние; améliorer le sort du prolétariat подобрявам състоянието на пролетариата; 6. изход, развръзка; le hasard décide du sort des batailles случайността определя изхода на битките. Ќ faire un sort а une chose нар. използвам нещо за себе си; faire un sort а une bouteille изпивам цялото съдържание на бутилка. Ќ Hom. saur. -
114 suer
v. (lat. sudare) I. v.intr. потя се, изпотявам се; suer d'angoisse потя се от притеснение; 2. овлажнен съм, запотявам се, потя се, капя; faire suer des légumes, de la viande задушавам леко зеленчуци, месо; 3. прен., разг. много се трудя, потя се; II. v.tr. 1. в съчет. suer sang et eau разг. изморявам се много; 2. излъчвам, изразявам; ce lieu sue l'ennui това място излъчва отегчение. Ќ se faire suer разг. отегчавам се; en suer une нар. изигравам танц (на бал и др.). -
115 train
m. (de traîner) 1. ходене, походка (на животно, на кола, на човек); 2. ход (на нещата); train de vie ост. начин на живот; mener grand train живея на широка нога (охолно); 3. жп. влак; train de voyageurs (train omnibus) пътнически влак; train de (а) marchandises товарен влак; train express (train direct, train rapide) бърз влак; train de plaisir (train baladeur) увеселителен влак; avoir, manquer son train хващам, изпускам влака си; train а grande vitesse (T.G.V.) високоскоростен влак; train mixte пътнически и товарен влак едновременно; train postal пощенски влак; 4. колона от товарни животни, които следват някого; 5. воен. обоз; train de combat боен обоз; train régimentaire домакински обоз; train des équipages (d'équipage) военна превозна служба, военен транспорт; 6. тех. система (сбор) машини, които последователно оформяват продукцията; 7. каросерия; 8. в съчет. train d'atterrissage ав. приспособление, механизъм за приземяване; train avant (train arrière) авт. уредба, която замества предната (задната) ос; 9. ост. шум, врява; faire du train вдигам шум; 10. ост. екипаж от прислуга, коли, коне, които придружават някого; train de maison ост. прислуга в даден дом; 11. мод. разходи в едно домакинство (около прислугата, поддръжката и т. н.); 12. поредица, група; train de réformes поредица реформи; train de mesures поредица от мерки; 13. нар. задник; filer le train а qqn. следвам някого отблизо. Ќ а fond de train много бързо, стремглаво, през глава; suivre son train продължавам, както съм започнал, карам си по своему; au train dont vont les choses по начина, по който вървят нещата; être dans le train разг. вървя в крак с времето си; être en train в добро разположение (настроение) съм; être en train de faire qqch. зает съм с нещо, занимавам се в момента с нещо. -
116 travailler
v. (lat. pop. °tripaliare "torturer avec le tripalium") I. v.intr. 1. работя, трудя се; travailler en usine работя в завод; travailler en bureau работя в офис; travailler pour qqn. работя за някого; 2. работя, действам, функционирам; moteur qui travaille двигател, който функционира; 3. отмятам се, огъвам с, изкривявам се; maçonnerie qui travaille зидария, която се изкривява; 4. кипя, ферментирам (за вино); 5. нося лихва, в оборот съм; faire travailler l'argent пускам пари в оборот; 6. нар. върша забранена (от обществото) работа; крада, проституирам; 7. вълнувам се, кипя; travailler du chapeau луд съм; II. v.tr. 1. обработвам; travailler une matière première обработвам суровина; travailler la terre обработвам земята; travailler son style прен. обработвам стила си; 2. влияя, повлиявам; travailler l'opinion влияя върху мнението на някого; 3. прен. вълнувам, възбуждам, подстрекавам; раздразнявам; travailler les esprits разбунтувам духовете; 4. измъчвам, терзая (от чувство, от физическа болка); 5. нар. бия, малтретирам някого; se travailler 1. работя се, обработвам се; 2. прен. мъча се, трудя се блъскам се. Ќ faire travailler qqch. разработвам нещо; travailler les côtes а qqn. разг. намествам ребрата на някого, набивам го; travailler pour le roi de Prusse работя за този, дето духа ( напразно). -
117 trou
m. (lat. pop. °traucum, lat. médiév. attesté traugum, probabl. d'o. prélatine) 1. дупка; отвор, отверстие; tomber dans un trou падам в дупка; creuser un trou dans la terre издълбавам дупка в земята; 2. леговище, където живее животно; 3. яма; trou d'air въздушна яма; 4. прен. дупка, много тясно жилище; 5. гроб, дупка; aller au trou умирам; 6. празнина, пропуск; њuvre où il y a des trous произведение, в което има празнини; 7. кабина, дупка (на суфльор в театър); 8. липса, липсваща сума; il y a un trou dans sa comptabilité има липса в неговото счетоводство; 9. забравяне; avoir un trou de mémoire забравил съм нещо, не си спомням за нещо; 10. разг. скромна селска къща; 11. малко отдалечено селце; 12. нар. затвор; être au trou в затвора съм; 13. дупка, скъсано място (върху дреха); 14. отвор; trous du nez дупка на нос. Ќ а petit trou petite cheville погов.простирай си краката според чергата; boire comme un trou наливам се като бъчва, пия много; boucher un trou плащам стар дълг; faire un trou а la lune избягвам бързо, без да платя дълга си; trou du cul (de balle) анус; faire le trou normand пия чашка алкохол между две ястия, за да си отворя място в стомаха; yeux en trou de bite много малки очи. -
