-
41 ébattre
(s') v. pr. (de й- et battre) лудо се веселя, лудо се забавлявам, лудувам. -
42 embattre
v.tr. (de battre) обковавам колело с железен обръч. -
43 émoulu,
e adj. (p. p. de émoudre) точен, наточен, изострен. Ќ frais émoulu, току-що завършил (училище, университет, академия), новопроизведен; se battre а fer émoulu, не се щадя, боря се безпощадно. -
44 entrebattre
(s') v.pr. (de entre- et battre) бием се един друг помежду си. -
45 estrade1
f. (it. strada "route") ост. път; battre l'estrade1 скитам се. -
46 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
47 fesse
f. (lat. pop. fissa "fente") задник, задница. Ќ avoir chaud aux fesses нар. на голямо изпитание съм; n'y aller que d'une fesse правя нещо неенергично; s'en battre les fesses подигравам се; donner sur les fesses бия някого; poser ses fesses сядам; serrer des fesses страх ме е; il y a de la fesse нар. има жени. -
48 mesure
f. (lat. mensura, rac. metiri "mesurer") 1. мярка, размер; mesures de longueur мерки за дължина; 2. муз. такт; battre la mesure тактувам; marquer la mesure отбелязвам такта; 3. прен. чувство на мярка, на сдържаност; граница, мярка; passer la mesure нямам мярка, не съм тактичен; ne garder aucune mesure надминавам всякаква граница; combler la mesure достигам до крайност, прекалявам; mesure de contrainte мярка за принуждение; принудителна мярка; mesures de relance мерки за преодоляване на кризата; 4. размер, стъпка (на стих); 5. loc. adv. а mesure, au fur et а mesure постепенно, съразмерно; en mesure ритмично; умерено; 6. loc. conj. а mesure que постепенно, докато. Ќ dans la mesure de в кръга на; en quelque mesure в някаква степен; vêtement sur mesure дреха по поръчка; outre mesure извънмерно; faire bonne mesure щедър съм. Ќ Ant. démesure, excès. -
49 monnaie
f. (lat. moneta) 1. монета; 2. пари; валута; 3. дребни пари; 4. pl. парични системи. Ќ battre monnaie сека пари; набавям си средства; vieille monnaie нещо или човек без стойност; payer de belle monnaie излагам добри аргументи; partir sans attendre la monnaie заминавам, тръгвам без да искам отпуска; passez la monnaie! дайте пари! faire de la monnaie развалям банкнота на дребни монети; payer а qqn. en monnaie de singe подигравам се с някого, вместо да му платя; rendre а qqn. la monnaie de sa pièce давам заслуженото място; c'est monnaie courante това е обикновено нормално. -
50 montagne
f. (lat. pop. °montanea) 1. планина; massif de montagne планински масив; 2. разш. грамада, куп. Ќ il n'y a que les montagnes qui ne se rencontrent pas планина с планина не се среща, човек с човек се среща; montagnes russes увеселително влакче, което преминава през поредица от възвишения и падини (по време на панаир); прен. поредица от успехи и неуспехи; gros comme une montagne извънредно дебел, едър; la montagne qui accouche d'une souris амбициозни проекти, които довеждат до нищожен резултат; faire battre les montagnes явявам се причина за раздор; faire une montagne de qqch. преувеличавам нещата; soulever des montagnes извършвам много трудни неща; il n'y a pas de montagne sans vallée погов. трябва винаги едно нещо да се разглежда от различните му аспекти, няма дим без огън. -
51 moulin
m. (bas lat. molinum, de mola "meule") 1. мелница; воденица; moulin а vapeur парна мелница; moulin а vent вятърна мелница; 2. машина, която мели; moulin а café кафемелачка; 3. разг. двигател на автомобил. Ќ moulin а paroles бърборко; on ne peut être а la fois au four et au moulin погов. две дини под една мишница не могат да се носят; moulin а café прен. картечница; amener (apporter) de l'eau au moulin de qqn. предоставям някому аргументи в спор; доставям някому средства; se battre contre des moulins а vent боря се срещу въображаеми врагове или трудности. -
