-
1 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
2 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
3 sac1
m. (lat. saccus, gr. sakkos, d'o. sémitique) 1. чувал; торба; sac1 de papier книжен чувал; sac1 en matière plastique; sac1 plastique найлонов чувал; sac1 de couchage спален чувал; 2. чанта; sac1 а main дамска ръчна чанта; sac1 de plage плажна чанта; sac1 а ouvrage чанта за шивашки принадлежности; 3. съдържанието на една чанта, на един чувал, на една торба; un sac1 de café цял чувал кафе; 4. кесия; 5. раница; sac1 d'alpiniste раница на алпинист; 6. дреха от чувал (която носят членовете на някои религиозни ордени); 7. анат. обвивка, ципа, торбичка; 8. ост. търбух, корем; 9. ученическа чанта; 10. ост. досие (в което се пазят документите от дадено дело); 11. ост. пари, богатство; avoir le gros sac1 богат съм. Ќ l'affaire est dans le sac1 разг. работата е в кърпа вързана, сигурна е; le fond du sac1 скътаните пари; prendre qqn. la main dans le sac1 залавям някого на местопрестъплението; sac1 а papier разг. по дяволите!; vider son sac1 казвам всичко, което ми тежи на сърцето; gros sac1 богат човек; богат наследник; sac1 а charbon свещеник, облечен в расо; sac1 а viande риза; sac1 а vin пияница; donner (ficher, foutre) son sac1 а qqn. уволнявам някого; en avoir son sac1 отвратен съм от нещо; до гуша ми е дошло; être ficelé (fagoté) comme un sac1 много лошо съм облечен; mettre dans le même sac1 обърквам нещата. -
4 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
5 poil
m. (lat. pilus) 1. косъм (по тялото на човек, животно); 2. цвят на косъма; 3. косъм, влакно; poils de graine влакна от семена; 4. мъх, мъхнатост (на плат); 5. влакънце, власинка ( на растение). Ќ а poil разг. гол; se faire le poil разг. бръсна се; poil de carotte рижав човек; un brave а trois poils смел войник; au poil точно, прецизно; de bon (mauvais) poil в добро (лошо) настроение; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir du poil aux yeux енергичен, решителен съм; avoir qqn. sur le poil принуден съм да търпя някого; ne pas (plus) avoir un poil sur le caillou напълно съм плешив; carder le poil а qqn. бия някого; changer de poil променям външния си вид; donner (flanquer, ficher) un poil а qqn. мъмря, порицавам някого; tomber sur le poil de qqn. атакувам, нападам някого. -
6 retirer
v.tr. (de re- et tirer) 1. тегля, дърпам отново; 2. печатам отново; 3. дърпам към себе си, отдръпвам, прибирам; retirer sa main отдръпвам ръката си; 4. тегля, изтеглям; retirer de l'argent тегля пари; 5. изтеглям обратно, свалям, прибирам; retirer ses gants свалям си ръкавиците; retirer un produit du commerce изтеглям продукт от търговската мрежа; 6. измъквам, спасявам, изтръгвам; retirer un enfant de la rivière измъквам дете от река; 7. прен. вземам обратно, оттеглям; retirer sa candidature оттеглям кандидатурата си; 8. вземам, отнемам, прибирам; retirer qqch. а qqn. отнемам нещо на някого; je vous retire la parole отнемам ви думата; retirer le permis de conduire а qqn. отнемам шофьорската книжка на някого; 9. приютявам, давам подслон, прибирам; 10. освобождавам (от заложна къща); 11. спечелвам, печеля; retirer qqch. d'une affaire печеля нещо от сделка; 12. стрелям повторно; se retirer 1. оттеглям се, отивам си; прибирам се; скривам се; se retirer chez soi оттеглям се, отивам си вкъщи; 2. воен. оттеглям се; 3. прибирам се в коритото си (за река); 4. оттеглям се, напускам, изоставям; se retirer d'une activité оттеглям се от дейност; Dieu même s'est retiré de nous дори Господ ни изостави; 5. събирам се (за плат); 6. прекъсвам сексуален акт преди еякулацията; 7. отивам да живея на усамотено място. Ќ retirer а qqn. le pain de la bouche отнемам залъка на някого. Ќ Ant. mettre; ajouter, engager; rapprocher; donner, rendre; s'avancer, entrer, envahir. -
7 sûreté
f. (de seur, sûr, d'apr. lat. securitas) 1. сигурност, безопасност; mettre qqn. en sûreté поставям някого на сигурно, безопасно място; serrure de sûreté секретна заключалка; pour plus de sûreté за повече сигурност; 2. гаранция, осигуряване, предохранителни мерки; donner des sûretés а qqn. давам гаранции на някого; 3. точност, прецизност; sûreté de main точност, прецизност на ръката (когато човек извършва някаква дейност); 4. la Sûreté тайна полиция, обществена безопасност ( във Франция). Ќ Ant. danger, détresse, péril. -
8 tour2
m. (de tourner, tourner) 1. завъртване, въртене; tour2 de manivelle въртене на манивела; donner un tour2 de clef завъртам ключ; 2. обиколка; tour2 de France колоездачна обиколка на Франция; prendre son tour2 de poitrine, de hanches измервам гръдната си обиколка, обиколката на ханша; faire le tour2 de обикалям нещо; прен. преглеждам, разглеждам; 3. разходка; faire un tour2 излизам на кратка разходка, излизам за малко; 4. окръжност, обиколка (мярка); 5. кръг, обиколка, пирует (при танцуване); 6. тур (при състезание на шахмат и др.); 7. ред; attendre son tour2 чакам реда си; passer son tour2 минавам реда си; 8. сръчност, ловкост, фокус; tour2 de main d'un artisan сръчност на майстор; tour2s de cartes фокуси с карти; 9. номер, изиграване; faire, jouer un tour2 а qqn. изигравам номер на някого; 10. прен. начин на мислене; ход, обрат (на мисли, дела); obsever le tour2 des événements наблюдавам хода на събитията; 11. loc.adv. tour2 а tour2, а tour2 de rôle ред по ред, последователно. Ќ а tour2 de bras с всички сили; un tour2 de phrase синтактичен израз. -
