-
1 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
2 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
3 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
4 casse1
f. (de casser) 1. чупене, счупване; 2. счупен предмет, парче, отломък от счупен предмет; 3. разг. уволнение, разжалване; donner la casse1 а qqn. уволнявам някого; 4. разг. насилие; 5. m. разг. обир. Ќ mettre une voiture а la casse1 закарвам кола в автоморгата. -
5 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
6 pipe
f. (de piper) 1. лула; fumer la pipe пуша лула; 2. тръба, провод; 3. ост. свирка; 4. ост. гърло; 5. нар. цигара. Ќ casser sa pipe нар. умирам; par tête de pipe човек по човек; nom d'une pipe! по дяволите! -
7 sucre
m. (it. zucchero, de l'arabe sukkar, d'une langue indienne, sanscrit çarkarâ, proprem. "grain", d'où lat. saccharum) 1. захар; sucre raffiné рафинирана захар; sucre en morceaux захар на бучки; pain de sucre къс от бяла захар, излята в конически калъпи; sucre de lait млечна захар, лактоза; sucre de raisin гроздова захар, гликоза; 2. бучка захар; mettre deux sucres dans son café слагам две бучки захар в кафето си; 3. мед. захар ( в урината при болни от диабет). Ќ canne а sucre бот. захарна тръстика; casser du sucre sur la tête (le dos) de qqn. разг. клеветя, злословя против някого.
См. также в других словарях:
Casser une arête — ● Casser une arête l adoucir par un léger biais … Encyclopédie Universelle
casser — [ kase ] v. <conjug. : 1> • v. 1160; quasser « briser » 1080; bas lat. quassare, de quatere « secouer » I ♦ V. tr. A ♦ 1 ♦ Mettre en morceaux, diviser (une chose rigide) d une manière soudaine, par choc, coup, pression. ⇒ briser, broyer,… … Encyclopédie Universelle
casser — CASSER. v. act. Briser, rompre. Casser un verre. Casser des noix. Casser des os. Casser les bras à quelqu un. Se casser la tête. f♛/b] On dit, Casser un testament, casser un contrat, casser une sentence, un jugement, pour dire, Les déclarer nuls… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
casser — CASSER. v. act. Briser, rompre. Casser un verre. casser un os. casser des noix. se casser le bras. se casser la teste. Il signifie figur. Oster la force & la valeur à un escrit; comme, Casser un testament. casser un contract. casser une sentence … Dictionnaire de l'Académie française
casser — Casser, Frendere, Quassare. Casser une noix, Conficere nucem. Casser les reins, Delumbare. B. ex Cicerone. Casser et rompre, Confringere. Casser et rompre la teste à quelqu un, Caput alteri imminuere. Aisé à casser, Fragilis. Casser les gens de… … Thresor de la langue françoyse
casser — (kâ sé) v. a. 1° Faire, d un objet qui est frappé, deux ou plusieurs fragments. Casser du sucre. Casser du bois. Casser des oeufs pour la cuisine. • Une poutre cassa les jambes à l athlète, LA FONT. Fabl. I, 14. • Pourvu que le nourrisson… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CASSER — v. tr. Briser, rompre. Casser un verre, un vase, une glace. Par extension, Casser des oeufs, des noix, En briser la coquille. Se casser une dent, un bras, une jambe. Casser la tête à quelqu’un d’un coup de revolver. Le verre se casse facilement.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
casser — vt. msf., briser, rompre ; fracturer ; assouplir (des chaussures neuves, les fibres du chanvre après le teillage) ; affaiblir // arrêter casser la fermentation du vin en le transvasant : KASSÂ (Aix, Albanais.001, Albertville, Annecy.003,… … Dictionnaire Français-Savoyard
casser\ la\ dalle — Manger, prendre un repas au sens très large. • On va se casser une petite dalle, Pierre? … Le petit dico du grand français familier
Une fête à tout casser — Épisode de Angel Titre original Life of the Party Numéro d’épisode Saison 5 Épisode 5 Réalisation Bill L. Norton Scénario Ben Edlund Diffusion … Wikipédia en Français
Casser son jeu, une paire, un brelan — ● Casser son jeu, une paire, un brelan au poker, défausser une carte qui détruit une combinaison pour en obtenir une meilleure … Encyclopédie Universelle