52 pavé
m. (de paver) 1. паве, каменно блокче; 2. паваж, настилка; 3. прен. улица; être sur le pavé без работа съм; 4. в съчет. le haut du pavé най-видното място, първенство, почетно място; 5. прен. дебела книга; дълга отегчителна статия във вестник. Ќ battre le pavé шляя се, скитам се безцелно; brûler le pavé галопирам, карам с всичка сила; les pavés le disent и децата го знаят, цял свят го знае; le pavé de l'ours мечешка услуга; avoir un pavé sur l'estomac тежко ми е на стомаха; c'est le pavé dans la mare необичайно събитие. -
53 pays1
m. (bas lat. pagensis "habitant d'un pagus, d'un bourg, d'un canton") 1. страна, земя, местност, територия; 2. край, област; 3. родина, родна страна; 4. жители (на дадена страна); 5. pays1, pays1e m., f. разг. земляк, нашенец. Ќ du pays1 местен (за произведение); pays1 de Cocagne страна на изобилието, на безделието; voir du pays1 пътувам по света, пътешествам; разг. претърпявам тегло, страдания; les pays1 bas прен. задник; le pays1 des rêves, des songes сънят; battre le pays1 обикалям, скитам се; пътувам; être bien de son pays1 наивен, доверчив, непохватен съм; se conduire comme en pays1 conquis държа се грубо, арогантно; tirer pays1 избягвам. -
54 plat,
e adj. (lat. pop. °plattus) 1. равен, плосък, гладък; terrain plat, равен терен; bateau plat, кораб с плоско дъно; 2. мор. тих, спокоен; 3. прен. плитък, безизразен, прост, без никакви качества; 4. сплеснат, плосък; avoir le ventre plat, имам плосък корем; 5. подмазвачески, раболепен; 6. блудкав, изветрял (за питие); 7. m. плоска страна (на предмет); 8. loc. adv. а plat, по плоската, по широката страна. Ќ а plat, ventre по корем; battre а plat,es coutures нанасям съкрушителен бой; bourse plat,e празна кесия; faire du plat, разг. лаская; rimes plat,es рими, които се редуват две по две. -
55 plâtre
m. (de emplastre) 1. гипс; 2. гипсово изделие (статуя, маска); 3. pl. нови, незасъхнали стени; 4. разг., ост. грим, пудра по лицето. Ќ battre qqn. comme plâtre бия жестоко някого, смазвам някого от бой; essuyer les plâtres понасям неудобствата на нещо ново, което още не е изпробвано. -
56 plein,
e adj. (lat. plenus) 1. пълен; verre plein, jusqu'aux bords чаша, пълна догоре; plein, succès пълен успех; 2. изобилен; 3. цял; aspirer а plein,s poumons дишам с целите си дробове; 4. кръгъл; пълен; des joues plein,es пълни, кръгли бузи; 5. плътен; 6. бременен, труден (за животно jument plein,e бременна кобила); 7. прен. обзет, обхванат, погълнат; plein, de soi самодоволен; 8. m. пълно пространство; пълнота, цялост; 9. adv. пълно; 10. loc. adv. en plein, сред, посред, направо, по; нар. много. Ќ а plein,es mains с пълни ръце, щедро; а plein,e voix с пълен глас; donner plein, pouvoir давам пълномощно, пълна свобода на действие; de plein, droit с пълно право; en plein,e mer в открито море; battre son plein, в разгара съм; plein, а craquer, а crever препълнен до крайна степен; plein, comme un boudin, une bourrique, un њuf, une outre пълен до краен предел; il est plein, напълно е пиян; plein, de soupe дебел човек, дете; le plein, de lune пълнолуние; le plein, de mer прилив; faire le plein, напълвам догоре резервоар; tout plein, изцяло, много; avoir son plein, пиян съм; mettre dans le plein,, en plein, успявам напълно; достигам целта. Ќ Ant. vide, désert, inoccupé, libre. -
57 rebattre
v.tr. (de re- et battre) 1. отново бия; 2. прен. банално повтарям едно и също нещо. Ќ rebattre les oreilles а qqn. de qqch. проглушавам ушите на някого с нещо; rebattre les cartes размесвам отново картите. -
58 record