118 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
119 vide
adj. et m. (lat. pop. °vocitus, de vocuus, forme archaïque du class. vacuus) 1. празен; espace vide празно пространство; vide de sens безсмислен; ensemble vide празно множество; bouteille vide празна бутилка; appartement vide празен апартамент, без мебели; 2. пуст; les rues sont vides улиците са пусти; 3. безсмислен, лишен от интерес; discussion vide безсмислена дискусия; mot vide de sens дума, лишена от смисъл; 4. гол (за повърхност, стена); 5. m. празнота, празно пространство, празнина; boucher les vides запълвам празнините; combler les vides d'un récit запълвам празнотите в разказ; 6. m. вакуум; 7. m. прен. суета, празнота; 8. loc. adv. а vide празен, без съдържание; напразно; faire le vide autour de qqn. изоставям някого, изолирам го напълно; parler dans le vide говоря напразно; faire le vide dans son esprit не мисля за нищо; regarder dans le vide гледам неопределено в празното пространство; avoir un passage а vide работя на празен ход (за двигател); ефективността ми намалява за момент (за човек, който е изморен). Ќ Ant. plein, rempli; surpeuplé; occupé; plein, plénitude. -
120 volonté
f. (du lat. voluntas) 1. воля; желание; bonne volonté добра воля; imposer sa volonté налагам волята си; les dernières volontés de qqn. последната воля, преди смъртта на някого; mauvaise volonté липса на желание да се извърши задължение или изпълни ангажимент; effort de volonté усилие на волята; 2. прищявка, каприз; faire les quatre volontés de qqn. задоволявам всички капризи на някого; 3. loc. adv. а volonté по желание; когато искам; колкото искам; prenez des légumes а volonté вземайте колкото искате зеленчуци. Ќ acte de dernière volonté завещание; faire ses quatre volontés правя, каквото ми скимне. Ќ Ant. faiblesse.
Страницы
См. также в других словарях:
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
faire — FAIRE. v.a. Ce Verbe est d une si grande estenduë, que pour en marquer tous les sens, & tous les emplois, il faudroit faire presqu autant d articles, qu il y a de termes dans la Langue, avec lesquels il se joint. On ne s est proposé icy, que de… … Dictionnaire de l'Académie française
faire — Faire, act. acut. Vient de l infinitif Latin Facere, ostant la lettre c. Facere, agere. L Italien syncope, et dit Fare. Faire de l argent à son creancier, Pecunias conquirere ad nomen eradendum ex tabulis creditoris. Faire argent, Conficere… … Thresor de la langue françoyse
Faire-Part — Modèle de faire part Le faire part ou fairepart est le moyen utilisé pour annoncer une nouvelle à son entourage. On peut envoyer un faire part à ses amis, à la famille ou encore à ses collègues de travail, et ce pour les prévenir d un événement… … Wikipédia en Français
Faire part — Modèle de faire part Le faire part ou fairepart est le moyen utilisé pour annoncer une nouvelle à son entourage. On peut envoyer un faire part à ses amis, à la famille ou encore à ses collègues de travail, et ce pour les prévenir d un événement… … Wikipédia en Français
faire-part — [ fɛrpar ] n. m. inv. • 1830; de 1. faire et part ♦ Lettre imprimée qui annonce une nouvelle ayant trait à la vie civile. Envoyer un faire part, des faire part. Faire part de mariage, de décès (bordé de noir ou de gris). Cette annonce tient lieu… … Encyclopédie Universelle
faire-valoir — [ fɛrvalwar ] n. m. inv. • 1877 t. bancaire; de faire et valoir 1 ♦ Agric. Exploitation du domaine agricole. Faire valoir direct, par le propriétaire lui même. 2 ♦ Personne qui met en valeur quelqu un, en lui laissant la première place. Son mari… … Encyclopédie Universelle
Faire — may refer to:*Bristol Renaissance Faire, a U.S. major event in the Midwest *Heloise and the Savoir Faire, a madonna punk outfit based in Brooklyn, New York *How Weird Street Faire, an outdoor street faire and electronic music festival held every… … Wikipedia
Faire savoir faire — Faire savoir faire {{{nomorigine}}} Pays … Wikipédia en Français
Faire L'amour : De La Pilule À L'ordinateur — Faire l amour : de la pilule à l ordinateur est un film à sketches franco suédo américano nippo allemand réalisé par Jean Gabriel Albicocco, Thomas Fantl, Sachiko Hidari et Gunnar Höglund en 1969, sorti en 1971. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche… … Wikipédia en Français
Faire l'amour - Emmanuelle et ses soeurs — Faire l amour : De la pilule à l ordinateur Faire l amour : de la pilule à l ordinateur est un film à sketches franco suédo américano nippo allemand réalisé par Jean Gabriel Albicocco, Thomas Fantl, Sachiko Hidari et Gunnar Höglund en 1969,… … Wikipédia en Français