9 vert,
e adj. et m. (lat. viridis) 1. зелен; voiture vert,e зелена кола; une robe vert,e зелена рокля; 2. зелен, неизсъхнал (за дърво или растение); odeur de foin vert, аромат на зелено сено; 3. пресен, зелен; salade vert,e зелена салата; légumes vert,s пресни зеленчуци; 4. неузрял, недозрял, зелен (за плод); des haricots vert,s зелен боб; blé vert, зелено жито; 5. прен. кисел; le vin est encore vert, виното е още кисело, младо; 6. неопитен, млад, зелен (за човек); 7. силен, здрав, бодър (въпреки възрастта); 8. разг. волнодумен; 9. ост., прен. силен, строг; une vert,e réprimande строго мъмрене; 10. екологичен; parti vert, екологична партия (на зелените); voter vert, гласувам за зелените, за еколозите; 11. m. зелен цвят; être habillé en vert, облечен съм в зелени дрехи; vert, vif яркозелено; 12. m. зелени растения, зеленина; зелен фураж; mettre un cheval au vert, храня кон със зелен фураж. Ќ employer le vert, et le sec прибягвам до всякакви средства; langue vert,e арго; prendre qqn. sans vert, ост., лит. заварвам някого неподготвен, изненадвам; se mettre au vert, излизам извън града, на полето; vert, galant ост. много галантен човек; avoir les doigts vert,s, la main vert,e опитен градинар съм; le billet vert, доларът; feu vert, зелен сигнал на светофара; donner le feu vert, а qqn. давам свобода на действие на някого; numéro vert, безплатен телефонен номер във Франция; vert, de peur позеленял от страх; les petits hommes vert,s зелените човечета, извънземните; en dire des vert,es et des pas mûres говоря шокиращи неща; en dire des vert,es разказвам цинични истории; l'énergie vert,e трансформиране на слънчевата енергия от растенията. Ќ Ant. blet, mûr, passé; desséché, sec. Ќ Hom. vair, ver, verre, vers.
См. также в других словарях:
Donner sa main, sa tête à couper — ● Donner sa main, sa tête à couper être sûr, affirmer avec conviction … Encyclopédie Universelle
MAIN — La main, organe de préhension et récepteur sensitif important, est l’apanage des Primates et de l’homme. En vérité, la main humaine possède une signification particulière, car elle se trouve à l’extrémité du membre supérieur qui est libéré des… … Encyclopédie Universelle
donner — [ dɔne ] v. <conjug. : 1> • 842; lat. donare « faire un don » I ♦ V. tr. REM. Donner, ayant pour complément un subst. qui désigne une action, équivaut généralt au verbe d action. Donner congé (⇒ congédier) , une réponse (⇒ répondre) , un… … Encyclopédie Universelle
donner — DONNER. v. a. Faire don, faire présent à quelqu un, le gratifier de quelque chose. Donner libéralement. C est un homme qui donne tout ce qu il a. Il donne tout son bien aux pauvres. Donner quelque chose pour étrennes. Donner les étrennes. Donner… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
donner — Donner. v. a. Faire don, faire present, gratifier quelqu un de quelque chose. Donner liberalement. c est un homme qui donne tout ce qu il a. il donne tout son bien aux pauvres. donner quelque chose en estreines. donner les estreines. donner une… … Dictionnaire de l'Académie française
main-forte — [ mɛ̃fɔrt ] n. f. sing. • v. 1360; de main et fort ♦ Assistance (accordée à qqn) pour exécuter qqch., souvent dans des circonstances difficiles ou périlleuses. ⇒ 1. aide. Donner, prêter main forte à qqn. Trouver main forte. ♢ Spécialt Concours… … Encyclopédie Universelle
Main (anatomie) — Main Pour les articles homonymes, voir Main (homonymie). La main est l’organe préhensile effecteur situé à l’extrémité de l’avant bras et relié à ce dernier par le poignet. C est un organe destiné à saisir et manipuler des objets. Chez l Homme,… … Wikipédia en Français
Donner — is a variation of Donar, the German name of the god Thor – particularly as a character in the first opera, Das Rheingold of Richard Wagner s opera cycle Der Ring des Nibelungen. In modern German, it means thunder. It can also refer to:… … Wikipedia
main — (min ; l n ne se lie pas : une min élégante, in prononcé comme dans in digne ; au pluriel, l s se lie : des min z élégantes) s. f. 1° Partie du corps humain qui termine le bras et qui sert à la préhension des corps et au toucher. 2° Fig. Il… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
donner — (do né) v. a. 1° Faire don ou donation. 2° accorder. 3° procurer. 4° causer, être cause de. 5° communiquer, transmettre. 6° donner la vie. 7° faire le sacrifice de. 8° remettre. 9° attribuer, supposer. 10° donner pour, vouloir … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DONNER — v. a. Faire don à quelqu un de quelque chose, l en gratifier, lui en transmettre gratuitement la propriété ou la jouissance. Donner de l argent, une terre, une maison. Donner en toute propriété. Il lui donna une fort belle dot. C est un homme qui … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