m. (mot angl., de to record "rappeler, enregistrer", du fr. recorder, rac. cord "cњur") 1. рекорд; établir un record установявам рекорд; battre les records бия рекордите; 2. adj. рекорден; en un temps record за рекордно време. Ќ Hom. recors. -
59 retraite1
f. (de l'a. fr. retraire "se retirer") 1. прибиране, отдръпване назад, връщане; 2. отстъпление; battre en retraite1 оттеглям се от битката; отстъпвам пред противника; 3. ост., воен. сбор, сигнал за вечерна проверка; 4. уединение, усамотение; уединено място; 5. излизане в пенсия, пенсия; mettre а la retraite1 пенсионирам; être а la retraite1 пенсионер съм; caisse de retraite1 пенсионна каса; prendre sa retraite1 излизам в пенсия; retraite1 anticipée излизане в пенсия преди определената възраст; 6. убежище, подслон; 7. прибиране, отдръпване на водите (на море, река); 8. арх. отстъп (от линия); намаляване дебелината на стена; 9. шествие; retraite1 aux flambeaux факелно шествие; 10. ост. отдалечаване; 11. лит. леговище ( на диви животни). Ќ Ant. avance, invasion; activité, occupation. -
60 ruine
f. (lat. ruina, de ruere "tomber, s'écrouler") 1. разрушаване, разваляне; 2. прен. погром, гибел, пропадане; разруха, крах, опропастяване, опустошение; провал; разорение, съсипване, разрушаване; aller а la ruine вървя към гибелта си; être au bord de la ruine на ръба на разорението съм; 3. развалина (за човек); 4. развалина ( за постройка), руина; 5. източник на големи, разорителни разноски. Ќ battre en ruine заплашвам, състоянието, положението на някого; tomber en ruine срутвам се (за постройка); деградирам напълно, пропадам; menacer ruine застрашен съм от провал; застрашен съм от срутване ( за сграда). Ќ Ant. essor, fortune.
См. также в других словарях:
battre — [ batr ] v. <conjug. : 41> • XIe; lat. battuere, puis battere, d o. gauloise I ♦ V. tr. A ♦ 1 ♦ Donner des coups répétés, frapper à plusieurs reprises (un être vivant qui ne peut pas se défendre). ⇒ coup; frapper, maltraiter, molester,… … Encyclopédie Universelle
battre — BATTRE. v. a. Je bats, tu bats, il bat; nous battons, vous battez, ils battent. Bats. Je battois, je battis, je battrai. Battant, battu. Frapper, donner des coups pour faire du mal. Battre un homme. Battre quelqu un à coups de poing. Battre un… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
battre — BATTRE. v. a. Donner des coups pour faire du mal, frapper. Battre un homme. battre un chien. battre quelqu un à coups de poings. battre une muraille. un rempart à coups de canon. On dit proverb. Battre un homme dos & ventre, le battre comme… … Dictionnaire de l'Académie française
Battre de l'aile, ne battre que d'une aile — ● Battre de l aile, ne battre que d une aile éprouver des difficultés, péricliter … Encyclopédie Universelle
Battre l'estrade — ● Battre l estrade courir la campagne, battre les routes pour connaître la position, les mouvements de l ennemi … Encyclopédie Universelle
Battre comme plâtre — ● Battre comme plâtre violemment … Encyclopédie Universelle
Battre des blancs d'œufs en neige — ● Battre des blancs d œufs en neige les fouetter vivement jusqu à ce qu ils prennent une consistance très ferme … Encyclopédie Universelle
Battre des mains — ● Battre des mains les frapper l une contre l autre … Encyclopédie Universelle
Battre du tambour, de la grosse caisse — ● Battre du tambour, de la grosse caisse les faire retentir … Encyclopédie Universelle
Battre en arrière — ● Battre en arrière marcher de l arrière avec sa machine, en parlant d un navire … Encyclopédie Universelle
Battre en brèche — ● Battre en brèche attaquer un objectif à coups de canon pour pratiquer une brèche ; attaquer, ébranler vivement quelque chose … Encyclopédie Universelle
